СДС 25 години по-късно

На платното пред централата на СДС на "Раковска" са се събрали стотина души. Горе-долу по равно са журналистите и видните политически лица, за последната една трета предполагаме, че са симпатизанти на някогашния политически гигант СДС.

Движението по "Раковска" е спряно, но когато се задава тролей, полицаят помолва митингът да се събере в едното платно, за да мине тролеят. Има нещо символично в това, че даже тролеите по "Раковска" вече не са сини.

За 25 години много неща са се променили.

Пред централата си СДС празнува 25 години от основаването си. Ако този празник беше преди 18 години, сигурно на него щеше да има десетки хиляди. Въпреки скромната бройка обаче настроението е доста приятно.

От уредбата пред входа говори президентът Петър Стоянов. Бат' Петьо е голяма работа. С еднакъв плам и жар говори пред 100 000 и пред 100 души. За 5 минути се връщаме в славните времена, когато СДС беше надеждата на всички, които не приемаха комунизма и наследниците.

Сегашният председател Божидар Лукарски явно също се впечатлява от речта на предшественика си и прави нелепото сравнение между днешния митинг и митинга на Орлов мост през 1990 г. Бързо се усеща и набляга на разликите. Речта му е изпратена с ръкопляскания.

За доброто настроение има няколко причини. За пръв път след 13 г. СДС отново е във властта. Съвсем не е с някогашната си тежест, но и много далеч от маргиналността, в която беше изпаднал.

Най-после след толкова години на едно място са се събрали лидери от синия спектър, които се прегръщат, а не се джафкат. На митинга са всички популярни лица от СДС, плюс партньорите им от Реформаторския блок. Меглена Кунева, Петър Стоянов, Корман Исмаилов, и Божидар Лукарски застават един до друг и заедно викат: "СДС!" вдигайки двата пръста със знака на победата. Зад тях са Светослав Малинов и даже Константин Тренчев.

Като в доброто старо време зазвучава песента "Вдигни очи". Пее я сборна формация, в която е и Иван Лечев. После групата превключва на Rock'N'Roll на Led Zeppelin. СДС винаги е имал претенции, че държи на качеството. Поне с музиката му се получава.

Финалната сцена е откриването на новия брандинг на сградата на "Раковска" 134. Стилистиката не е по-различна от последните 25 г., по скоро впечатлението е, че в позадрямалата централа най-после става нещо.

Когато активистите на СДС и РБ влизат в сградата да продължат празника си, а журналистите се разотиват, групата на Иван Лечев подхваща "Пак ще се срещнем след 10 години".