OffNews.bg

Дали е "келява" ливадата, на която Блъсков ще строи в кв. "Изток"

Стотици граждани – собственици и ползватели на имоти в кв. Изток се подписаха единно под един протест срещу плановете на г-н Петьо Блъсков за застрояване на зелени площи. Планове, които си вървят тихо въпреки мораториума на Народното събрание и СОС. С коментарите си пред OFFNews и чрез правото си на отговор той нито юридически, нито човешки може да се сложи точка на този спор, въпреки очевидното желание да го направи.

Не познаваме г-н Блъсков и нямаме нищо лично против него. Дори бихме казали добра дума за по-балансирания тон в „”правото на отговор”, което всъщност беше крайно наложително след първата му изява. Категорично възразяваме на определянето на терена като „келява ливада”. Това е далеч повече един мини парк, в който има поне 11 бр. многогодишни дървета, предимно засадени от нас, има включително такива по над 60 г., а и още множество по-млади, декоративни храсти, поддържана трева. Всъщност, уверете се сами. Веднъж да се види е по-добре от всички думи.

Същността на спечелените от инвеститора дотук битки в съда е, че всъщност упорито и настойчиво се пречи на Софийска Община и СОС да приключат с този неприятен случай трайно и завинаги и по единствения нормален начин, като най-накрая се сложи ред в квартала - в интерес на стотиците собственици, на хиляди жители на гр. София и като се намери способ за приемливо компенсиране на един отделен собственик.

В новия Общ устройствен план от 2008 г. СО беше определила въпросния терен „за озеленяване”. Това следваше да затвърди и формално нещо, което фактически е налично вече десетки години. След оспорване в съда, на г-н Блъсков е възложено да изработи проект за нов ПУП, при което теренът да се отдели в нов урегулиран имот, а тихата квартална алея да стане улица. Някъде се готви някакъв проект, той не е приет, не е правено и обществено обсъждане, това е положението сега. Всякакви опити за налагане на такъв ПУП ще доведе до нови дела.

Поради липса на нов, влязъл в сила план, спорът би трябвало да се гледа при режима на стария план от 1989 г. А какъв е смисълът на нови съдебни битки, след като такова дело вече е водено с предишен собственик на терена за период от почти 9 години и е приключило през 2003 г. с ясно и много категорично решение на ВАС. Тук е много подходящо място да се напомни, че законът освен буква, има и дух.

Изчерпателно са посочени „подходящите” съдебни решения, но удобно е изпуснат фактът за съдебно решение № 2838 от 2003 г. А това решение трябва да се знае много добре, защото то не само отсъжда, а в него има и дух, който ясно постановява и утвърждава: На този терен не трябва да се строи! На този терен не може да се строи!

Теренът е същият, Общият устройствен план и законът „върху които” ще се състои спора са
същите! Нима обстоятелството, че земята има нов собственик, трябва да накара съда този път да отсъди различно? Тук е подходящо да си зададем и друг въпрос: А какви биха могли въобще да са мотивите, нагласите и плановете на един инвеститор за придобиване на един такъв терен, който очевидно е оспорван и рисков?

За да разберете по човешки позицията ни, ще споделим една история. Случката се развива около средата на 60-те години на границата на парка и съвсем близо до въпросното място. Група дечурлига седят на бордюра на разкаляната улица и вяло и досадено се опитват да изчегъртат калта от обувките си. Повече от 20 години след създаването си, всяка пролет и при всеки по-силен дъжд, тази част на квартал Изток потъваше в неизбродима кал. Привършвайки, баткото в групата каза тържествено: Искате ли да ви водя на кино? Във Влайкова дават за Фантомас? Знам как се стига, само три спирки е. Останалите веднага се ококориха възторжено, най-малкият обаче, сведе тъжно глава и изхлипва смутено: Не мога, Нашите ще ми се карат! Те не разрешават да ходя сам в града.”

Този квартал израстна в края на някогашна София, буквално в нищото. Табелата за края на града беше буквално „на ръка разстояние”, няколкостотин метра от мястото. Наоколо бяха ниви и градини. Днес е хубав и уютен жилищен квартал, но и до сега с шега се разказва, как някогашните новодомци са били оплаквани от роднини и приятели, които живеели „в града”, че са хвърлени там някъде, в полето.

Кварталът стана приятно за живеене място и благодарение на нашия многогодишен труд. Включително чрез залесяване и затревяване, с упорита поддръжка. Трябва да се знае също, че само през последните 4 години, местната община е сключила договори и по различни програми за облагородяване е възложила грижата за прилежащите терени, а конкретно на ЕС на блокове 42а, 50, 51 е договорно възложено полагане на грижа и за въпросния терен. Тези грижи реално се полагат. Основен принос имат първите новодомци в някогашния нов кв. Изток, те бяха и хората, които успяха да запазят това парче земя от строителното безумие. За съжаление много от тях вече на са сред нас, а ние – техните наследници, продължаваме делото им и помним всичко.

Тезата, че върху терена не е реализирано мероприятие, е направо смайваща. Изграден е цял жилищен комплекс, проектиран и напълно изграден по приетия проект, при човешки отстояния между сградите. Междублоковото пространство е залесено и облагородено, под него минават необходими електро и топлопреносни мрежи. Това прилича ли на нереализирано мероприятие? Да, вероятно в очите на някого, който гледа на жизнената среда на хората само и единствено като безкрайни метри разгъната застроена площ за пазарна реализация. Нас обаче, не ни търсете в подобни схеми.

На този етап ще се въздържим да коментираме за причините и начина, по който е възникнала частна собственост върху терена. Това е нещо отделно.

Случаят е показателен за подредбата на цялото ни общество. Плановете на г-н Блъсков са засечени буквално случайно в местната община и никой от пряко и индиректно засегнатите от това действие около 400 собственици на имоти в околността не е бил уведомен през всичките тези години, че там за пореден път се водят дела и се крои нещо.

Живеем при демокрация и пазар. На пазара се работи за печалба и само за печалба – това е нормално и така трябва да бъде, че иначе няма да е пазар. А основното качество на печалбата е в нейното количество. Срамежливото отвръщане на очи от печалбата е непродуктивно, тъй или иначе всички знаят, че тъкмо за това иде реч. Набъркване на обществения интерес и излагането му на преден план по никакъв начин не променя действителното състояние на нещата. Някой вероятно се е опитал да внуши на инвеститора, че проект за инвестицията в „детска градина” е обществено и морално по-приемливо и защитимо мероприятие. Пълен нонсенс. Проблемът е на съвсем друго място, а именно, че грубо се влиза в жизненото пространство на хората при изтъкване на неистински мотиви. Още по подозрително е, че сметката и печалбата няма начин да излязат при тези параметри. Е, освен ако някой не е решил да строи първата в света многоетажна „детска градина”, без двор за игра и физкултурен салон, но затова пък пълна с специални питомци. Това с основание предизвиква искрена почуда и оправдано съмнение. И респективно това е сигурен белег, че най-вероятно твърде скоро след потенциално придвижване на един подобен проект и унищожаване на зелената площ, нещата ще притихнат, а после в един момент ще се появи пълномощник на последващ собственик, който (ако въобще може да се говори с него) ще вдигне рамене и в очите му ще се чете пълно неразбиране: Абе, за какво ми говорите вие!? Аз ще направя от моите сгради какво аз си искам!

Тази постановка в момента се разиграва едно към едно при спора за базата на НСА в Равда и на много други места. Не е необходима особена прозорливост за да „видим” бъдещето, затова времето да се направи нещо е сега! След евентуално влизане на багери ще е непростимо и непоправимо късно.

През уикендите имаме усещането, че половин София се излива в района за разходка в парка „Борисова градина” и заради наличието на детски увеселителен център там, буквално отсреща. Неудобно е, но приемаме това човешки и с разбиране. Появата на какви да е други обекти би претоварило пейзажа, да не говорим, че тотално и в наш ущърб ще предефинира качествените характеристики на пространството, с негативни отражения и последици в много посоки и ние категорично не одобряваме това.

Още преди 20 години, при възникване на първия спор, сме заявили отношението си. Държим на него и сега. Умишлено се въздържаме от навлизане в повече юридически детайли, те са предмет на разглеждане в други формати.

Държим да споделим основно нежеланието си за случване на какви да е строежи до домовете ни и вярваме, че всеки непреднамерен гражданин ще разбере позицията ни.

Гражданска инициатива за спасяване на зелените площи на кв. Изток.