Сексът като полицейско наказание (разказ на арестуван в Турция)

Това, което ще прочетете по-долу, е изключително тревожно. Това е разказ от първо лице на студент от Босфорския университет, задържан от полицията във връзка с инцидентите в парк Гези в Истанбул.

Ние като поколение сме израснали в атмосферата на държавна бруталност, когато в повечето случаи сексуалните престъпления бяха част от мъченията по време на военните режими. Ужасяващи истории и ужасяващи изявления бяха чути.

Един такъв пример е незабравимото самопризнание на генерал от запаса. „Когато ми служат твърди като скала млади момчета, защо трябва да използвам палки?“, каза той по повод обвинение за изтезания с палки. Генералът заяви, че не е използвал палки, тъй като е разполагал с други оръжия.

Това бяха 80-те години на миналия век. Мислехме си, че тези дни са свършили. Сега е 33 години по-късно. Ние живеем в ерата на безграничния, безкрайния обмен на информация, когато нищо не може да остане скрито. Когато всичко е документирано, полицейската бруталност е заснета, записана, когато не се толерира, освен ако не е окуражавана от „мълно-мислещи“ държавници...

Няма да обсъждам колко жалък може да стане човек, когато използва неговите сексуални способности като наказание за другия пол. Колко жалко за него е да види секса като наказание... Можем да обсъдим това по-късно.

Текстът, който ще прочетете по-долу, е публикуван на Facebook страницата на разказвача Еркан Йолалан. Текстът е публикуван и в онлайн версията на колонката на журналиста от Хюриет Ялчън Байер, който го получил от преподавателка на Йолалан от университета – проф. Ашък Айтак.

Еркан Йолалан първо благодари на всички, които са му помогнали, особено на онези, които го снабдили с адвокат. Това е неговият разказ:

„Аз съм у дома, аз съм добре. Искам да опиша това, което преживях. Моята единствена цел е всички да разберат какво преживява човек, докато е в ареста. Искам да кажа от самото начало, че не го правя с друга цел. Ще опиша всички събития, които ми се случиха от началото и с всички псувни и обиди. Съвсем открито...

Вчера (3 юни 2013 г.) около 9 часа вечерта бях арестуван в Бешикташ, до светофар на бул. „Барбарос“. Не съм участвал в никакво нарушение на обществения ред като псуване или хвърляне на камъни. Огънаха ми ръцете и ми сложиха белезници в момента, в който ме видяха. Мои приятели са видели по телевизията как съм бил арестуван. Тогава започна адът.

След като преминах светофара по посока на морския бряг, докато бях в самия край на автобусната спирка, всеки полицай или спецполицай, който бяха там и ме видяха, започнаха да ме ритат и удрят. В следващите 100 – 150 метра до ферибота Кадъкьой всички ме ритаха и удряха, като в същото време ме псуваха и обиждаха с думите „Вие ли сте тези, които ще спасяват страната, кучи синове. Не можах да преброя колко хора ме удариха, преди да стигнем до полицейския автобус.

Точно когато стигнахме до автобусите, няколко полицаи извикаха иззад атобуса „Доведете го тук“. Заведоха ме зад автобуса и започнаха да ме ритат и удрят с юмруци. По-късно научих, че са ме отвели там заради камерите.

Когато бях в полицейския автобус, светлините бяха изгасени и от задната част чух гласа на момиче, което казваше „Нищо не съм направила, господине“. Аз дори не успях да видя кой ме удряше преди да ме качат в автобуса и след това. Единственото, което успях да направя в тъмното, беше да си покрия главата. Обидите и псувните продължиха. Аз седях. Всеки, който минаваше покрай мен, ме удряше. Станах и отидох в единия ъгъл. Те поискаха да седна отново. Казах им, че когато съм седнал, всички, преминаващи покрай мен, ще ме удрят.

Те отново ме напсуваха, удариха ме и ме накараха да седна.

Те удряха момичето и го душаха. Цивилен полицай, чието име е Исмаил, каза точно това на момичето: „Ще те наведа и ще те изч**ам точно сега, когато е тъмно“.

Отговорът на момичето беше покъртителен. С тих глас тя можа да каже само „Да, сър“.

След това тримата, които бяхме в автобуса, бяхме принудени да извикаме: „Обичам турската полиция. Обичам страната си“. Те ни накараха да викаме това отново и отново, като искаха да крещим по-високо и по-високо. Обидите и побоя не спряха.

Атмосферата изглеждаше по-спокойна, но този път те доведоха още един младеж. Носът на момчето беше счупен. Когато го попитах защо не си е предпазил лицето, той ми каза: „Двама ме държаха насила а трети ме удари с юмрук в носа три пъти“. От време на време водеха и други в автобуса.

Беше доведен и младеж на име Мустафа от Бахчешеирския университет. Двадесет полицаи бяха го нападнали и той изглеждаше твърде слаб, за да стои прав. Ударите с ръце до автобуса явно не са били достатъчни, защото го бяха ударили с каска по главата. Това също не е било достатъчно, защото му удариха главата в прозореца на автобуса. Вкараха го в автобуса, като продължаваха да го удрят. Ръцете му бяха закопчани с белезници отзад; главата му кървеше. Накараха го да седне на пода.

Видяхме, че главата му кърви. Аз отидох при него и притиснах раната му с тениската на момчето със счупения нос. Полижай на име Сюлейман ме изпсува и ми каза да се разкарам на мястото си. Казах му „Той кърви“, а той отговори „Може да си кърви“. Изобщо не му пукаше. Държаха момчето с белезници въпреки всичките му травми. Казахме това на двама полицаи и накрая един от тях махна белезниците.

Вторият покъртителен инцидент стана когато бяхме в полицейското управление за показания. Мустафа ме попита „Удряха ли ме в автобуса? Какво стана?“. Не можеше да си спомни нищо. Не беше в съзнание през цялото време, докато бяхме в автобуса.

Докато бяхме в автобуса, не можехме да отидем и до тоалетната. Дадоха ни само бутилка с вода. След това ни закараха в болницата и след това в полицейското управление.

В полицията ни чакаше армия от адвокати и полицаите разговаряха вече по-любезно с нас.

Искам да благодаря на всички адвокати, на всички приятели, които са се обадили на адвокати и на всички, които бяха притеснени за нас. Няма никакво преувеличение в този разказ. Всичко се случи точно така и единствената ми цел е всички да разберат какво се случи от първа ръка.

Бунтът срещу бруталността продължава. Този фашистки ред ще бъде унищожен“.

Така завършва разказът на студента Еркан Йолалан.

На 6 юни тази история е разказана от трибуната на турския парламент от депутат на опозицията. Народният представител настоя споменатите полицаи да бъдат открити и попита вътрешният министър и премиера как биха се чувствали, ако ставаше въпрос за техните дъщери, съпруги, сестри.

В същото време от „Хюриет Дейли Нюз“ са убедени, че полицаите ще заведат срещу Еркан Йолалан десетки съдебни дела, твърдейки, че той пръв ги е нападнал. Главният прокурор пък ще обработи сигналите много по-бързо от делата, които ще започнат срещу тях. Събирането на доказателства ще отнеме години. Студентът и всички, задържани заедно с него в автобуса, ще бъдат признати за виновни по всички обвинения, категорични са от изданието.