Какво разкриват сънищата ни

Защо сънуваме? Какво разкриват за нас сънищата ни? През колко фази преминаваме, докато сънуваме? Отговори на тези и още множество други въпроси, свързани с човешкото сънуване, предлага популярната австралийска изследователка на съня Роуз Инсера в международния бестселър „Сънища. Тайните на подсъзнанието”.

Феноменът сънуване вълнува човека още от хилядолетия. Текстове, в които се споменават сънищата, се срещат както в редица свещени книги, сред които и Библията, така и в традиционните религиозни представи на всички човешки общности. Според древните гърци спящият човек получавал божествени откровения под формата на символи, образи и предсказания, пренасяйки се в обятията на бога на съня Морфей. Туземците пък смятали, че чрез съня се свързват със света на духове, вождове и прадеди.

В наши дни можем да кажем, че имаме повече налична информация за сънищата, тъй като съвременните философия и наука отбелязват доста голям напредък в изследването на спящия мозък на човека, както и на начина, по който сънищата влияят на ежедневието ни. Мащабните и ценни трудове на двама от най-великите мислители не само на XX век, а в историята на човечеството – Карл Густав Юнг и Зигмунд Фройд, са абсолютен еталон и своеобразен пътеводител в разбирането и тълкуването на сънищата. Откритията им относно предназначението и съдържанието на подсъзнанието са дали дълбоко отражение върху начина, по който свързваме делничното си битие със света на сънищата.

В интересното си изследване „Сънища. Тайните на подсъзнанието” известната австралийска изследователка на съня Роуз Инсера също се позовава на авторитетните мнения на двамата мислители, разглеждайки подробно темата за човешкото сънуване. Авторката търси и намира отговори на множество въпроси, свързани със съня: защо сънуваме; кои са най-често срещаните сънища; има ли разлика между сънуването при мъжете и при жените; защо в сънищата ни се явяват починали хора; на какво се дължат т.нар. „мокри” сънища; и др.

„Сънища. Тайните на подсъзнанието” е световен бестселър. В предговора Инсера обобщава: „Сънищата според мен са и средство за самопознание. Образите, които ни поднасят, осветляват тъмни и неизучени страни от нашето скрито „Аз“, както и случки и събития, които заслужават по-задълбоченото ни внимание. От опита, който имам, съм установила, че анализът на сънищата не е само инструмент за решаване на практически проблеми, въпреки че ползата от него не подлежи на никакво съмнение. Вълшебството на сънищата се състои в това, че те ни развеждат из тайнствения лабиринт на нашето подсъзнание. Трудната задача оттам насетне е да пренесем нашите страхове, блянове и надежди в светлата и достъпна зона на обикновеното съзнание.”

Книгата съдържа още азбучен справочник на характерните детски сънища, както и обобщение на архетипните сънища и начините за тяхното използване. Може да прочетете откъс от нея в следващите редове:

Видове натрапчиви сънища
и кошмари

Има множество видове натрапчиви сънища и кошмари, които ни измъ­чват, причинявайки страх, разочарование, ужас, а понякога и физи­ческа болка. Някои от често срещаните сценарии са падане в бездна, преследване или нападение, убийства, страдания на близък или лю­бим човек, явяване неподготвен на изпит, събития на забавен ка­данс, невъзможност да извикаме, задушаване, надвиснала заплаха и други от този род.

Ако не обърнем внимание на проблемите, подсказани от кошма­рите, и решим да ги загърбим или отречем, те ще продължат да на­ помнят за себе си, проявявайки се като болести, злополуки, сблъсъци с близките ни или други неудачи от лично естество.

Кошмарите идват, за да ни напомнят, че са налице проблеми, чието разрешаване не търпи отлагане.

Справяне с кошмарите

Има редица начини, посредством които, вместо да се страхуваме от кошмарите, можем да оползотворим градивната енергия, скрита в тях. Вникването в смисъла на натрапчивите сънища и кошмари ни пома­га да изразяваме смело чувствата си, вместо малодушно да бягаме от проблемите и неприятностите около нас.

Две от най-полезните техники са тези на „пренаписването“ на сънищата („преиграването“ им по избран от нас сценарий), възмож­но едва след като се научим да преповтаряме сънуваното, и осъзна­тото сънуване (техника, при която сънуваме полубудни и насочваме събитията в желаната от нас насока – например като пресрещнем пре­следвача и го запитаме какво иска или превърнем някой потенциално опасен предмет в безобидно украшение).

Как да „пренапишем“ даден сън

1. Изберете скорошен кошмар или сън, който ви е извадил от равно­весие, и му прикачете благоприятен завършек.

2. Изберете такъв финал, който ще ви даде чувство на сила и увере­ност – обратно на истинския, който ви е накарал да се чувствате потиснати.

3. Преди да си легнете, постойте няколко минути в удобна поза и се отпуснете – както физически, така и мислено. След като го постиг­нете, си представете или припомнете съня, който трябва да „пре­играете“. Превъртете го като филм и там, където нещата стават не­приятни или плашещи, вмъкнете новия, благоприятен за вас завършек. Опитайте се да си представите нещата ярко и в подробности. Задръжте образа в съзнанието си.

4. Вслушайте се в гласа на тялото си и проверете как се чувствате. Уверени? Облекчени? Пълни с решителност и енергия? Дори и да не откриете тези чувства, опитайте се да си ги представите.

5. Използвайте силата на самовнушението. Кажете си, че начинът, по който се чувствате сега, ще подобри не само живота ви наяве, но и ще ви дари със сън, който за разлика от предишния ще ви достави истинско удоволствие.

Невинаги е възможно да детронираме тираните, които ни измъчват в кошмарните ни сънища. Често са налице тежки реални причини, като болести, операции, наркотици, травми или посттравматичен стрес.

Две от моите клиентки имаха твърде сходни натрапчиви сънови­дения, а аз успях да открия общите им корени. Сънували, че децата им са затворени в стъклен съд, а те не можели да ги извадят. Лошото било, че децата пищели за помощ, но те не могли да направят нищо, тъй като се боели, че ако счупят съда, ще заколят рожбите си.

От разговора с жените узнах, че натрапчивите сънища се явявали при промени в обичайния ритъм на живот – ясли, детска градина, учи­лище... Накратко, в моменти, когато децата минавали под контрола на външни хора, а не на родителите си.

В по-задълбочен разговор разбрах, че като деца и двете жени са преживели смъртта на по-малък брат или сестра, което дълбоко ги е травмирало. Чувството за безпомощност все още ги преследваше. Винаги, когато се случеше нещо, поставящо ги в ролята на пасивни и безпомощни наблюдатели, страховете им се съживяваха. И двете споделяха, че нищо – дори и сънищата, свързани със собствената им смърт – не ги е измъчвало така, както кошмарът със стъкленицата.

Кошмарите със символичен или метафоричен смисъл са твърде различни от посттравматичните сънища и далеч не са толкова агре­сивни спрямо сънуващия. Човек ги възприема като отчетлив сигнал за тревога и предприема реални действия.