Полша се въоръжава до зъби. Има причина

„Трябват ни още две години и тогава полската армия (Войско Полское) ще стане най-силната сухопътна армия в Европа“ - тези думи на полския министър на отбраната Мариуш Блашчак прозвучаха през април миналата година. Оттогава правителството във Варшава се смени, самият Блашчак се озова в глуха опозиция, но сегашното правителство продължава курса си на укрепване на армията, изразходвайки огромни средства и усилия.

Варшава очевидно очаква, че мощните въоръжени сили ще ѝ позволят не само да повиши собствения си отбранителен капацитет, но и да се превърне във важен играч в своя регион.

Но най-важното е, че след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Полша сериозно се опасява, че руската армия може да започне война още на нейна територия.

Въпреки твърденията на Владимир Путин, че Русия няма „никакви интереси“ в Източна Европа, полското ръководство открито заявява, че страната живее в „предвоенни времена“ и прогнозира избухването на война с Русия до три години.

Полша се въоръжава. Сега тя е лидер сред страните от НАТО не само по разходи за отбрана като процент от БВП, но и по това каква част от военните си разходи изразходва за закупуване на оръжие.

Но властите са изправени пред големи предизвикателства при модернизирането на националната отбранителна система, като се започне от липсата на хора, които биха искали да служат в армията и да работят в ВПК-сектора и се стигне до остарялата военна индустрия и тежкото бреме върху икономиката.

Как Полша се въоръжава

През 2024 г. Варшава ще похарчи 4,12% от своя БВП за отбрана, а през 2025 г. планира да похарчи почти 5%. Това е най-големият подобен показател в страните от Северноатлантическия алианс.

В публикувано през април 2024 г. проучване на Шведския институт за изследване на мира (SIPRI) пише, че разходите на Полша за отбрана през 2022 г. са се увеличили със 75% до 31,6 млрд. долара. Тогава това е било най-голямото увеличение сред всички европейски държави - членки на НАТО.

Обемът и номенклатурата на покупките са впечатляващи.

Полша закупи от САЩ 96 хеликоптера AH-64E Apache, едни от най-добрите в своя клас; 486 пускови установки HIMARS, които се оказаха изключително ефективни във войната в Украйна; 366 танка M1A2 Abrams, 250 от които в най-новата модификация SEPv3; 32 изтребителя от пето поколение F-35A; две батареи ЗРК Patriot и система за контрол на противовъздушната отбрана.

Друг основен доставчик на оръжие за Полша е Южна Корея. Варшава е подписала рамкови споразумения със Сеул за закупуване на 648 самоходни гаубици K9 Thunder и 980 танка K2 Black Panther. Някои от тези системи ще бъдат построени в Полша.

Поляците също така закупиха 48 учебно-бойни самолета FA-50 от Република Корея.

Полша поръча и три фрегати от клас Swordsman от Обединеното кралство.

Понастоящем числеността на полската армия е малко над 200 000 души, но полските власти неведнъж са обявявали намерението си да я увеличат до 300 000 души.

През 2017 г. Полша създаде Войските на териториалната отбрана - нов клон на армията, предназначен за обучение на десетки хиляди резервисти, без да ги откъсва от основното им работно място.

300 хил. военни са относително малко в сравнение с числеността на ВСУ от около 800 хил. души и още повече с руските въоръжени сили (1,5 млн.).

Но още сега Полша разполага с третата по големина армия в НАТО след САЩ и Турция.

Повратният момент

След разпадането на Варшавския блок и на Съветския съюз Полша нямаше абсолютно никакво намерение да се превръща в основен европейски военен център. Военните ѝ разходи постепенно намаляваха и след 1995 г. те не надхвърляха 2% от БВП, което обаче отразява общите европейски тенденции.

В същото време отношенията между Варшава и Москва не са особено топли през този период.

Още през 1999 г. Русия реагира много нервно на присъединяването на Полша към НАТО. През 2008 г., когато беше взето решение за разполагане на един от елементите на противоракетната отбрана на САЩ на полска територия, полско-руските отношения се влошиха още повече.

Кратко размразяване на отношенията между Русия и Полша започна през 2009 г. под влияние на „презареждането“ на отношенията между Москва и Вашингтон. То приключи с катастрофата на полския правителствен самолет край Смоленск на 10 април 2010 г.

Но въпреки негативния фон, до 2014 г. напрежението в отношенията между Полша и Русия беше концентрирано по-скоро в областта на политическата реторика.

На практика полските въоръжени сили продължиха да се развиват като експедиционна армия, чиято основна задача беше да си сътрудничи със САЩ в операции като Ирак или Афганистан.

Но с анексирането от Русия на украинския Крим и началото на военните действия в Донбас мисленето на полския политически елит и подходът му към развитието на въоръжените сили на страната се промениха коренно.

„Модернизация на парче“

През 2014 г. темата за модернизацията на армията навлезе категорично във вътрешнополитическия дебат. Консервативната партия „Право и справедливост“, която пое властта през 2015 г., я превърна в една от точките на своята политическа програма.

Министрите на отбраната Антони Мачеревич, а след това и Мариуш Блашчак обявиха големи договори за доставка на най-модерни оръжия, декларираха необходимостта от увеличаване на числеността на въоръжените сили, за да се гарантира сигурността на Полша в нестабилна геополитическа среда.

„Но дори и след 2014 г., в продължение на няколко години се занимавахме с модернизация, която може да се нарече „модернизация на парче“, което означава, че армията не беше модернизирана цялостно, а бяха модернизирани само отделни нейни фрагменти. Например, започна модернизация на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана, защото старите, постсъветски системи просто се разпадаха“, казва д-р Лукаш Стах от Центъра за международни изследвания и развитие към Ягелонския университет в Краков.

Въпреки това, дори в рамките на подобна „на парче“ модернизация, полската армия е претърпяла реформи, които осезаемо са променили нейния облик и способности.

Сред тях са вече споменатото създаване на войски за териториална отбрана и големи символични покупки на оръжия: например споразумението за доставка на Patriot беше сключено през 2018 г., а споразумението за покупка на F-35 - през 2020 г.

Продължава на стр. 2