Започна изборният туризъм за местния вот през есента. В 5 населени места жителите са се увеличили с повече от 50%

Само след няколко месеца ни предстоят местни избори. Те очевидно са включени в сметките на политическите партии и оказват влияние и върху преговорите за съставяне на правителство. В партийните стратегии за предстоящи предизборни кампании внимателно се вземат предвид и изчисленията "на кого принадлежи настоящата местна власт" и пр., се казва в анализ на Института за развитие на публичната среда.

Това не е случайно, тъй като местната власт е най-близо до гражданите и оказва в най-голяма степен влияние върху ежедневието им. Най-голяма "тежест" има гласът ни именно по време на изборите за кметове и общински съветници.

Дали волята на местните хора обаче може да се обезсили заради „изборен туризъм”? Кога и колко регистрации са направени и каква ще е тежестта на „новодомците” на предстоящите местни избори? Кои са населените места, открояващи се с най-много промени по настоящ адрес през 2023 г.? Ще представим отговори на тези въпроси в настоящия анализ.

Кой има право да гласува на местните избори?

Това са всички избиратели, които имат постоянен адрес на територията на съответното населено място.

Право ще имат и тези, чийто настоящ адрес е регистриран в това населено място 6 месеца преди изборите (или с други думи регистрациите им трябва да са направени преди последните дни на април 2023 г.). В този случай те ще трябва да подадат и заявление за гласуване по настоящ адрес в срок до 14 дни преди изборите.

На местните избори тази есен гласоподавателите ще избират общински съветници и кметове на общини. В някои случаи, освен кметовете на общини, гражданите ще имат възможност да избират и кметове на кметства (за всички населени места с население над 100 души) и кметове на райони (в големите градове с районно деление: София – 24 района, Пловдив – 6 района и Варна – 5 района).

Населените места с най-много „новодомци”

Кои са общините, които са засегнати в най-голяма степен от ръст на регистрациите по настоящ адрес? За да го представим, сравнихме регистрациите по настоящ адрес спрямо постоянните жители на отделните градове и села.

Така например в с. Сигмен, общ. Карнобат, делът на новозаписаните по настоящ адрес е най-голям в страната – 119.5%. Или при население от 118 души в селото има 141 нови регистрации по настоящ адрес за периода януари-април 2023 г.

В 5 населени места жителите са се увеличили с над 50% в периода януари-април, 2023 г. Това освен с. Сигмен са още селата Бодрово (община Димитровград), Сливовик (община Медковец), Драгойново (община Първомай), Голема Раковица (община Елин Пелин).

Откъде идват новорегистрираните жители?

Екипът на Институт за развитие на публичната среда събра и обработи данните за регистрации по настоящ и постоянен адрес, събирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От тях става видно, че най-голям брой дерегистрирации в първите четири месеца от настоящата година са се случили в големите областни градове, както и в общинските центрове. Възможно е да има обективни причини жителите им да ги напускат временно, но сравнението със същия период от 2022 г. показва, че тогава дерегистрациите са били в пъти по-малко.

Графиките по-долу представят сравнение на данните за дерегистрации в периодите януари – април през 2022 г. и през 2023 г. Те са за десетте областни града с най-голям ръст в абсолютен брой на дерегистрациите, както и за следващите ги по този критерий десет общински центъра, които не са областни градове.

С голяма степен на вероятност могат да се оформят две основни обяснения:

– Дерегистрираните от областните центрове граждани се преместват към съседни по-малки общини. Така новорегистрираните потенциални избиратели могат да повлияят при избора на кмет на община, общински съвет и кмет на кметство. Колкото по-малко е населеното място, което е от интерес за „новодомците”, толкова по-вероятно е гласовете им в местните избори да окажат съществено влияние там. Докато в областния град (който е и голяма община) 100 гласа може да не са от значение при избора за кмет и дори за общински съветници, то в община с по-малък брой жители (за пример – 27 общини в страната имат население под 3000 души) тези гласове могат да имат сериозна тежест за подкрепата на определени кандидати.

– Дерегистрираните от общинските центрове (вкл. и от областни градове) граждани могат да се преместват към по-малките населени места в същите общини. Така влиянието на гласовете на новите избиратели се повишава. Tе не губят правото си да гласуват за същите общински съветници и кмет на общината, но в допълнение получават и възможност да дадат гласа си за кмет на кметство (за пример – 1006 населени места в страната са с население между 100 и 300 жители).

Ролята на „новодомците” в местните избори

От всички избори в страната, формирането на политическо представителство на местната власт изисква най-малък брой гласове. Наред с това, избирателната активност в България традиционно не е особено висока – през 2019 г. на местните избори тя беше 49.8% (а на проведените в последните две години парламентарни избори спада и под 40%). По този начин включването на значим дял от нови участници в изборния процес, които са мобилизирани в подкрепата си за конкретни кандидати, би могло да промени значимо баланса на крайните резултати.

Битката в това отношение може да бъде за избор на общински съветници и кмет на община. Общинският съвет е колективен орган – своеобразен „законодател”, който изразява баланса на интересите между гражданите в общината. Кметът от своя страна е свързан с осъществяването на изпълнителната власт на местно ниво. Тези два органа споделят отговорността за осъществяваните от местната власт политики. Тяхната взаимна зависимост им налага да си сътрудничат, за да могат да изпълняват ефективно своите функции. Тези органи създават финансовите рамки, по които се развиват местните публични политики; управляват бюджети и европейски проекти; определят местните данъци и такси и пр. Ето защо най-лесно се ръководят общините, в които е постигнато равновесие чрез конструирането на мнозинство в общинския съвет, което да подкрепя кмета. В малките общини, изборните туристи могат да се използват като „допинг” от някои кандидати за създаването на такива конфигурации.

Още по-малко избиратели са необходими, когато надпреварата е за поста „кмет на кметство”. Тази фигура изпълнява бюджета и ръководи изпълнителната дейност на общината за територията на кметството – извършване на административни услуги; управление на проекти; стопанисване на общинската собственост и пр. Именно зад този икономически фактор се крият и причините, поради които изборният туризъм намира почва в такива случаи. Кметовете на кметства също разпределят публичен ресурс и позицията им буди интерес, доколкото може да се спечели относително лесно – в някои случаи буквално с помощта на няколко десетки гласа.

Как може да се противодейства на „вътрешния изборен туризъм”?
ИРПС отново поставя фокус върху значението на „изборния туризъм” в страната и местата с нетипичен прираст на „новодомци”. Очевидно е, че това е проблем със системен характер в изборния процес, който се проявява непосредствено преди местните избори.

Съгласно Закона за гражданската регистрация (ЗГР) проверка на представените документи за регистриране по настоящ адрес се извършва от специални комисии. В техния състав се включват служители от съответните общинска и областна администрации, представили на териториалните звена на МВР и на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но заповед за формирането на такава комисия се издава от кмета на общината. При наличие на сигнал, кметът трябва да реагира в тридневен срок. Ако не го направи, заповед за съставяне на комисия за проверка се издава от съответния областен управител. Има и възможност кметовете на общините да се самосезират при подозрения за нередности в регистрациите на новодомци. Дали те обаче имат интерес да направят подобна стъпка остава под въпрос.

Именно затова нашите анализи по темата са публични и достъпни за всички заинтересовани страни. Показвайки местата в най-голям риск от „изборен туризъм”, се опитваме да насочим вниманието както на местните общности, така и на отговорните институции върху този проблем. Ние ще проследим дали ще има реакции по темата. В последващи наши материали ще представим и истории от конкретни общини и места.