Не се страхуваме от война. Подготвяме се. Защо Финландия се присъединява към НАТО

След десетилетия на неутралитет Финландия е на път да се присъедини към НАТО. Въпреки икономическата зависимост от руските туристи, някои жители на пограничните райони купуват хранителни продукти за 72 часа, проверяват бомбоубежищата и се подготвят психически за отблъскване на евентуална руска офанзива.

Би Би Си проучи как е настъпила промяната в общественото съзнание.

Днес финландският президент Саули Ниинистьо и министър-председателят Сане Марин обявиха подкрепата си за членство в НАТО.

Следващата стъпка е парламентът да обяви своята позиция. Вероятно това ще се случи в рамките на няколко дни. Във финландските погранични райони обаче хората отдавна са взели решение.

"Когато Русия започна войната в Украйна, ние почувствахме, че в един момент може би ще бъдем следващите", разказва местен жител на име Юсо. - Служих във финландската армия. Ако е необходимо да се защитим, ще го направим, това се е случвало в нашата история."

"Вече съм се подготвил, ако се наложи да заминем", добавя той.

Юсо е управител на бар във финландския граничен град Лапеенранта. До руската граница са 25 км. Той казва, че повечето му познати подкрепят присъединяването на Финландия към НАТО.

Преди се е колебаел, но след началото на войната в Украйна има повече аргументи в полза на НАТО. "Имаме съсед - Русия, и никога не се знае какво ще направи", казва той.

Мнозина във Финландия мислят като Юсо.

В сравнение с предвоенния период подкрепата за членството на Финландия в НАТО е нараснала два и половина пъти. Според проучвания, проведени от Helsingin Sanomat и Kantar TNS, докато през януари 28% от финландците са подкрепяли присъединяването към НАТО, през март тази подкрепа е нараснала до 54%, а през май почти три четвърти от населението (73%) е било "за".

В същите анкети противниците на НАТО признават, че основният им аргумент е страхът от разваляне на отношенията с Русия. Това от своя страна може да доведе до милионни загуби както за туризма, така и за сектора на услугите.

Все още сме съседи

Според проучване на финландската национална маркетингова организация Visit Finland през 2018 г. една трета от туристите са дошли от Русия. Половината от тях са били там, за да пазаруват. През годината, предшестваща пандемията, руснаците са похарчили 650 млн. евро във Финландия - около 21% от общите туристически разходи в страната.

В случай на хипотетична война жителите на пограничните райони не само ще бъдат първите ударени от руската армия, но и ще загубят повече от останалите, тъй като там руските туристи оставят най-много пари.

"Войната ни тревожи повече от икономиката. Икономиката на Финландия е стабилна. Руските туристи изчезнаха преди почти 3 г. заради коронавируса, справихме се без руски пари", казва Юсо.

Но ако Юсо се справя добре, Мохамед, който живее в Лапеенранта, може и да не се справи.

Той е собственик на търговски център на три километра от границата. 99% от клиентите му са руснаци. В момента тук няма почти никакви клиенти. Магазинът работи с онлайн продажби, но те са около 15% от стандартния оборот.

Мохамед очаква страните да отменят ограниченията за пътуване през границата и се надява руснаците да се върнат.

"Ако няма нови ограничения заради войната, мисля, че ще се възстановим бързо. Ако има такива, това не е добре", казва той.

Мохамед е против присъединяването на Финландия към НАТО - не би искал да разгневи излишно Русия. Но той се надява, че нищо няма да се промени в човешки план.

"Средният човек - аз, моят съсед или който и да е руснак - не се интересува дали ще влезем в НАТО, това няма да промени нищо в живота на хората", казва той.

По финландско-руската граница има десетки такива търговски центрове. Половината от тях са затворени, а други работят с намален капацитет. В самата Лапеенранта търговците също губят пари всеки ден.

Сергей има магазин за кожи в центъра на града, който затваря веднага след падането на рублата през 2015 г. След това се занимава с доставка на хранителни продукти за магазина на Мохамед, но и този бизнес се проваля. Самият Сергей заминава за Италия. "Не знам какво ще правят там", казва той.

Магазините, предназначени за местната общност, също изпитват затруднения.

Касри управлява търговски център в Лапеенранта. Според нея около една трета от клиентите идват от Русия.

"Всеки ден губим продажби, и то в целия град", признава тя. - Но вярвам и се надявам, че те ще се върнат. Все още сме съседи, никой не се е преместил никъде."

Чист прагматизъм

Преди пандемията Лапеенранта посреща почти два милиона руски туристи годишно (около половината от всички руснаци, посещаващи Финландия). Откакто потокът е спрян заради пандемията, градът губи по един милион евро годишно.

Кметът на Лапеенранта Киммо Ярва смята, че руснаците може да не се върнат заради присъединяването на Финландия към НАТО: "Чакаме и се надяваме, че ще се върнат. Но не съм сигурен за отношението им към Финландия.

Но отношението на финландците към обикновените хора от другата страна на границата, според кмета, не се е променило.

"Между финландците и руснаците има добри отношения от двете страни на границата. Съпругата ми е от Русия, има финландско гражданство и е живяла тук през половината от живота си. Имаме щастлив брак", продължава той. - Мисля, че финландците смятат, че това е войната на Путин.

Повече от 3000 руснаци живеят в Лапеенранта, като много от тях са тук от 90-те години на миналия век.

Родителите на Ксения живеят тук от повече от 20 години; самата тя е заминала за Русия, но в крайна сметка се е върнала във Финландия.

Тя казва, че руснаците тук се страхуват от войната също толкова, колкото и финландците. "Мой съученик казваше - ами ако бомбардират и нас? Но се надявам, че няма да го направят. Мисля, че финландците също се страхуват.

Киммо Ярва казва, че финландците не се страхуват, а се подготвят.

"Много хора купуват храна за 72 часа, на градско ниво проверихме бомбоубежищата си, подготвихме се за евентуални хибридни атаки", продължава кметът.

Той признава, че във Финландия вече нямат толкова голямо доверие на руснаците.

Самият той например подкрепя членството в НАТО: "Малка страна като Финландия се нуждае от приятели, особено когато в Европа има война. В същото време той винаги посреща руски туристи. Кметът на Лапеенранта не вижда никакво противоречие тук, казва той - чист прагматизъм.

Те помнят Зимната война

Що се отнася до опасенията от война с Русия за финландците това не е паника, а исторически опит.

Харик живее на 200 метра от руската граница. В същото време, според него, той няма специално отношение към руснаците. Той също така няма позиция по въпроса за присъединяването към НАТО: "НАТО не е моя работа".

"Мисля, че Русия няма да пресече границата. Мисля, че все още помнят Зимната война", казва той.

Увереността на финландците в способността им да защитят страната си е почти всеобща и може да се проследи назад до Зимната война. Именно Зимната война в крайна сметка доведе както до дългогодишния неутралитет по отношение на членството в НАТО, така и до рязко нарастване на подкрепата за алианса сред местното население.

Зимната война започва през 1939 г., когато СССР напада Финландия. Скандинавската страна губи 10% от територията си, но успява да устои на настъплението на Червената армия въпреки очевидното ѝ числено превъзходство.

Във Финландия това се помни на всички нива: Харик не се страхува от войната, въпреки близостта на границата, а кметът на Лапеенранта работи в офис с изглед към паметника на финландските войници, загинали по време на Зимната и Втората световна война.

В Хелзинки се помни и начинът, по който Финландия се противопоставя на СССР.

"Финландия запази независимостта си и в този смисъл това е победа", заяви финландският политически анализатор Туомас Форсберг пред Би Би Си. - След това хората могат да се сравняват с балтийските държави (които са били окупирани от Съветския съюз).

Финландците оказват толкова силна съпротива, че според професор Йохан Аунселуом СССР смята, че пълната окупация на скандинавската страна не си струва потенциалните загуби.

"Вместо това СССР решава да се съсредоточи върху Берлин и Централна Европа, а Финландия просто е оставена на мира", казва историкът.

В края на Втората световна война обаче Финландия се оказва на губещата страна и влиза в сферата на влияние на Съветския съюз.

"Позицията на Съветския съюз беше от голямо значение за вътрешната политика на Финландия", продължава Юхана Аунеслуом. - Съветският съюз постоянно следи Финландия да знае мястото си. Например Финландия не можеше и да си помисли за присъединяване към Европейския съюз преди разпадането на Съветския съюз.

След разпадането на СССР Финландия вече не е сателитна страна, а през 1995 г. се присъединява към ЕС, което само по себе си се разглежда като гаранция за сигурност.

Балтийските държави и бившите страни от Варшавския договор, които нямаха толкова добър късмет по време на съветската епоха, вече бяха заявили, че искат да се присъединят към НАТО. Вместо това Финландия започва да развива собствени въоръжени сили.

Не се страхуваме да се защитаваме

"Финландия не се отказа от наборната военна служба по очевидна причина. Все още имаше съмнения към Русия - продължава Туомас Форсберг. - "След края на Студената война Финландия купуваше оръжия на много добри цени от страни, които искаха да се отърват от тях.

Според експерта цялата финландска политика е била насочена към това страната да запази способността си да се справи сама с кризата. Юсо, който живее в Лапеенранта, не е единственият финландец, готов да се бори.

Повече от един милион души са преминали военно обучение, а още около 300 000 души са официално включени в резерва и периодично се изпращат в тренировъчни лагери. Професионалната армия, заедно с наборните войници, наброява още 30 000 души - те служат от шест месеца до една година.

В резултат на това дори при население от 5,5 милиона души финландците са уверени, че могат да отблъснат всяка атака.

"Плюсът на членството ни в НАТО е, че ще можем да получаваме военна помощ", казва Туомас Форсберг. - Но каквато и помощ да получи Финландия, ние не се страхуваме да се защитим.

Възниква логичният въпрос: защо тогава НАТО се нуждае от него? Според експерти финландците са били разгневени от изявленията на руския президент Владимир Путин, че НАТО трябва да прекрати политиката си на отворени врати.

"Много е важно кой решава", казва Юхана Аунеслуом. - Изглеждаше така, сякаш Русия се опитва да възстанови сфера на влияние по границата си. А ние имаме граница с тях. Имаше чувството, че Русия се опитва да си върне загубеното, а ние, финландците, се чувствахме неудобно.

Подобно на повечето финландци той е против присъединяването към НАТО. Но всичко това се промени на 24 февруари.

"Ако се окаже, че Путин е способен да го направи, какво друго бих могъл да направя? И защо в такъв случай трябва да се спре на Украйна - разсъждава историкът. - Трябва да сме подготвени за това, което досега изглеждаше невъзможно - двустранен конфликт.