Съдебно решение уличава спецслужбите в произвол

Службите у нас системно погазват законите. Това освен че става пред погледа на гражданите, не минава без санкцията на овластените държавници и тихото съглашение между институциите. 

Поредното доказателство за това е съдебно решение, което в прав текст посочва, че в една от спецслужбите - Националната служба за охрана (НСО), с години се е нарушавал законът за класифицираната информация и от това не е имало никакви последствия.

Става въпрос за решение на Административен съд - София-град от 26 октомври 2018 г. по дело, заведено от OFFNews срещу НСО и водено с помощта на адв. Александър Кашъмов и Програма Достъп до информация. През 2016 г. службата отказа да предостави данни за охраната на Лютви Местан в периода, в който той оглавяваше ДПС. Защо Местан има охрана сам по себе си е по-маловажният въпрос. Поставен в контекст - само няколко месеца по-рано, на безпрецедентен брифинг от НСО и МВР обявиха защо Делян Пеевски има назначени държавни гардове, той вече насочва към политически мотивирани решения в работата на службата. 

От известните до момента факти става ясно, че НСО няколко години поред засекретява неправомерно информация, като по този начин очевидно е правила опити да прикрие определени факти и обстоятелства около работата си. Като депутат през октомври 2013 г. - в мандата на правителството на Пламен Орешарски, на Местан е назначена охрана с решение на специализирана комисия в НСО. Към този момент тези решения са били засекретявани като "служебна тайна". Срокът на защита на тази информация е шест месеца, като има законова възможност той да бъде удължаван, но не с повече от 6 месеца. 

Съдът установява обаче, че въпросното решение за охрана на Местан е разсекретено от НСО две години след изтичането на срока на защита на информацията - вместо през октомври 2014 г., решението е декласифицирано чак през април 2016 г. Това е и близо три месеца, след като OFFNews изиска информацията от НСО, която беше отказана и съответно - укривана в хода на делото от 2016 до настоящия момент. 

В решението на съда се посочва:

Без значение е поставената от ответника върху решението за назначаване на охрана дата на декласификация - 15.04.2016 г., тъй като този срок противоречи на законоустановения по чл. 34, ал.1 т. 4 и ал.2 от ЗЗКИ (Закона за защита на класифицираната информация, бел. ред.). Нивото на класификация се премахва след изтичането на съответния срок съгласно чл. 34 ЗЗКИ и е недопустимо същият да бъде удължаван без наличие на законово основание за това.

Съдът задължава НСО да предостави информацията, касаеща мотивите за охрана на Лютви Местан. Случайно или не само няколко дни след решението на съда, от службата предоставиха информация на вицепремиера Валери Симеонов за мотивите, с които охранява Ахмед Доган. Информация, която многократно е била отказвана от НСО през годините.

Въпреки че решението на съда касае конкретния случай с Местан и работата на НСО, практиката показва, че не е прецедент службите систематично да прикриват документи, като "забравят да ги разсекретят", когато изтече срокът на защита. В поредица от свои разследвания OFFNews доказа, че на практика по този начин т.нар. "досиета на прехода", които биха разкрили интересни взаимовръзки между подземния свят с политическата власт в страната през годините, остават недостъпни, въпреки императивният законов текст, на който се позовава и съдът по делото срещу НСО. Според него - след отпадане на нивото на класификация достъпът до тази информация се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация, тоест информацията следва да бъде публична.

Практика е обаче, не само в НСО, документ с изтекъл гриф за сигурност да остане засекретен в период много над допустимия по закон, без това да бъде санкционирано. Показателен в този смисъл е случаят с документите около смъртта на Ахмед Емин, които ДАНС предостави на OFFNews. Въпреки че сроковете им на защита бяха изтекли още през 2009 и 2013 г., родното ФРБ ги разсекрети официално едва през декември 2015 г.

Службите обаче са отворили и друга вратичка, с която крият "досиетата". През лятото от ДАНС отказаха да предоставят достъп до всички разсекретени през 2018 г. документи, които са били с гриф "Поверително" и "Секретно" с мотива, че според Закона за ДАНС, "макар с изтекъл срок на защита, същите представляват част от информационните фондове на Агенцията". В този смисъл - документите, макар и разсекретени, се съхраняват в ДАНС и достъпът до тях е специален и минава по друг ред. Този ред обаче очевидно не касае обществената информация. В същото заявление ДАНС отказва да посочи и какъв е броят на разсекретените през 2018 г. документи.

От изнесена от институциите данни стана ясно също и това, че не се спазва принципът за предоставяне на равна по обем информация на председателя на Народното събрание, премиера и президента. Практиката явно също остава несанкционирана.