Каква е тайната да сте щастливи през 2026 г.? Тя е много по-проста, отколкото си мислите

Имам едно предложение: 2026 да бъде годината, в която прекарвате повече време, правейки това, което наистина искате да правите. Новата година да бъде моментът, в който се ангажирате да посветите повече от ограничените си часове на тази планета на неща, които истински и дълбоко ви носят радост – на дейности, които ви грабват вниманието и ви карат да се чувстваме пълнокръвно живи. Това да бъде годината, в която спирате да се опитвате толкова усилено да станете „по-добър човек“ и вместо това се съсредоточавате върху това реално да живеете по-поглъщащ, по-пълен (дори по животински) живот, пише Оливър Бъркимън за в. Гардиън.

Разбира се, очаквам определени възражения срещу това предложение.

Възможно е да се смятате за прекалено заети, за да си позволите дори да помислите за време, прекарано в удоволствие, и да се чудите какъв чудовищно привилегирован човек изобщо би могъл да подкрепя подобна идея. В тази икономика? И при положение че изкуственият интелект застрашава работата ви?
Или пък сте убедени, че първо трябва да се справите с личните си недостатъци – склонността към отлагане, заседналия начин на живот, ужасната си диета.

От друга страна, може да ви се струва морално възмутително да се фокусирате върху себе си, докато Земята прегрява или докато зловещи сили на етнонационализъм завземат света.

А може би се страхувате, че ако си позволите да правите каквото искате, ще се окажете изтегнати на дивана, скролвайки в Инстаграм, докато прекалявате с чипса, джина… или хероина.

Нито едно от тези възражения обаче не издържа. Напротив – има сериозни основания да се смята, че ако през 2026 г. правите повече от това, което искате, това ще има само положителни ефекти: за здравето и благополучието ви, за усещането за претовареност и дори за състоянието на обществото.

За да разберем защо, нека първо разгледаме скритата логика на традиционния подход към самоусъвършенстването и промяната на навиците – подход, който, ако действително работеше, вероятно отдавна щеше да е сринал пазара за още подобни self help книги и курсове по темата. Той започва от предпоставката, че във вас има нещо сериозно нередно, което трябва да бъде поправено. След това предписва ежедневно поведение, което – ако го следвате с достатъчна дисциплина – евентуално би могло да ви доведе до точката, в която ще станете приемлив член на човечеството и ще можете да се отпуснете (но не прекалено, за да не се „подхлъзнете“ обратно назад).

Ала е напълно възможно да няма нищо сериозно нередно с вас, освен убеждението, че има. И дори ако има – не е ясно дали организирането на живота ви около мрачното усилие да го поправите е особено ефективна стратегия. Това превръща всеки ден в изтощителна вътрешна борба между различни части на психиката ви. Иронично, това може да се превърне в удобен начин да отлагаш живота, който наистина искаш да живееш – например смяната на кариерата, която би те изпълнила със смисъл, или смелото обвързване във връзка.

Както отбелязва психотерапевтът и автор Брус Тифт:
„Когато твърдим, че сме проблемни, не е нужно да се ангажираме напълно с живота си, защото още ‘не сме готови’ – има нещо, което първо трябва да се поправи. Така имаме удобно оправдание да не се появим истински.“

За ярка илюстрация на безплодността на „поправянето на себе си“ – и на положителните ефекти от това да правиш каквото искаш – помисли за широко разпространения проблем с прекомерното време онлайн. Ако сте склонни към безцелно „doomscroll“-ване или към притъпяване с повърхностно забавление, вероятно те изпробвали различни начини да се възпрете – подобно на Одисей, който заповядал на моряците си да го вържат за мачтата, за да устои на сирените. Но блокерите на приложения и строгите лични правила рядко работят добре или за дълго.

(Най-ефективната интервенция, която открих тази година, е малко устройство, наречено Brick, което блокира разсейващите приложения и изисква физически да станеш и да отидеш до мястото, където си оставил устройството, за да си върнеш достъпа. Оказва се, че има нещо по-силно от изкушението на онлайн разсейването – инерцията да не ти се става.)

Много по-надежден начин да стоите офлайн е просто да се занимавате с неща толкова поглъщащи, че дори да не ви хрумва да влезете онлайн. В онези няколко магически дни през 2025 г., когато осъзнах, че съм забравил къде изобщо ми е телефонът, то беше защото бях напълно потънал в четене, писане, разговор или природа.

Както веднъж се изрази колумнистът Дейвид Брукс:
„Ако искаш да спечелиш войната за вниманието, не се опитвай да казваш ‘не’ на дребните разсейвания от информационния бюфет; опитай се да кажеш ‘да’ на темата, която поражда ужасяващо силно желание – и остави това желание да изтласка всичко останало.“

А Катрин Мартино, автор на Childhood Unplugged, пише, че ако искаме децата ни да се радват на реалността, най-ефективният начин е да го правим самите ние – не чрез времеви ограничения и дигитални детоксове, а чрез силна любов към присъствието, активността и реалния свят.

Не е трудно да приложим този принцип и в други области на живота. Вместо да се фокусирате върху храните, които планирате да си забраните тази година, има ли по-здравословни стилове на готвене, които наистина би ви било приятно да научите? Така, когато обикновено бихте посегнали към неразумна закуска, може вече ще сте сити с питателна храна.

Вместо да си измисляте тренировка, чрез която ще се насилвате три пъти седмично – нетърпеливи да приключи, за да „започне животът отново“ – има ли форми на движение, които естествено харесвате и просто бихте могли да правите малко по-често или по-интензивно?

Но внимавате: точно тук е изкушението да превърнете и удоволствието в нова тирания – разходка в парка пет пъти седмично, час работа по творчески проект всеки ден – които бързо стават потискащи и плачат да бъдат изоставени. Целта е да прекарвате повече време в неща, които харесвате, не да превърнете „правенето на приятни неща“ в още едно задължение от ужасния ви списък със задачи.

Ако сте от онези хора, убедени, че нямат капацитет да прекарват повече време в това, което искат, мисля, че е време да преосмислите този си възглед. Като краен човек в свят с безкрайни изисквания, винаги ще имате твърде много за вършене. Затова няма смисъл да отлагате удоволствието, докато списъкът със задачи стане управляем – вероятно ще приключите живота си с дълъг списък от несвършени неща.
Освен това, голяма част от усещането за претовареност не идва просто от количеството задачи, а от чувството, че сте подчинени на списъка. Добавянето на нещо, което наистина искате да правиш, може парадоксално да намали това усещане, защото увеличава чувството за избор и контрол.

И накрая – има още по-фундаментално съображение: "не е ясно за какво изобщо е животът, ако не за това да правим от онова, което ни кара да се чувстваме най-живи". Лесно е да си внушим, че това ще дойде по-късно – след като подредим живота си, след като бурният период отмине, след като новините станат по-малко плашещи. Но истината е, че за смъртните хора това тук Е животът. И ако ще правите неща, които имат значение за вас – ще трябва да ги правите преди всичко да бъде под контрол.

Експериментите с маршмелоу показват, че е полезно да можете да отлагате удоволствието. Но животът не дава награда за това да натрупате хиляда неизядени маршмелоу и после да умрете. В един момент трябва да изядете всичките маршмелоу.

Това може да означава време за изкуство, писане или музика; за отдавна пренебрегнати приятелства; за гражданска ангажираност или бягство сред дивата природа. Каквото и да е – никой друг не може да ви каже как да изживеете 2026 г. И тук си струва да си припомним думите, приписвани на Хауърд Търман:
„Не се питайте от какво се нуждае светът. Питайте се какво ви кара да сте живи – и го правете. Защото светът има нужда от хора, които са оживели.“

Следете новините ни в GoogleNews