РВД – дойната крава на властта

Първата седмица на февруари зарадва любителите на родни пикантерии с няколко публикации в печатни и електронни медии относно скандални назначения в ДП РВД (Ръководство въздушно движение). Най-обстойна е публикацията на Люба Манолова.

В публикациите може да се намери подробна пикантна информация за свежото попълнение в РВД от завършилия ВИФ „Георги Димитров” съпруг на шефката на Софийския градски съд Владимира Янева (вече зам.-генерален директор по административната дейност на ДП РВД), съпругът на парламентарната шефка Цецка Цачева, дъщерята на Цветан Цветановия Веселин Маринов, съпругата на „изборния” професор Михаил Константинов, Ева Колева - чийто съпруг е бивш шофьор на Ц. Цветанов, Десислава Замфирова - бивша секретарка на Цветан Цветанов, протежетата на министър Ивайло Московски – Йорданка Петрова и бившият му шофьор Георги Дилов, роднината на Мирослав Найденов – Катерина Найденова... Не липсват кадри и на велможи от БСП: дъщерята на прословутия червен депутат Димитър Дъбов, Антон Джаджев – съпруг на пресдиректора на Станишев (Таня Джаджева). И дори Лютви Местан успява да вреди своите хора, когато шеф на парламентарната Транспортна комисия е депесарят Камен Костадинов. Запознати с проблема твърдят, че общо става дума поне за 100 души, заемащи престижни скъпо платени синекурни длъжности, но никой от тях не е застанал на радарните екрани.

В интернет-пространството излязоха и други имена:
Атанас Златков - ръководител сектор;
Велина Йорданова – специалист;
Велислава Бейтс – специалист;
Георги Георгиев – специалист;
Даниела Василева - началник отдел;
Ирена Божкова – юрисконсулт;
Лиляна Даскалова – секретарка;
Людмил Аризанов – експерт;
Полина Михайлова – специалист;
Ралица Божинова – секретарка;
Ралица Първанова – специалист;
Станимира Григорова;
Цветелина Епихова – експерт;
Цветанка Стоянова – експерт.

„РВД се е превърнало в семейно-партийна фирма, в която са назначени огромен брой служители, които нямат нищо общо с въздушното движение и са на високи заплати” – заяви през 2009 г. новоназначеният министър на транспорта в правителството на ГЕРБ Александър Цветков, но после не прояви различен морал от предшествениците си и накрая сам подаде оставката си.

Всичко изнесено е вярно. Само дето на повърхността в публикациите излиза на чие протеже колко хиляди е месечното възнаграждение. Това обаче не е най-важното, защото се издребнява до степен на завист – защо ще са „те”, като може и да са „други”, а формално погледнато „калинките” имат равни права с останалите простосмъртни граждани и също могат да кандидатстват. При това РВД не получава средствата си от държавния бюджет, а основно от европейски структури и са формирани от таксите на прелитащи самолети за аеронавигационното им обслужване.

По-важно е, че протежетата на властта по правило са назначавани на извънредни щатни бройки, без конкурси и твърде често не отговарят на изискванията за заеманата длъжност. Когато те заемат наистина свободни длъжности, това обикновено става в разрез с колективния трудов договор между служители и работодател, изискващ първо да се извършва вътрешен конкурс и ако не се намерят подходящи кандидати, чак тогава да се прави външен конкурс.

Всички извънредни щатни бройки през последните години са разкрити с благословията и с подписа на директора на ГД ГВА (Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация) към Транспортното министерство Минчо Цветков. Но нито едно назначение без конкурс не може да стане, ако то не е поръчано или поне съгласувано със съответните в момента министри, които по статут са ръководители на Управителния съвет на ДП РВД. Сега това са случайно Минчо Цветков и Ивайло Московски, преди тях същото е ставало с предшествениците им, така ще е и с техните наследници. Разликата е само, че сегашната ситуация е станала изключително опасна за безопасността на гражданската ни авиация, респективно за държавата, защото регулаторните функции на ГД ГВА са сринати до основи.

Последното обстоятелство добре обяснява факта как преди броени дни синът на инспектора от ГД ГВА Валери Венков, също пилот като баща си, в ЕР ВИА за едно денонощие е летял над 19 часа, което е поне с 5 часа повече от теоретично допустимото при каквито и да е форсмажорни обстоятелства. Дирекцията вече разследва сериозния инцидент, но Минчо Цветков все още не си е казал тежката дума. Един герой на Карел Чапек убедено твърди, че няма много истини, че истината е една – неговата истина. В ГД ГВА това е истината на Минчо Цветков.

През последните 12 месеца на Минчо Цветков са посветени 5 остри публикации (поне две са в интернет). Ако човек ги прочете, нормално е да придобие представата, че става дума за един негодник, при това не рафиниран, а твърде брутален. До МТИТС са изпратени 13 сигнала за неговите безобразия и журналистически заявления за достъп до информация. Всички те останаха без отговор, ръководството на министерството се държи като глухонямо – ни приема, ни предава. Нито едно опровержение, нито заплаха за съд или извънсъдебна разправа. Сякаш не за убит партизанин, а тъкмо за тях поетът е написал „ни дума, ни вопъл, ни стон”.

OFFNews разполага с информация, че един депутат от опозицията попитал ресорния зам.-министър по транспорта Антон Гинев дали според него изнесеното в медиите за Минчо Цветков е вярно. Той отговорил утвърдително. В служебното обкръжение на Цветков дори се говори, че в първите дни на новата 2015 г. Антон Гинев провел разговор с Цветков, като накрая му предложил да си подаде оставката. Цветков обаче му се озъбил: „Не си ти, който ще ме уволни!” Гинев бил слисан от арогантността, даже заявил на едно място: „Всичко зная, но нищо не мога да направя!”

Публикациите, журналистическите заявления и сигнали относно Цветков прилежно се диплят в чекмеджето на главния секретар Иван Марков в съучастие с шефката на политическия кабинет (и шеф на правното управление) Красимира Стоянова. Кой може с категоричност да твърди, всичко публикувано е достигнало до Московски? В най-лошия случай „виновните” ще поемат отговорността и ще изпълнят ролята на бушон, като смирено понесат липсващата в Кодекса на труда „устна забележка”.

Кадровите игри на транспортните министри в нечия угода по естествен път оказват развращаващо въздействие не само на ръководството на ГД ГВА, но дори и на ДП РВД. Това си има своето логично обяснение, тъй като безпринципността на шефовете е остро заразна и за техните подчинени. Взаимната обвързаност става гарант за съучастие и мълчание, а оттам за ненаказуемост. Минчо Цветков постоянно изтъква подкрепата на министър Московски, а не рядко откровено злоупотребява с името на депутата от ГЕРБ Красимир Велчев, който някога го е предложил за сегашната длъжност.

Например журналистическа проверка показа, че на зам.-министър Антон Гинев е добре известна една любопитна информация. Изчистена от детайлите, като цяло тя изглежда по следния начин: На 15 декември 2014 г. група от 7 души от ДП РВД, водени от генералния директор Георги Пеев и от финансовия директор Витан Тодоров, е посетила Брюксел, където е провела еднодневна среща за обсъждане на ролята на РВД-България в Европа. Точното формулиране на обсъжданата тема звучи толкова абсурдно, че изписването й ще предизвика у читателя съмнение в компетентността на пишещия тези редове. Вечерта е даден коктейл, на който са присъствали не само българи в европейски авиационни органи и техни колеги от други страни, но дори и български депутати, чието посещение е финансирано от РВД. Говори се, че направените разходи за еднодневната предколедна екскурзия струва 57 хил. евро. Министър Московски, като председател на борда на директорите на ДП РВД, утвърждава всички задгранични командировки. Дали в случая е получена неговата благословия?

Преди месец тази предварителна информация коректно бе изложена в питане до пресцентъра на министерството има ли детайл в написаното, който да не е верен. Питането включи и въпрос относно реда в министерството, съгласно който може да се получи извадка от задграничните командировки през календарната 2014 г. на служителите в ДП РВД, включваща място, повод, брой хора, дни. От глухонямото министерство не последва никаква реакция за дадения предпразничен бонус.

Твърдението за присъствието на български депутати на срещата в Брюксел не е измислено, нито пък е случайно. Екскурзиите, включително до екзотични места, са един от начините за подкупване на депутати. От РВД довериха, че миналогодишното „ваканцуване” на Волен Сидеров до далечен екзотичен курорт всъщност е спонсорирано от тяхното държавно предприятие. И сетне той съответно им се отплати според възможностите си.

Така подарената му екскурзия до далечен плаж от страна на ДП РВД осигури поредната индулгенция на Минчо Цветков.

Присъствието на Минчо Цветков в ГД ГВА е вредно за държавата и в още едно отношение. В ход е реализиране в близките години на проекта Единно Европейско Небе (ЕЕН), който трябва да позволи на гражданските самолети да летят между началното и крайното летище по права линия, а не по установените сега заобиколни трасета. Това отправя пред РВД в България огромно предизвикателство, защото сега у нас функционират две отделни системи за РВД – гражданска и военна. Време е обаче да се оцени доколко за нашето относително голямо (по западноевропейски критерии) въздушно пространство и все по-намаляваща по численост военна авиация е целесъобразно да се запазва статуквото с поддържане на голям авиационен персонал с различни критерии на подготовка, с дублираща се техника и инфраструктура. Пита се на прост език: необходимо и целесъобразно ли е създаването на надведомствен орган за контрол на цялата авиация в България – сиреч едно единно РВД? При него всички ползватели на въздушното пространство ще говорят на един разбираем за всички авиационен език и по този начин ще се постигне максимална безопасност , без да се затормозява работата на т.н. „малка авиация”.

Точно в тази насока Евроконтрол организира продължителен семинар през годината, посветен на интеграцията в управлението на гражданската и държавната авиация. Минчо Цветков обаче е забранява в дирекцията това да се оповестява пред Военновъздушни сили, за да не допусне техни представители до процеса. Всъщност с действията си Цветков по всички възможни начини саботира проекта за ЕЕН. Очевидно е, че се преследват някакви интереси, които едва ли са еднопосочни с тези на държавните и европейските тенденции в областта на РВД.

Не е възможно министър Ивайло Московски и заместникът му Антон Гинев да не са добре информирани за ситуацията в ГД ГВА и да не съзнават възможните последствия от бездействието си, но вероятно се надяват крайно неприятната развръзка да настъпи чак когато те напуснат министерството. Какво сега ги възпира да реагират адекватно: Партийни интереси? Политическа или лична обвързаност? Някаква друга зависимост? Или да се приеме по презумпция баналното допускане, че каквато и да е да е фасадата, накрая всичко опира до пари, тоест става дума за банална корупция.

За логична поанта е уместно да се огласи как преди два дни (14 февруари, събота) Минчо Цветков под формата на служебно мероприятие всъщност организира екскурзия с безплатен превоз, хотел и храна за състава на дирекцията в град Баня. Формалният повод е изслушване на лектор от Министерския съвет на тема „Корупция и антикорупция”. Още преди започване на лекцията Минчо Цветков и неговият заместник Димитър Тарлев (заслужаващ отделна публикация) напускат залата. Почти никой от присъстващите не е допуснал, че става дума за гузна съвест. По скоро те са оставили усещането, че тези неща се отнасят само за служителите под тях. Да се смее ли човек или да плаче?

Заслужава да се припомни, че Московски винаги се е нареждал сред любимите и толерирани министри на премиера Бойко Борисов. Затова ръководеното от него МТИТС може основателно да се възприеме като емблематично за цялото управление на ГЕРБ. Орлов мост обаче си е на старото място.