OffNews.bg

България заплашена от наказателна процедура заради водата в пилешкото

България е застрашена от наказателна процедура от Европейската комисия заради шумно рекламирана в България, но запазена в тайна от Европа промяна в земеделска наредба по времето на министър Мирослав Найденов. Промяната е била в разрез с регламенти на ЕС и заради това сега сме заплашени от санкции.

С промяната в Наредба 32 от 2006 г. на 20 ноември 2012 г. България налага ограничения за съдържанието на вода в заготовките* и продуктите** от птиче месо (напр. овкусени бутчета, гърди, крилца), каквито Европа изисква само за птичето месо (т.е. за цели пилета).

С това нарушаваме европейския Регламент 534/2008, който определя подробните правила за прилагането на Регламент 1234/2007, който пък определя пазарните стандарти за птиче месо. Те налагат ограничения за водата в птичето месо, но не и за съдържанието й в заготовките и продуктите.

От Европа реагират остро на промените, като на 13 август 2013 г. изпращат писмо до МЗХ с искане на информация относно констатираните несъответствия между наредбата и правото на ЕС. В писмото от дирекция "Земеделско законодателство" към Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в Европейската комисия, с копие от което OFFNews разполага, се казва:

"Регламент 543/2008 предвижда максимално съдържание на вода единствено в птичи трупове и части от трупове от домашни птици.

Вярно е, че съображение 4 от Регламент 1047/2009 за изменение на Регламент (ЕО) №1234/2007 гласи, че "приложното поле на пазарните стандарти за птиче месо следва да се разшири, за да обхване и заготовки от птиче месо и продукти". Въпреки това европейският законодател не е въвел правила относно максимално допустимото съдържание на вода по отношение на заготовки от птиче месо и продукти.

Независимо от това, българската Наредба установява същите ограничения - както се съдържат в правилата на ЕС - за максимално допустимото съдържание на вода (приложим за птичи трупове и части от трупове от домашни птици) и за заготовки от птиче месо и продукти.

Оказва се, че българският законодател така е разписал допълнителни ограничения в хармонизираната област."

Освен че грубо е нарушило строгите европейски изисквания за храните, земеделското министерство го е направило тайно от ЕК, отново в разрез с поетите от наша страна ангажименти.

"Бъргарските власти не успяха да изпълнят  задължението си по член 8 от Директива 98/34/ЕО, а именно, че не са съобщили проекта на текста на българската Наредба на Комисията преди приемането й", се казва още в писмото от европейската дирекция.

От там са категорични, че подобен подход на приемане на технически регламенти в нарушение на член 8 представлява "процесуално нарушение, което прави разпоредбите неприложими и недействителни по отношение на трети лица... Следователно, националният съд може да откаже да прилага национална правна разпоредба, която представлява технически регламент, ако тя не е била нотифицирана на Комисията преди приемането й".

От ЕК императивно посочват, че "службите на Комисията биха искали да бъдат информирани за конкретните мерки, които българските власти възнамеряват да предприемат, за да се изправи процесуалният недостатък, посочен по-горе".

Освен нарушените изисквания за съдържанието на вода и за предварителното уведомяване на ЕК за планираните промени от дирекцията констатират още две нарушения.

Със същата наредба България е забранила включването на овлажнители, хидроколоиди и растителни и/или животински белтъчини в производството на заготовки от птиче месо и продукти (те се влагат с цел задържането на вода). Това отново нарушава европейски регламент - в ЕС използването им е забранено за трупно месо, но не и за заготовки и продукти.

"Противно на българската разпоредба, Регламент 1333/2008... въвежда изчерпателен списък за територията на Съюза на добавките в храните, одобрени за употреба в хранителните продукти. Следователно, само веществата, изброени в част Б на приложение II могат да се използват като добавки в храните. Европейският законодател също така е определил кои добавки могат да се използват в различите категории храни, и при какви условия...

Оказва се, че българският законодател така е предвидил допълнителни ограничения в област, в която законодателството на ЕС вече е изцяло регламентирана", се казва в писмото от дирекцията на ЕК.

Четвъртото нарушение се отнася до специфичните хигиенни правила за храните от животински произход.

"Регламент (ЕО) №853/2004 е определил специфични хигиенни правила за храните от животински произход. В приложение III, раздел II относно домашните птици, глва VII "Агенти, задържащи вода", се предвижда, че "Бизнес операторите на храни гарантират, че птичето месо, което е било специфично обработено да задържа вода, не се пуска на пазара като прясно месо, а като месни заготовки или се използва за производството на преработени продукти".

Съответно не съществува забрана на равнището на ЕС за използването на агенти за задържане на вода за птиче месо, което се пуска на пазара като заготовка от птиче месо или продукти. Има забрана да се използват в прясно птиче месо, което ще бъде пуснато на пазара като прясно месо.

Оказва се, че българският законодател излиза извън обхвата на Регламент 853/2004 като добавя ограничения в хармонизирана област", пишат от дирекция "Земеделско законодателство" на ЕК.

Вместо да се съобразят с писмото от ЕК и да променят наредбата в съответствие с регламентите, от МЗХ изпращат отговор, в който се опитват да убедят Европа колко добре се е получила наредбата с оглед на пазарните условия у нас и че в България за заготовките и продуктите трябва да се прилагат изискванията, определени за целите пилето, въпреки че това е в разрез с регламентите.

Този отговор явно силно е раздразнил служителите в европейската дирекция и това личи от второто писмо, което МЗХ получава на 20 декември 2013 г.

"Българските власти обясняват, че увеличаващата се гама от месни продукти от домашни птици е наложила спазването на външни изисквания относно съдържанието на вода, посочени в приложения VI, VII и VIII от Регламент за изпълнение (ЕО) №543/2008 относно стандартите за птиче месо.

Въпреки това, Комисията отбелязва, че заготовките и месните продукти от птиче месо не са в обхвата на Регламент (ЕО) №543/2008, тъй като той се прилага само за прясно и замразено месо от домашни птици (трупове и разфасовки). Дори ако обхвата на пазарните стандарти за птиче месо се разшири, за да включи месни заготовки и продукти от домашни птици, както е предвидено в съображение 4 от Регламент 1047/2009 за изменение на Регламент (ЕО) №1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари по отношение на пазарните стандарти за птиче месо, европейският законодател не е, към днешна дата, въвел правила относно максимално допустимото съдържание на вода по отношение на птичето месо, заготовките и продуктите. Ето защо ограниченията, включени там, не могат да бъдат наложени.

...

Няма никакво ограничение за водозадържащи агенти, които да се добавят към месни заготовки и месни продукти. Ето защо граници на водно съдържание не могат да се прилагат за месни продукти от птиче месо и месни заготовки така, както българската наредба прави. Правото на ЕС е хармонизирано по отношение на изискванията за птиче месо, заготовки и продукти по отношение на агентите за задържане на вода и държавите-членки не могат да отидат по-далече", пише в писмото, с копие от което OFFNews също разполага.

От ЕК са категорични: "В светлината на изложеното по-горе, българската наредба не изглежда да спазва разпоредбите на ЕС и това несъответствие следва да бъде отстранено от България... В това отношение Комисията би желала да получи график от българските власти по отношение на наредбата".

Защо България нарушава правилата на ЕС

Защо България нарушава по толкова очевиден начин правилата на Европейския съюз, при положение, че страната ни е хармонизирала законодателството си с правото на ЕС и че по отношение на храните правилата на Европа са доста строги?

Според производители в решението на земеделското министерство, ръководено по това време от ГЕРБ чрез министър Мирослав Найденов, причината за промените се корени в лоби от големи производители на пилешко месо у нас. Ограниченията за влагане на вода и забраната за употреба на водозадържащи агенти, чрез които се правят малотрайните заготовки и продукти, неминуемо ограничава предлагането им на пазара. На практика това удря малките фирми, които купуват цели пилета и след това препродават заготовки и продукти. В същото време то работи за големите производители, чиито пилета и разфасовки се продават повече.

В България е добре известно кои бяха галениците на Мирослав Найденов. Министерството например е работило в удивителен синхрон с фирма "Градус", която малко преди въвеждането на забраната имаше рекламна кампания с акцент, че конкурентите й слагат вода в пилето.

Знаменитата Кристинка на Миро, която получи от Земеделското министерство 50 000 лева, за Фейсбук и още 50 000 лева за Туитър на Програмата за развитие на селските райони, е закупила луксозните си два апартамента именно от "Градус - 1".

По това време бившата пиарка на Агенцията по храните и Министерството на земеделието е само на 25 г., а апартаментите бяха купени от фирмата на Кристина Спасова "Кей Ем Ком", без да се ползва кредит.

Реакцията на МЗХ

OFFNews се обърна към земеделското министерство с въпроси във връзка с променената в разрез с европейските регламенти Наредба 32.

Отговорът от пресцентъра гласи:

"Настоящото ръководство на МЗХ е запознато с проблема и е разпоредило създаване на работна група за изменение и допълнение на сега действащата наредба. За това е уведомена и ЕК. Създадената работна група вече работи, като са проведени две работни заседания. Окончателния проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици следва да бъде финализиран до месец юни 2014 г."

От МЗХ признават, че проектът на наредбата не е бил нотифициран пред европейските институции и че по този начин България е нарушила изискванията, но поясняват, че "решението за това е взето от тогавашното ръководството на Министерството на земеделието и храните".

"Предложението и отговорността за последната промяна на Наредбата от месец ноември 2012 г. също се носи от ръководните фигури, които са управлявали ведомството по това време", пишат още от земеделското министерство.

В същото време допълват, че "МЗХ не е институция, която има правомощия да определя санкции и наказания за действия, извършени от държавни управници, затова си има компетентни органи".

* Наредба 32 дава следното определение за „заготовка от птиче месо“: „птиче месо, включително птиче месо, накълцано на парченца, към което са добавени хранителни продукти, подправки и добавки или което е преминало през процеси, които не са довели до изменение на вътрешната структура на мускулните влакна на месото“. Заготовките могат да се предлагат като замразени или бързо замразени, при които общото съдържание на вода не надвишава нормите, определени в наредбата (според ЕК подобно изискване за съдържанието на вода не може да се прилага за заготовките). Заготовките не трябва да бъдат шприцовани или тумблирани.

** Според определението в Наредба 32 "продукт от птиче месо" е "преработен продукт, непреминал термична преработка, в резултат на преработката на птиче месо, или на допълнителна преработка на преработени продукти, за които е използвано птиче месо, и общото съдържание на вода като съотношение W/RP не превишава стойностите в приложение № 10 от наредбата; продуктът от птиче месо може да се предлага като охладен, замразен и бързо замразен продукт".