Human Rights Watch: Засилва се съпротивата срещу автократи и популисти

В света се наблюдава растяща съпротива срещу посегателствата на автократични режими и популисти и опитите им да ограничават свободите. Това е най-важното развитие в областта на човешките права през изминалата година, се казва в ежегодния доклад на Human Rights Watch, оповестен днес в Берлин и цитиран от Асошиейтед прес и БТА.

Международната правозащитна организация дава редовната си годишна оценка за състоянието на човешките права по света.

"Същите популисти, които разпространяват омраза и нетолерантност, предизвикват съпротива, която печели важни битки и активизира глобалната защита на човешките права", отбеляза по този повод директорът на организацията Кенет Рот. 

Този отпор от страна на граждански групи и масови движения може да се наблюдава в съпротивата срещу посегателствата върху демокрацията в Европа, в усилията за предотвратяване на кървава баня в Сирия или спиране на ръководените от Саудитска Арабия бомбардировки и блокади срещу мирни жители в Йемен.

В Европа подкрепата за правата взема различни форми - по улиците, в институциите, се казва в доклада. Големи групи хора протестират срещу все по-авторитарното управление на унгарския премиер Виктор Орбан и налаганите от него ограничения върху академичните свободи. Десетки хиляди излизат по улиците в Полша, протестирайки срещу ограничаването на независимостта на съдебната система. Отбелязва се и положителен пример на правителствено равнище: Германия, Дания и Финландия прекратиха продажбите на оръжие за Саудитска Арабия след убийството на журналиста Джамал Хашоги, посочва Human Rights Watch. 

В междинните избори в САЩ опозиционната Демократическа партия спечели контрол над Камарата на представителите, с което избирателите отхвърлиха "нагнетяването на страх" от президента Доналд Тръмп, "който се опитваше да печели подкрепа, представяйки кандидатите за убежище, бягащи от насилие в Централна Америка, като фактор за криза".
Избирателите в Малайзия и Малдивите отстраниха техните корумпирани премиери, арменският премиер бе принуден да се оттегли под натиска на масови протести срещу корупцията. Масиран натиск отдолу доведе до промяна и в Етиопия, където едно репресивно правителство бе сменено от друго, което започна впечатляващи демократични реформи, се посочва в доклада.

"Ако си автократ, това е много удобна позиция да нарушаваш човешките права - то е начин да се задържаш на власт, да пълниш банковите си сметки, да се отплащаш на своите протежета и приятели", подчерта Кенет Рот на представянето на доклада в Берлин.

Той обаче добави, че ролята на правозащитните движения е да повишават цената, която автократите и другите нарушители плащат за цената на тези нарушения на човешките права. "Това не се постига лесно, изисква се време, но ние знаем, че ако успяваме да повишим цената на посегателствата, правителствата в крайна сметка разбират, че това им излиза скъпо и започват да се пазят от такива нарушения", отбеляза Рот.

България не е сред страните, на които се обръща отделно внимание в доклада. Името на страната се споменава три пъти в рамките на общия преглед за състоянието на човешките права и свободи в Европейския съюз. В раздела за върховенството на закона в ЕС се отбелязва тревожният факт за убийството на трима журналисти, което поражда болезнени въпроси за защита на медийната свобода: разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция в Малта, младия разследващ репортер Ян Куцияк в Словакия и българската телевизионна журналистка Виктория Маринова.

България е посочена и сред редица страни от ЕС, в които са констатирани случаи на расова нетолерантност и съпроводени с насилие престъпления от омраза. Посочва се, че в ЕС все още широко е разпространена дискриминацията на основата на джендър и секс. Тук България е специално спомената като страна, отказала да подпише Истанбулската конвенция за предотвратяване на насилието срещу жени и се посочва, че "българският Конституционен съд я е намерил за несъвместима с конституцията".

България е спомената и като една от няколкото страни от ЕС, които принудително са депортирали мигранти - кандидати за убежище, обратно в страни извън ЕС. Подобни действия попадат в категорията на "ксенофобски реакции на имиграцията" според доклада на Human Rights Watch.

Информацията е на БТА.