Виктор Лилов: Изключването ми разрушава ДЕОС и процесът е необратим
Виктор Лилов, бивш председател на ДЕОС (Движение за европейско обединение и солидарност), изключен от партията на Общо събрание, проведено ма 13 май:
- Г-н Лилов, разкажете защо бяхте изключен от партия ДЕОС?
- Поводът е изключително формален. Но истинската причина да бъда изключен е, че започнах да работя за ДЕОС, опитах се да започна да изграждам организацията, започнах да я насочвам в посока и на мястото, което би трябвало да бъде заето от една истинска либерална партия. Има едно много просто обяснение защо всичко това се случи и то не е свързано с никакви конспиративни теории, с никакви схеми и то е много просто нещо – това беше един затворен клуб, малка затворена общност от хора, които бяха вложили много усилия в развитието на организацията, но хора, които не разбирах, че са се превърнали в затворена общност.
- А каква е била конкретната причина, за да ги ядоса толкова, че да си изключат председателя?
- Аз ще ви кажа какъв е механизмът, по който функционира една затворена общност и вие ще прецените последващата реакция. Една затворена общност изгражда вътре между членовете си много висока степен на доверие, там нито една грешка не е възприемана като грешка и всичко обикновено се прощава и толерира. Едновременно с това тя изгражда висока степен на недоверие към външни хора и когато външен човек не е приет в тази затворена общност, попадне в нея, той не получава никакъв кредит на доверие, напротив всяко негово действие се следи изключително внимателно.
- За себе си ли говорите?
- Аз на практика бях външният човек в тази организация, въпреки че много хора идентифицират ДЕОС с мен. Аз не съм заемал никаква оперативна функция в тази организация, нито съм вземал решения. Единственото нещо, което съм правил за организацията, е стратегическо планиране.
- Да, и какво в действията ви подразни Управителния съвет и членовете на ДЕОС? Има обвинения срещу вас, че сте искали да заемете водещо място в листите за изборите.
- Конкретният случай беше следният. Непосредствено преди изборите цялото старо ръководство подаде оставка. Един месец преди това оставка подаде председателят на партията Емил Георгиев, след като вече се знаеше, че ще има избори – на 7 януари. За мен това бяха действия с висока степен на безотговорност по отношение на организацията. Но аз никога не съм отправял тази забележка към тях. Аз бях единственият кандидат за председател на партията и смятах, че е много важно ДЕОС да участва в изборите. Смятах, че ДЕОС има стратегическа роля в участието на тези избори. Както видяхте, това действително стана и ДЕОС стана един от коалиционните партньори, който направи възможно участието на „Да България!“ в изборите. Към момента на подаването на оставки обаче този факт все още не беше известен. Когато направихме процедурата по вътрешен избор на кандидатите, се случи нещо, което аз не очаквах и то беше, че председателят, който си беше подал оставка, влезе в кандидатурите за листите и ги поведе, той застана начело. Аз поставих това нещо под въпрос. Аз бях на пето място в тези листи и това предизвика една съвсем обяснима реакция у мен и аз зададох въпрос – вие смятате ли че, аз съм истинският лидер на тази организация, тъй като в номинациите аз виждам, че има човек, който е бил председател, подал си е оставката затова, че не се е справил с това да разшири организацията и структурите й.
- Тоест подалият оставка председател отива на първо място в листите. А вие сте на пето. И какво последва след вашия въпрос?
- Те казаха – „Не, подкрепяме те, имаме ти доверие и т.н“. Но всъщност една организация с двама лидери не може да функционира.
- А Емил Георгиев в момента председател ли е на ДЕОС, ще бъде ли отново неин председател, след като ви изключиха?
- Не , не е председател. Той дори на събранието, на което ме изхвърлиха от партията, гласува против това изхвърляне. Но всъщност той беше човекът, който можеше да спре целия този процес. На първо място като се оттегли от участие в листите и от участие в изборите. Просто защото той с оставката си преди изборите, както и Управителният съвет с оставката си, показаха, че те не са готови да водят партия. Едновременно с това, когато се разбра, че ДЕОС става коалиционен партньор с „Да България!“, изведнъж тези хора промениха поведението си. Те се включиха в изборите, Емил беше най-активен и водеше една силна преференциална кампания в листата, в която той участваше.
- Тоест искате да кажете, че уж не държат на мястото в листите, заради което са ви изключили, а самите те са се включили в листите?
- На практика да. И тук обвинението ми е следното… То не е обвинение дори, а въпрос на морал е - когато кажеш, че се оттегляш от политиката, действително да се оттеглиш, а не да влезеш обратно в листите. И всъщност това присъствие на двама лидери в една и съща организация създаде разрив.
- Тоест Емил Георгиев все пак е бил лидер по един или друг начин?
- По неформален начин да. Той на практика се върна като неформален лидер в ДЕОС и разруши единството.
- Аз от думите ви разбирам, че няма никакви сериозни причини, заради които да ви изключат от ДЕОС?
- Аз ви казах какъв процес се разви и той е процес на групова динамика. Много устави на партии отчитат опасността от развитие на подобни процеси и гарантират възможността на председателя на партията да заема лидерското място и в кандидатски листи. Понякога председателите трябва да вземат непопулярни решения за членовете на партията, но те са съобразени с дългосрочни цели, които невинаги са видими за всеки от членовете на партията.
- Емил Георгиев ли дърпаше конците?
- Той беше пасивен през цялото време. От него аз не съм получил критика, включително, както ви казах, той гласува против изключването ми. Но хората от стария Управителен съвет бяха останали с чувство, че организацията е тяхна собственост, че те трябва само да вземат решения, независимо дали са в оставка или не, нямаха яснота на целите, не знаеха накъде водят организацията, но имаха претенциите тя да е под техен контрол и това доведе до огромен разрив.
- В мотивите по изключването ви има и следният мотив –осъждат се неправомерните ви действия, които са поставили под заплаха съществуването на коалицията „Да, България!“, ДЕОС, Зелените. Какви са тези действия от ваша страна?
- Става въпрос за едно предложение на меморандум за корекция на коалиционното споразумение. ДЕОС беше неравнопоставен в коалиционното споразумение и нямаше право на вето. Тази неравнопоставеност създаваше напрежение, естествено, и имахме решение в организацията да защитим позицията на ДЕОС, като предложим на коалиционните партньори промени в споразумението. Това споразумение създаде всъщност едно такова напрежение. Аз се бях опитал да защитя интересите на организацията, може би това е един въпрос, свързан с коалиционна култура.
- Те какво не са харесали в това?
- Те не харесаха, че съм изпратил писмо до един от коалиционните партньори, без да кажа на другия. Но това са подробности. Това е само едно основание, не е реална причина, а конфликт.
- Каква е реалната тогава. Че има двама председатели ли – единият неформален, това ли?
- На практика да. Единият беше неформален лидер, другият формален.
- А сега кой ще е председател на ДЕОС?
- В момента има двама съпредседатели – единият е в София, другият е в чужбина в момента. Не знам, честно казано, какво ще се случи с тази организация, защото според мен непремерените действия на Надзорния съвет, това абсолютно необосновано решение, което той взе, в момента разрушава ДЕОС и мисля, че процесът е необратим.
- Избор на нов председател ще има ли?
- Той вече бе проведен този избор в събота и бяха избрани двамата съпредседатели – Иван Господинов и Александър Петров.
- Те ли ще поемат функцията на председател?
- Да, те ще продължат да управляват като председатели партията.
- А какъв е вашият път оттук-нататък?
- Трудно ми е да кажа в момента. На практика в България няма друга формация с либерална идентичност. Така че аз засега няма да имам интерес да се включвам в каквито и да било други организации. Аз съм член на сдружение "Граждански съвет", така че единственото нещо, което мога да правя оттук-нататък, е да работя за изграждането на една по-добра коалиционна култура и една платформа за създаване на бъдеща коалиция от продемократични партии.
- Тоест, пак оставате да работите за ДЕОС.
- Не, ДЕОС затръшнаха вратата по такъв начин, че на практика разрушиха цялата сграда.
- Разочарован сте?
- Не съм разочарован, как да кажа. Аз с подобни хора, които действат по такъв тоталитарен начин няма как да сме заедно, така че не говорим за разочарование, а за неоправдани очаквания и за поведение, което рязко се различава с декларираните ценности.