Цацаров предлага арест преди окончателната присъда
Мярката за неотклонение на подсъдим да осигурява изпълнението на наказанието при осъдителна присъда още преди окончателното произнасяне на съда на последна инстанция.
Това предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които главният прокурор Сотир Цацаров е представил на премиера Бойко Борисов. Проектът на промените ще бъде представен днес и на председателя на парламента Цецка Цачева и на председателите на всички парламентарни групи.
Инициативата за законодателни промени идва след критиките от Брюксел, свързани със случаите на избягали осъдени на последна инстанция, като например Илиян Тодоров и Евелин Банев-Брендо. Подобни случаи бяха отбелязани в доклада на Европейската комисия по напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка като сериозен пропуск в правосъдната система. В него беше поставен акцент за ефективното изпълнение на съдебните решения – „проблемът с осъдените престъпници, които успяха да се изплъзнат от правосъдието и да се укрият”, съобщават от Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Едно от предложенията, които са направени за промени в НПК, е именно промяната на мярката за неотклонение при осъдителна присъда. В мотивите към промените е записано, че разписаните в действащия НПК мерки за неотклонение не предлагат "достатъчно надеждни гаранции" за безпрепятствено протичане на наказателното производство и за "изпълнението на влязлата в сила присъда". "Затова първостепенна задача на проекта е мерките на процесуална принуда, освен другите си задачи, да осигуряват и изпълнението на наказанието при осъдителна присъда, включително събирането на държавните вземания, произтичащи от наложени имуществени наказания и присъдени в тежест на осъдения разноски", е записано в мотивите.
От държавното обвинение предлагат въвеждане на възможност за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка след постановяване на присъдата, в случаите, при които подсъдимият е признат за виновен с наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” и е налице реална опасност той да се укрие или когато се приема, че такава реална опасност е налице при наложено наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното.
Според ВКП действащата правна уредба ограничава основанията за вземане на мярка за неотклонение или замяната ѝ с по-тежка, като ги обвързва само с процесуалното поведение на подсъдимия и нарушаването на задълженията му. По тази причина съдът не може да наложи мярка за неотклонение или да я промени, дори ако в съдебната фаза бъде установено, че има опасност подсъдимият да се укрие преди окончателното произнасяне на съда. "Това ограничение действа включително и след постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказания лишаване от свобода в размери, съответни на критериите за наказуемост при първоначално вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК и се явява несъответно и непродуктивно", е записано още в мотивите.
От държавното обвинение уточняват, че и в двете предложени хипотези съдът преценява реалната опасност подсъдимият да се укрие и не е изправен пред основание за задължително и безалтернативно определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“. "Подобна хипотеза не би била съответна на практиката на Европейския съд по правата на човека", пише в мотивите.
Прокуратурата предлага още:
- дефиниране на най-леката мярка за неотклонение „подписка” като забрана за обвиняемия да напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган и въвеждане на система за контрол за спазване на тази забрана посредством периодична регистрация в службите на МВР;
- въвеждане и на обезпечителна функция на мярката за неотклонение „гаранция” /по отношение на държавни вземания, произтичащи от наложено наказание глоба или конфискация, както и от присъдени разноски в наказателното производство/;
- задължение за съда, при вземане на мярка за неотклонение „домашен арест”, да определя и адреса, на който тя ще се изпълнява; въвеждане на контрол на забраната обвиняемия да напуска жилището си чрез средства за електронно наблюдение;
- отнемане на документите за самоличност на лицата, на които е наложена забрана за напускане пределите на страната, като им се издават заместващи документи;
- задължение за прокурора да изпълни писмените указания на горестоящия прокурор, само ако те са и мотивирани, като може да поиска тяхната проверка по служебен път от съответната по-горестояща прокуратура;
- създаване на механизъм за призоваване и връчване на книжа на народни представители и общински съветници – чрез председателя на Народното събрание или председателя на общинския съвет;
- създаване на процесуален механизъм за възлагане на разследването на дела на следовател от състава на Националната следствена служба;
- разследването да се провежда от следователи по дела за определени тежки умишлени престъпления /разделите „Убийство”, „Отвличане и противозаконно лишаване от свобода”, „Принуда” и „Разврат”/, когато тези престъпления са извършени от непълнолетни лица;
- въвеждане на задължение за присъствие на подсъдимия в заседанието на въззивния /второинстанционния/ съд по дела с обвинение за тежко престъпление;
- промени в подсъдността на специализирания наказателен съд: опит за „разтоварване” на специализираните органи на съдебната власт с цел концентрирането им само върху най-тежките случаи на организирана престъпност;
- включване в делата, подсъдни на специализирания наказателен съд и тези по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс - „Престъпления против републиката”;
- съответни промени в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Главният прокурор прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на съдии, прокурори и следователи да става по негово искане и да бъде давано от председателя на Върховния касационен съд (ВКС). Според мотивите на вносителите този подход цели концентриране на правомощията за внасяне на искане и даване на разрешение на най-високите нива в съдебната система.
"По този начин се търсят повече гаранции за прецизно и обосновано прилагане на този инвазивен способ, допълнителен контрол върху правилността на преценката на наблюдаващия прокурор и превенция срещу изтичане на информация и опазване на следствената тайна“, са записали вносителите на промените. Те предвиждат още да се даде възможност за подслушването на свидетели по наказателно дело. Целта е да се контролира дали те не са обект на заплахи от други лица, които са страна по производството. За това обаче свидетелят трябва да е дал писмено съгласие.
Предлага се също така компетентен да издава разрешения за СРС освен съдът, на който делото е подсъдно, да издава и военният съд, независимо от качеството на лицето, спрямо което се прилага способът.