Станке, ти си оставаш златна!

Чета интервюто на Станка Златева след вчерашния й финал на Олимпиадата, гледам за пореден път първите й думи след срещата й с рускинята Наталия Воробьова и направо не мога да повярвам, че имаме такъв спортист!

Все ми е тая като някой ритнитопковец почне да ми обяснява, че е доказал на критиците си колко е велик и извел малкото отборче от Холандия до незнам-къде-си, защото там го оценили, а тука - не. Да е жив и здрав. Аз му желая успех, но няма да си кривя душата, че само с автогола между краката му го помня. Защото винаги е играл за себе си, а не за България.

Обаче такава отговорност пред цял народ като тази на Станка рядко се вижда! Това момиче не се бореше за себе си. Знаеше, че цяла България я гледа и само на нея разчита, за да запомни с нещо тази олимпиада. Всички бяхме пред екрана. Виждахме, че 2:50 минути е по-добрата и води на силната рускиня. Направи грешка и загуби. С туш, по най-гадния начин, на втори олимпийски финал. Но това е спорта, случват се и грешки.

- За нищо не ставам.... - бяха думите, които почти не се чуха в крещящата зала, секунди след двубоя с рускинята.

- Загубих както винаги - казва малко по-късно Станка пред журналистите.

- Това е голям позор....

Как така си загубила "както винаги"? Едва ли имаме в последните години друг спортист с толкова много победи.Машина за победи. 2 пъти се е случила загуба. 20 пъти да беше губила, пак щеше да си най-голямата в женската борба!

И кое е "позор"? Среброто от Олимпиада ли? Дай, Боже, всекиму такъв позор! Ние примирахме от кеф, когато плувците ни правеха национални рекорди, които не стигаха дори да минат квалификациите. Но ръкопляскахме. Не ни е добре спортът, толкова са ни възможносттите, но плувците надскачаха себе си и това заслужава уважение. Чак в края на Олимпиадата видяхме български медал (Тервел Пулев си го е осигурил, но още не го е получил). При това сребърен, който минута преди края на схватката беше златен. Благодарни сме, че ни държа пред екраните. Гледаха те хора, които никога през живота си не биха си помислили, че цял ден ще дебнат кога започва женската борба.

Но не за това ми е думата. Станка едва ли ще седне да чете сайтове и едва ли написаното, от когото и да било ще я успокои.

Думата ми е за тази огромна отговорност, която тя показа към всички българи, които я подкрепяха. Сравнете нейното "загубих както винаги" с дежурното "добро сме играли, али сме немали шанса" на ритнитопковците ни, които успешно копаят дъното от години. Отдавна няма кой от тях да се разплаче при загуба 1:6, добро са играли, али са немали шанса срещу силните съперници от Мура, Кипър и Сараево.

Когато се бориш с душа и сърце, няма значение дали си победил или загубил.

Стефка Костадинова загуби златния медал на олимпиадата от неизвестна американка, след 200 поредни победи.

Руми Нейкова загуби златото с разлика, която и фотофинишът не можа да отчете.

Някакви анонимни съдии отнеха златото Йордан Йовчев за кефа на домакините в Атина 2004.

Боксьорът Борис Георгиев стигна до сребърен медал, биейки се със счупена костица на дланта.

Помним тези сребърни медали повече, отколкото много титли. И Станка за нас винаги ще си остане златна.