Битият - бит, а за рушвет фактура няма

Този случай е прекрасна илюстрация на съдебната ни система.

Битият е бит - има средна телесна повреда и това е безспорно установено.

Биячът е безспорно установен. 

Прокурорът приема това за безспорен факт. Но въпреки това на три пъти отказва да образува дело.

Три пъти жертвата обжалва постановлението на прокурора за отказа му да образува дело.

Три пъти съдът се произнася, че прокурорът постъпва незаконосъобразно.

На втория път му дава задължителни указания да образува дело. Прокурорът пак не го прави.

На третия път съдът установява, че прокурорът е действал незаконосъобразно и не е изпълнил задължителните указания на съда. Но тъй давността за търсене на наказателна отговорност вече е изтекла, няма какво да се направи и делото трябва да се прекрати.

Биячът сам се хвали, че е дал рушвет, за да се развият така нещата. В прокуратурата има сигнал за рушвета. Но за рушвет фактура няма...

Фактите

На 8 февруари 2011 година вечерта Александър Христов изпраща сегашната си съпруга Лилия Давидкова до дома й в столичния квартал "Лагера". Двамата още не са сключили брак, а малко преди това тя се е разделила с бившия си приятел Людмил Пейчев.

На площадката пред асансьора Александър е пребит до безсъзнание. Той така и не вижда нападателя си - нападнат е в гръб и припада при първите удари. Побоят е жесток. Александър получава средна телесна повреда.

Лесно е да се установи кой е нападателят. Това е бившият приятел на Лилия - известният в криминалния контингент Людмил Пейчев. 

По случая в Шесто РУП е образувано досъдебно производство, в хода на което е Пейчев е обявен за издирване. Няколко дни по-късно той сам се появил в полицията и е задържан за 24 часа. Пред разследващите в писмено обяснение той не отрекъл, че в нощта на инцидента е бил на същото място, но отрича да е набил пострадалия Христов. Разследващите установяват също, че той е придружаван от приятеля си Андрей Ангелов.  

Няколко дни след инцидента - на 5 април, Пейчев е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение "подписка". На 12 април досъдебното производство е пратено на Софийската районна прокуратура (СРП) с мнение за предаване обвиняемия на съд. 

Прокуратурата

Няколко месеца са необходими на прокурор Любка Кабзималска, за да се произнесе по случая. На 9 септември 2011 година тя излиза с постановление за прекратяване на производството с мотивите, че Пейчев е бил афектиран от поведението на бившата си приятелка, която била в компанията на друг мъж. Прокурор Кабзималска приема факта, че Пейчев е пребил Христов, но според нея случаят е от "частно-правен характер" и следва да се подаде частна жалба от пострадалия.

В постановлението са описани обстоятелствата по случая. Лилия Давидкова имала двегодишна връзка с Людмил Пейчев. В деня на инцидента двамата имали среща, на която тя му казала, че не желае повече да имат връзка. Пейчев отговорил с: „Окей, добре. Разделяме се.“ По-късно Пейчев обяснил, че не Лилия го напуснала, а той нея, тъй като нямал никакво намерение да се развежда със съпругата си, за което дълго време настоявала приятелката му. Според него Давидкова не приела добре това и му предложила вечерта да се видят, за да изяснят отношенията си.

Същият ден обаче около 21.30-22.00 часа тя се прибрала в квартирата си с заедно с Александър Христов. Докато чакали асансьора, във входа влетели Пейчев с Ангелов. Първият директно се насочил към Христов, хванал го за дрехите, след което го ударил няколко пъти с юмрук в лявото слепоочие и главата. От ударите Христов паднал на земята, където получил нова порция удари с ръце. Биячът не се спрял и ударил в корема и бившата си приятелка, като ѝ казал: "Как можа, не очаквах от теб такова поведение", и си тръгнал. През цялото време приятелят му Андрей Ангелов стоял отстрани и гледал сцената.

В първото постановление на прокурор Кабзималска се посочва, че показанията на Давидкова и Христов за нападението и това, че мъжът изпаднал в несвяст след побоя, се припокриват. Пейчев обаче представил друга версия – след обяд той и момичето се уговорили да се срещнат, а той помолил с него да дойде и приятелят му Андрей Ангелов. Когато двамата пристигнали пред блока, видели жената да се прибира с непознат за него мъж. Пейчев бил безкрайно учуден от видяното. Това го афектирало и той се обърнал към нея с думите: "Какви са тези курвенски номера". В този момент Христов му репликирал с "Къв си ти бе, изчезвай оттука", като като го блъснал в гърдите. Така двамата се "сдърпали" и "бутали с ръце", като се дърпали без да си нанасят удари.

Пейчев е категоричен, че не е удрял Христов и той не е изпадал в несвяст.

Прокурорката се съгласява и с експертизата, според която пострадалият имал мозъчно сътресение и счупвания на костите на носа. В същото време обаче психологическа и психиатрична експертиза показала, че по време на инцидента биячът "е действал под влияние на силни негативни емоции – възмущение и раздразнение от поведението на приятелката му и нейния придружител".

Според заключенията Пейчев е бил провокиран "както от неочакваното за него присъствие на друг мъж до приятелката му, в близки с нея отношения". Допълнителна и силна провокация за него е било и агресивното поведения на пострадалия. Това именно е моментът, за който освидетелстваният твърди, че е изпитал толкова силно раздразнение, че дори не си спомнял какво точно се е случило. И на следващо място вещите лица заключават, че освидетелствания Пейчев не страда от същинско психично заболяване и може правилно да възприема фактите по делото.

Прокурорката заключава, че е налице средна телесна повреда, „но същата е причинена на Александър Христов от обвиняемия Людмил Пейчев в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие“ и това предизвикало „силни негативни емоции у Пенчев, като възмущение и раздразнение от поведението на дългогодишната му приятелка".

Така делото е прекратено, тъй като делото е частно-правен характер и наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния съд. 

Съдът

Това, което следва е връщане на делото от съда обратно в прокуратурата заради пропуски, повторно прекратяване на разследването от прокурор Кабзималска и ново връщане на делото, след което обаче то е прекратено окончателно поради изтекла давност. Междувременно на 27 октомври 2011 г. председателят на етичната комисия при ВСС Цони Цонев отказва да провери случая на Христов с мотивите, че няма данни за „неправилно решение на случая“.

Следва на стр. 2