Лидерите на НАТО ще определят Китай като риск за сигурността, Русия също е във фокуса
Очаква се лидерите на НАТО да определят Китай като риск за сигурността на Западния алианс на срещата в понеделник, ден след като Групата на седемте най-богати държави Г-7 излезе с декларация за правата на човека в Китай и Тайван, която Пекин петни репутацията на страната.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг определи срещата на върха, на която президентът на САЩ Джо Байдън ще присъства за първи път, като "ключов момент".
"Знаем, че Китай не споделя нашите ценности. (...) Трябва да отговорим заедно като съюз", каза Столтенберг, когато пристигна за еднодневната среща в Брюксел.
Столтенберг заяви, че Китай не е враг - но ще се изрази загриженост, наричайки страната "системно" предизвикателство за атлантическата сигурност, тъй като се присъединява към Русия с военни учения, стартира кибер атаки и бързо изгражда флота си.
След анексирането на Крим от Русия през 2014 г., НАТО модернизира своята отбрана, но едва наскоро започна да разглежда по-сериозно всяка потенциална заплаха от китайските амбиции.
От инвестициите на Китай в европейските пристанища и плановете за създаване на военни бази в Африка до съвместните военни учения с Русия в Балтийско море, страните-членки на НАТО се съгласиха, че развитието на Пекин заслужава силен отговор.
Срещата на страните от Г-7 във Великобритания през уикенда упрекна Китай за неспазването на правата на човека в региона на Синцзян, призова Хонконг да запази висока степен на автономия и поиска пълно и задълбочено разследване на произхода на коронавируса в Китай.
Посолството на Китай в Лондон заяви, че решително се противопоставя на споменаването на Синцзян, Хонконг и Тайван, което според него изопачава фактите и разкрива "зловещите намерения на няколко държави като САЩ".
"Репутацията на Китай не трябва да се петни", заяви посолството в понеделник.
И Русия във фокуса на НАТО
Преди началото на срещата Йенс Столтенберг заяви, че отношенията с Русия са на най-ниската възможна точка от края на Студената война насам и добави, че вероятно лидерите ще одобрят двойния подход на НАТО - категорична отбрана, съчетана с диалог.
Той допълни, че предстоящата среща между президентите на САЩ Джо Байдън и на Русия Владимир Путин в Женева в сряда е подчинена именно на този подход. Столтенберг добави, че Алиансът приветства решението на двете страни да удължат договора "Нов СТАРТ" за ограничаване на ядрени оръжия с дълъг обсег, но са необходими още много стъпки, за да се постигне напредък в контрола над въоръжаването.
Междувременно усилията на Русия за разединяване на Запада също ще бъдат дискутирани, казаха дипломати преди срещата между Байдън и Путин.
"Виждаме готовността да се използва военна сила срещу съседи; Украйна, Грузия. Но виждаме и кибератаки. Виждаме опити за намеса в нашите политически демократични процеси, да се подкопае доверието в нашите институции и усилия да ни разделят", допълни Столтенберг.
Като се имат предвид заплахите, лидерите се надяват да Байдън да възстанови ангажимента на САЩ към колективната отбрана на НАТО, след като конфронтационната реторика на неговия предшественик Доналд Тръмп към съюзниците на срещите на върха между 2017 г. и 2019 г. създаде впечатление за криза.
"Ние вярваме, че НАТО е жизненоважен за способността ни да поддържаме американската сигурност и искам те да знаят, че НАТО е свещено задължение", каза Байдън в неделя в края на срещата на Г-7, преди да отлети за Брюксел.
Ядреното оръжие и процесът на разоръжаване
Обсъжданията за процеса на разоръжаване идват на фона на годишния доклад на Стокхолмския международен институт за изследвания на мира (SIPRI).
Според доклада общият брой на ядрените оръжия в началото на 2021 г. е 13 080, което е спад спрямо 13 400 през 2020 г. Но въпреки намалението на общия брой, прогнозният брой на разгърнати ядрени оръжия с оперативни сили се е увеличил от 3720 през миналата година до 3835. Около 2000 от тях, почти всички от които принадлежат на Русия или САЩ, са държани в състояние на висока оперативна готовност.
Ядрено въоръжените държави са девет - САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Корейската народно-демократична република (Северна Корея).
Русия притежава 6255 ядрени бойни глави - със 120 по-малко от преди година. САЩ имат 5500 и там намалението е с 250, по данни на СИПРИ.