Полша се въоръжава до зъби. Има причина

Продължение от стр. 2

Остарялата индустрия

Заедно с въоръжените сили Полша реформира и системата си за обществени поръчки в областта на отбраната: в средата на 2010 г. повечето от най-големите военни индустрии бяха обединени в държавния отбранителен холдинг PGZ (Polska Grupa Zbrojeniowa), а през 2021 г. беше създадена Агенцията за въоръженията, която се превърна в централен орган за закупуване на оръжия и военно оборудване за полската армия.

Консолидацията на активите на ВПК и системата за обществени поръчки обаче не доведе до значително увеличаване на производството.

Например през пролетта на 2023 г. министър-председателят Матеуш Моравецки обяви „значително разширяване“ на производството и възлагане на допълнителни поръчки в PGZ Dezamet, която произвежда боеприпаси за артилерия, минохвъргачки и гранатомети.

Артилерийските боеприпаси са един от най-важните фактори, влияещи върху хода на бойните действия по време на война.

След година и половина, според водещия материал в полския Newsweek, публикуван през юни тази година, PGZ Dezamet произвежда 30-40 хил. снаряда годишно. За да се разбере мащабът, по време на най-интензивните бойни действия в Украйна руската армия е произвеждала по 10 000 снаряда на ден, а украинската - по шест хиляди.

Според Newsweek през декември 2023 г. Агенцията по въоръженията е подписала договор с PGZ за доставка на 300 000 155-милиметрови снаряда до 2029 г.

При война това количество снаряди ще бъде изразходвано, ако се стреля пестеливо, за два месеца интензивни боеве.

Според списанието Полша не произвежда гилзи за снаряди, прахове и нитроцелулоза - важен компонент на артилерийския прах.

Както всяка друга държава, Полша не може да разчита само на собствената си промишлена база за военни покупки и затова не само инвестира във военнопромишления комплекс, но и купува оръжия и военно оборудване в чужбина.

Според Лукаш Стах големите разходи за отбрана в момента не се отразяват на жизнения стандарт на поляците и те подкрепят курса на правителството.

„В един момент тези заеми ще трябва да бъдат върнати. Това трябва да се има предвид, още повече че полското общество е изправено пред два проблема в това отношение. Първо, то застарява, което означава, че все повече пари ще отиват за пенсионната и здравната система. И на второ място, това е Европейският зелен курс, за който също ще трябва да намерим огромни суми пари, а не знам откъде ще ги вземем“, каза той.

В полското общество разходите за отбрана все още не са предизвикали сериозни протести, тъй като заплахата от страна на Русия е станала твърде голяма след февруари 2022 г.

Но има ли разбиране за това как може да изглежда една такава война?

Проблемът е, че изглежда, че такова няма.

От една страна, поляците имат пред себе си опита на Украйна, която вече трета година се съпротивлява на пълномащабно нахлуване на руската армия.

„Ако се случи бедствие и този конфликт се премести в Полша, той ще се води при сходни климатични условия, при сходни културни условия, при сходни геополитически условия, така че трябва да възприемем опита на украинците и да го пренесем в нашите въоръжени сили - на ниво от командир на взвод до военни академии“, заяви генерал Томаш Бонк в изявлението си на форума „Криница 2024“.

„Войната в Украйна се води по начин, наложен на Украйна от Русия, а целта на НАТО е именно да попречи на Русия да наложи своя стил на водене на война в Алианса. Трябва да победим Русия при нашите условия - т.е. по-специално с помощта на бойни, предимно далекобойни въздушни сили. Но в действителност малцина от нас имат представа как ще изглежда тази война“, контрира го Марек Свирчински, военен наблюдател за Polityka Insight.

Миналата година тази дискусия се превърна в една от темите на кампанията за парламентарните избори в Полша. През септември 2023 г. тогавашният министър на отбраната Мариуш Блашчак публикува секретен документ, в който се описват плановете на Полша за отблъскване на хипотетично нападение от изток. Документът е от 2011 г., когато на власт са опонентите на Блашчак от партията „Гражданска коалиция“ на Доналд Туск.

Според този документ защитата на Полша за 10-14 дни, до пристигането на помощ от съюзниците от НАТО, е трябвало да бъде изградена по линията на река Висла, която тече през страната от юг на север.

С други думи, твърдят проправителствените медии, анализирайки документа, публикуван от Блашчак, правителството на Туск е позволило на руснаците да окупират огромна част от страната. Тогава жителите на големите градове Люблин, Жешув или Бялисток уж щели да понесат съдбата на жителите на украинските градове Буча или Ирпин.

Този скандал бързо беше потулен: представители на всички политически сили заявиха, че не допускат дори идеята за окупация на полска територия по принцип. Нещо повече, един от основните резултати от срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли беше декларацията на американския президент Джо Байдън, че Алиансът ще защитава всеки сантиметър от територията си - разбира се, страните от източния фланг на НАТО бяха най-доволни от това изявление.

„Разбира се, формулировката, че ще защитаваме всеки сантиметър, е до голяма степен политическа. Ясно е, че не можем да нападнем Русия първи, доктрината на НАТО няма да ни позволи да го направим, а ако Русия нападне първа, разбира се, че ще влезе някъде, единственият въпрос е на каква дълбочина“, казва Лукаш Стах от Ягелонския университет.

„Но войната в Украйна показа, че ахилесовата пета на руската армия е логистиката. На свой ред Полша сега значително засилва артилерията си. Затова предполагаме, че ако Русия започне конфликт, масиран ответен артилерийски и ракетен удар ще унищожи руската логистика в Калининградска област и Беларус. И тогава руските танкове няма да стигнат далеч“, продължава той.

„Настоящата война в Украйна вече промени дискусията за отбраната на Полша. Днес никой не се страхува да каже на глас, че нашите отбранителни операции са планирани така, че да нанесем удар на врага още преди той да е стигнал до тук“, казва Марек Свирчински в подкаста Polityka Insight.

Сега, единодушни са събеседниците на Би Би Си, идеалната армия за Полша е тази, чиято сила би накарала потенциалния агресор да реши да не я напада, защото подобни военни действия биха му стрували твърде скъпо.

„Подкрепям този подход: ще ви помолим много дълго и учтиво да не ни докосвате, ще преговаряме по всички възможни начини, дори ще коленичим, за да не се стигне до трагедия. Но ако ни докоснете, ще ви изгорим поне на 300 километра дълбочина“, заяви бившият началник на Генералния щаб на полската армия Раймунд Анджейчак.

Източен щит

За реализирането на тези задачи, според експертите, трябва да послужат не само покупките на оръжие и увеличаването на числеността на въоръжените сили.

През юли т.г. полският Генерален щаб обяви началото на стратегическата програма „Източен щит“, която предвижда подготовката на териториите по границата с Беларус и Русия за нуждите на отбраната.

Детайлите на тази програма остават затворени, но вече е ясно, че тя включва не само изграждането на укрепления, но и един вид инженерни работи от „висок клас“, което ще означава например, че в зависимост от нуждите на отбраняващите се войски ще бъдат образувани водни прегради по пътя на агресора.

В края на септември министрите на отбраната на Полша, Литва, Латвия и Естония се споразумяха съвместно да поискат от Европейския съюз да финансира със свои средства мрежа от бункери, бариери, разделителни линии и военни складове по границите на тези държави с Русия и Беларус.

„Много от тези неща вече се изпълняват, а други са само на етап планиране. За много от нещата, разбира се, не се говори на глас, защото става дума за секретни данни. Говорим също така за изграждането на ракетни пътища по протежение на потенциалната фронтова линия, за участъци от магистрали, които могат да се използват като писти, за временни летища, където в случай на война да бъдат премествани военни самолети“, казва генерал Томаш Бонк.

„Цялата работа е, че всички тези приготовления трябва да се извършват много по-бързо. В края на краищата, ако го правим твърде бавно, това няма да възпре потенциалния враг от нападение“, казва генералът.

Важен фактор за сигурността на Полша е присъствието на американските военни на нейна територия - в момента там има около 10 000 души.

Американските войници, наред с другото, участват в обучението на полските военни, което е особено важно, когато те работят с американска военна техника.

Но присъствието на американски войници в Полша има и друго значение - политическо. Нападение срещу тази страна автоматично би било нападение срещу американските военнослужещи.

„Механизмът тук е прост. Ако американски войник бъде убит в някакъв конфликт, американците ще влязат в този конфликт. Сякаш САЩ казват на Русия:

„Ние присъстваме на източния фланг на НАТО, разполагаме с тежки оръжия и ако Русия води агресивна политика, трябва да се съобразява с нашия отговор“, казва д-р Лукаш Стах.

Донор на сигурност

Полша традиционно се възприема като регионален лидер, „полюс на силата“ на източния фланг на НАТО. А какво ще стане, ако тя разполага и с най-големите въоръжени сили?

Това, според много полски военни експерти и политици, ѝ дава сериозно основание да претендира за амбиции като донор или гарант на сигурността в своя регион.

„На международната сцена трябва да обърнем внимание на това колко много развиваме нашите (военни - Би Би Си) способности... В резултат на това Полша става важна не само заради географското си положение, тя се превръща в ключов играч на източния фланг на НАТО. Тази важна промяна вече се осъзнава от нашите съюзници“, пише през септември 2022 г. Томаш Шатковски, тогава посланик на Полша в НАТО.

Фактът, че амбициите на Полша значително надхвърлят националните ѝ граници, е лесно да се види с просто око.

Първо, Полша вече фактически изпълнява задачи по сигурността на територията на други държави в региона.

От 2006 г. насам полски изтребители охраняват на ротационен принцип небето над Литва, Латвия и Естония заедно със самолети от други държави от НАТО в рамките на програмата „Балтийски въздушен патрул“.

От септември 2022 г. полски военни самолети патрулират въздушното пространство на Словакия по силата на отделно междудържавно споразумение. Контингенти от полски военнослужещи понастоящем са разположени в Латвия, Румъния и Косово.

Географската реалност в Източна Европа е такава, че силните сухопътни сили на Полша биха се включили незабавно в конфликта в случай на руска агресия срещу несъразмерно по-малобройните балтийски държави.

„(В случай на избухване на война) ние, разбира се, ще вярваме, че всички наши съюзници ще ни се притекат на помощ. Но посоката, в която аз като словак ще гледам преди всичко, е Полша като най-силната държава. Ще вярвам, че вие ще бъдете сред първите, които ще ни се притекат на помощ“, заяви посланикът на Словакия в НАТО Петер Батор по време на конференцията Krynica Forum 2024.

Бившият посланик в НАТО Томаш Шатковски пише, че дори при сегашните обстоятелства Полша като държава би могла дори официално да поеме военното командване над силите, действащи „на определени територии, чиято сигурност се гарантира от НАТО“.

Второ, ролята на Полша за укрепване на отбранителните способности на Украйна е неоспорима, особено в първите седмици и месеци на пълномащабното руско нахлуване. Летището в Жешув остава основният център за доставки на западно оръжие за Украйна.

Сега Киев настоява Варшава да се присъедини към защитата на въздушното пространство на Украйна - да сваля руски ракети и безпилотни самолети над западните региони на страната, граничещи с Полша.

Руски ударни средства редовно навлизат в полското въздушно пространство, а случайното откриване в гора близо до Бидгошч на останки от руска ракета Х-55, която по неизвестни причини прелетя незабелязано десетки километри над полска територия и се приземи на 16 километра от тренировъчен център на НАТО, предизвика шумен политически скандал.

Въпреки това полските власти досега се въздържаха от пряка конфронтация с Русия.

Въпреки това от време на време в полското информационно пространство се появява темата за евентуално изпращане на полски военен контингент в Украйна. Социологическите проучвания показват, че абсолютното мнозинство от поляците не подкрепя подобна стъпка в момента.

Преди няколко седмици обаче във Варшава активно се обсъждаше доклад на американския Институт за съвременна война, в който се предлагаше, че в случай на „замразяване“ на войната в Украйна по „корейски сценарий“, гарант на примирието може да стане полска танкова дивизия, която да бъде прехвърлена в Източна Украйна.

Раймунд Анджейчак, бивш началник на полския Генерален щаб, твърди, че полските власти трябва да загърбят прекаления романтизъм и идеализъм: полското общество харчи огромни суми за модернизиране на армията си и има право да очаква „политическо монетизиране“ на тези оръжия, т.е. че те ще „изработят“ своята стойност.

Генералът твърди, че както разполагането на американски сили в дадена страна укрепва позициите на американския бизнес и американските интереси в нея, така и полската армия би могла да използва „чадър за сигурност“ над балтийските държави или Украйна, за да постигне подобни цели.

Не всички в Полша обаче са съгласни с тази концепция.

„За да бъдеш политически гарант на сигурността, ти трябват пари, много пари“, казва д-р Лукаш Стах. - А полската икономика не е толкова силна, още повече че закупуването на скъпи оръжия допълнително изчерпва икономическите ни възможности. И накрая, Полша не разполага с ядрени оръжия. Следователно възможностите за каквито и да било гаранции от страна на Варшава са много ограничени. Тоест Полша може да окаже известна военна подкрепа, но има потенциал на гарант за сигурността само с подкрепата на своите съюзници“.

Според военния експерт д-р Лукаш Стах от Центъра за международни изследвания и развитие към Ягелонския университет в Краков, ако се запази сегашният темп на модернизация на въоръжените сили в Полша, „изграждането на силна армия ще отнеме поне пет години, а може би и десет.

Б. ред. - Статията е от ББС. Преводът е на OFFNews.