Войната спаси ТЕЦ-овете в Маришкия басейн

"България не иска и няма да се откаже от своята енергийна независимост", заяви вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев по време на изслушването му в Народното събрание.

По думите му планът на бившия служебен вицепремиер Атанас Пеканов би поставил България в енергийна зависимост от газ, на чиято цена страната не влияе. Той изтъкна, че бихме били в енергийна зависимост от руски газ, идващ от страна, която е във война и която ни сложи в списъка с неприятелски държави. С това си изказване той препотвърди, че страната няма да затваря "Мариците", както предлагаше служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Василев днес отговаряше на въпроси за Плана за възстановяване и устойчивост по искане на Мустафа Карадайъ и група народни представители.

"На България ѝ трябва работещ и добър план, а не план, който да е приет набързо", с тези думи той отговори на обвиненията, че страната е последната в ЕС, която не е предала своя План за възстановяване, докато другите страни членки вече получават първите траншове европейски средства.

Той обясни, че ако страната беше приела ангажиментите, заложени в Плана на Атанас Пеканов, то е трябвало да бъдат закрити 1600 мегавата от топлоелектрическите централи в Маришкия басейн. Василев потвърди, че правителството няма да затваря ТЕЦ-овете от Маришкия басейн, но те ще намалят с 40% отделяните въглеродни емисии. Кабинетът се отказва и от идеята за строеж на парогазова централа там. В първоначалния вариант на Плана на Пеканов бе заложено те да бъдат затворени между 2038 и 2040 година.

"Ако ние бяхме приели този план, България щеше да е поела ангажимент да строи парогазова централа при липса на газ и при тези цени на синьото гориво сега. Не го приехме, този план нямаше да работи."

Той бе категоричен, че парогазовата централа е напълно нерентабилно решение, а и дори да се построи, то тя трябва да бъде затворена след седем години заради цената на квотите.

Василев разясни, че изпълнението на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии ще се реализира ако "Мариците" работят за по-малък период от годината. По думите му енергийната система няма да бъде застрашена от този принцип.

Енергията с въглеродни емисии обаче в един момент ще стане твърде скъпа. Заради това е нужно да се съхранява енергия, допълни Василев. Той подчерта, че за тази нужда има ПАВЕЦ, но ще са нужни и други алтернативи. Като такава той посочи батериите за съхранение на енергия, какъвто проект е заложен в Плана. Те ще са с 15 години живот и ще са собственост на дружество под шапката на Министерство на енергетиката.

Другата възможност са геотермалните източници. С последната редакция на Плана се увеличават инвестициите в геофизични проучвания, свързани с използването на геотермални води.

По думите му трябва да се направят проучвания на по-голяма дълбочина, но той е категоричен, че и тези с по-ниска температура ще са достатъчни за отопление, включително и на парници.

"Даже да приемем нискотемпературния ресурс, той е достатъчен за отопление."

Василев коментира, че Фондът за справедлив преход може да бъде използван за подпомагане на работещите в ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Бобов дол", които правителството планира да затвори. Средствата от Фонда могат да се използват и за подпомагане на бизнеси, които имат интерес за инвестиции в двата района.

Няма да има пари за интеграция на роми

Вицепремиерът заяви, че мерките за преодоляване на бедността и социални проблеми, заложени в плана, са за всички етнически групи. 

"Да се правят програми нарочно насочени към определени етнически групи според мен би било огромна грешка. Това от една страна стигматизира тези общности и казва "Вие не може да се справите сами", а от друга страна създава разделение в българското общество."

Какво предстои с Плана?

Очаква се Европейската комисия да одобри промените в Плана до 15 март. Те са обсъдени и подкрепени от ЕК. Продължават обаче разговорите за декарбонизацията в българския план.

Асен Василев потвърди, че правителството може да започне предварително изпълнение на проектите след 15 март с национално финансиране, а сумите по-късно да бъдат възстановени с парите по плана. Атанас Пеканов също нееднократно е подкрепял тази теза. Той твърди, че това, което притиска страната, са сроковете за изпълнение на проектите.