Училища, читалища, детски градини и болници ще плащат вода по тарифи за граждани

Временната бюджетна комисия обсъди и прие на второ четене законопроект на "Прогресивна България" за промени в Закона за водите. 

Въвежда се единна цена на ВиК услугите за съответната територия. Тя следва да е строго диференцирана по категории потребители на битови и небитови. Училищата, детските градини, читалища, болниците и молитвените храмове ще плащат вода по тарифи за граждани, а не за бизнеса, гласят промените. 

"За битови потребители се смятат и лицата, които осъществяват услугите на обществената социална инфраструктура - детски ясли и детски градини, училища, лечебни и здравни заведения, социални домове - по отношение на осъществяваната от тях социална дейност в тези обекти", се записва в закона.

Като "битови потребители" се определят физически лица, които получават срещу заплащане водоснабдителни и/или канализационни услуги за лични нужди - питейни и хигиенни, семейни и домакински цели.

"Небитови потребители" според закона са физически и юридически лица, които получават срещу заплащане водоснабдителни и/или канализационни услуги и осъществяват административна, търговска, стопанска или производствена дейност.

Приемането им е част от изискванията в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Според вносителите с тях се гарантират минимални разходи за ползване на системите и потребените ВиК услуги, както и на предпоставки за консолидация при стопанисването и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите.

В закона се структурират единни показатели за качество и ефективност на ВиК услугите за цялата страна.Предвижда се въвеждане на диференцирани цени за услуги на битови и небитови потребители и за обекти на социалната инфраструктура. Вносителите се аргументират, че се прави "с оглед постигане на социална поносимост на цената при запазване на възможността за качествено поддържане, модернизация и развитие на ВиК системите".

Законопроектът предвижда осъществяване на ВиК услугите в обособени територии от един ВиК оператор.

КЕВР се задължава да определя максимален размер на допустимите общи загуби на вода и годишни целеви нива за тяхното намаляване въз основа на методика с цел съхранение на водния ресурс и запазване на социалната поносимост на цената. Правят се промени в критерия, при който е налице социална непоносимост на цената за предлаганите услуги. Предлага се средномесечният доход да бъде заменен с медианен доход. Според вносителите тези мерки ще доведат до по-голяма социална справедливост, тъй като медианният доход в различните области е между 25% и 30% по-нисък от средния доход. 

"Въвеждат се мерки, които да стимулират потребителите да са малко по-отговорни", каза Константин Проданов. 25 куб. м. вода са достатъчни за потреблението на бизнес, настояват от ПБ. Те са приблизително сметнати на база на броя предприятия, с работещи в тях до 10 души - и обема потребление на човек. 

"На практика правите отрицателна дискриминация на бизнеса. Намалявате кръга лица, които да плащат повече вода. Защо не се фокусираме върху консумацията", попита Владислав Горанов (ГЕРБ).

От опозицията многократно призоваха за изчистването на формулировките "битови" и "небитови" потребители, като в това число да се включат и всички администрации, както и обекти, в които водата се използва единствено за санитарни нужди и не се използват отпадъчни води.

"Социална поносимост" на цената на ВиК услугите за битовите потребители е налице в случаите, когато цената на ВиК услугите - „доставяне на вода на потребителите", „отвеждане на отпадъчни води" и „пречистване на отпадъчни води", определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на лице от домакинство, не надхвърля 2,5% от медианния доход на лице от домакинство по данни на Националния статистически институт (НСИ) на годишна база за съответната административна област", ще се запише в Закона за водите.

Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване по услуги и категории потребители - битови и небитови, структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за утвърждаването им, както и редът за предоставяне на информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет
по предложение на КЕВР.

Следете новините ни в GoogleNews