Председателят на грузинския парламент подписа закон, ограничаващ правата на ЛГБТ

В четвъртък председателят на грузинския парламент Шалва Папуашвили обяви, че е подписал законопроект за „семейните ценности“, ограничаващ правата на ЛГБТ, съобщава Ройтерс. Това се случва само няколко седмици преди парламентарните избори.

Миналия месец законодателите от управляващата партия „Грузинска мечта“ одобриха законопроекта, който забранява смяната на пола и може да забрани провеждането прайд шествия и издигането на знамето на ЛГБТ движенията. Партията твърди, че законът е необходим, за да се защити грузинската православна църква.

Президентът Саломе Зурабишвили, критик на управляващата партия, отказва да подпише закона. Политическа партия „Грузинска мечта“ и нейните съюзници в парламента имаха достатъчно гласове, за да преодолеят нейната опозиция. От канцеларията на президента Саломе Зурабишвили съобщиха, че тя е отказала да даде ход на закона.

„Президентът Зурабишвили отказа да подпише законопроекта и го върна в парламента, без да наложи вето“, заяви нейният говорител пред АФП. Вместо това се очаква законопроектът да бъде подписан от председателя на парламента.

Грузински ЛГБТ активисти твърдят, че законът е опит на „Грузинска мечта“ да увеличи подкрепата си сред консервативните избиратели преди изборите на 26 октомври, на които партията се стреми към безпрецедентен четвърти мандат на власт.

Някои западни държави разкритикуваха законопроекта и го определиха като завой към авторитаризъм и сближаване с Русия в страната, която след разпадането на Съветския съюз е клоняла предимно към Запада.

Проучванията на общественото мнение показват, че „Грузинска мечта“ остава най-популярната партия в Грузия на фона на разделената опозиция, въпреки че е загубила позиции от 2020 г. насам, когато спечели почти 50% от гласовете и малко мнозинство в парламента.

„Грузинска мечта“, основана от най-богатия човек в страната, прие и закон, според който групите, които получават финансиране от чужбина, трябва да се регистрират като чуждестранни агенти. Според опонентите на партията законът е по образец на законодателството, използвано за криминализиране на инакомислието в Русия.

От десетилетия отношенията с Москва засенчват политиката на Грузия, която е кандидат за членство в НАТО и ЕС.

Москва подкрепя сепаратистите в два етнически региона, които се отцепиха от управлението на Тбилиси по време на войни през 90-те години, а през 2008 г. руските сили победиха Грузия в кратка война. „Грузинска мечта“ твърди, че противниците ѝ биха довели до връщане към войната, и заявява, че ще се стреми към по-стабилни отношения с Русия.