Както ми се издигна в очите, така и падна

Любослав Пенев официално бе освободен от поста национален селекционер на България.

Новината беше обявена от Йордан Лечков след събранието на Изпълкома на БФС, а след това потвърдена и от президента на Футболния съюз Борислав Михайлов.

Провалът на „Ел Голеадор“ дойде в началото на квалификационния цикъл за ЕВРО 2016 във Франция. Родината на Папен, Кантона и Зидан ще е горд домакин на 15-ото европейско първенство. След около година и половина в нов формат 24 страни ще накарат света или поне Европа за месец отново да бъде синоним на „футбол“. Къде обаче ще бъде България в цялата тази пасторална интернационална картина?

През ноември 2014 година всичко води към извода, че България отново ще е аут от поредния голям форум. И то не просто аут – националният ни отбор вече изглежда слаб и разединен. Тимът ни остана и без един незаменим лидер и характер в лицето на Любослав Пенев и сякаш дори не можем да отличим светъл лъч в бъдещето на „лъвовете“.

Преди малко повече от две години България изигра страхотен спектакъл срещу четирикратния световен шампион Италия – 2-2, на Националния стадион „Васил Левски“  - в едва петия мач на Любослав Пенев начело на тима. Равенството бе последвано от домакинска минимална победа над Армения отново пред над 10 000 души по трибуните и националният ни отбор определено изглеждаше във възход.

След две равенства през октомври 2012г. срещу Дания в София и срещу Чехия в Прага тимът на Любослав Пенев завърши официалните си мачове през годината, запазвайки шансовете си за мечтано класиране на Световното първенство в Бразилия.

Настроението на феновете се покачи през март 2013г. След няколкомесечна пауза националите ни подновиха квалификационния цикъл с категорично 6-0 срещу Малта в София и четири гола на 23-годишния Александър Тонев.

Тогава бъдещето наистина изглеждаше светло. В крайна сметка България не се класира за Световното първенство, но въпреки трудната квалификационна група БФС сякаш най-накрая беше намерил точния старши треньор в лицето на Любослав Пенев. От своя страна футболистите на тима за първи път от години насам играеха мотивирано и със самочувствие - именно благодарение на старши треньора си.

Какво обаче се промени? Защо тогава разгромихме Малта, а след по-малко от две години погребахме шансовете си за класиране за ЕВРО 2016 след 1-1 точно срещу същия съперник, на същия стадион, със същия треньор и до голяма степен със същите играчи?

Отговорът е прост. Вече не виждаме същата мотивация в Ивелин Попов и съотборниците му. Именно пропускът от бялата точка на капитана на националите в мача срещу Малта ни демонстрира нагледно немощта на отбора.

Балонът се спука, както се изпари и мимолетната екзалтираност от квалификационния цикъл за Световното първенство. Днес Пенев явно вече не може да мотивира играчите, но проблемът определено не идва от него.

Търси се смяна на футболистите в представителния ни отбор, но изглежда, че няма откъде да дойде тази смяна. Младежките ни национали до 21 години нямат победа от осем мача насам, като фиксираха срамни загуби 1-7 от Дания и 1-5 от Словения и две равенства с Естония.

Всъщност освобождаването на Любослав Пенев ще промени ли нещо, ако футболистите останат същите, ако управниците в българския футбол останат същите?

Не са ли нужни по-изначални промени - в БФС, в юношеския футбол?

Може би се надценихме, може би всъщност истината е, че трудно ще се класираме скоро на голям форум и няма защо да се надяваме. Но защо да не се надяваме просто на хубав футбол, на нови мотивирани лица в националния отбор, на пълни трибуни?

Тогава класирането рано или късно ще дойде.