Сделката в Брюксел е пълен провал на всички основни принципи

Вчерашната сделка в Брюксел е пълен провал на всички основни принципи. Основополагащите въпроси, по които трябваше да има принципност - върховенството на закона и обвързването на разпределението на средствата с правенето на структурни промени - бяха така модифицирани, че, общо взето, с тях и без тях - няма никакво значение.

Коментара направи Любомир Дацов - член на Фискалния съвет и бивш зам. финансов министър - по договореното тази нощ на Европейския съвет. Той одобри многогодишната финансова рамка (7-годишния бюджет, от 2021 до 2027 г) и плана за възстановяване на страните от ЕС след коронавирусната криза.

Ако видите широките усмивки на няколко лидери, които се визират като лидери на държави, в които водещата роля на закона е под съмнение, ако погледнете как Орбан (Виктор Орбан, Унгария) и полският премиер си тръгнаха - те просто не можеха да скрият задоволството си, защото условието за обвързване на политиката по разпределение на еврофондовете със спазването на законността беше премахнато или скрито зад правилото, че решенията трябва да се вземат с пълно мнозинство. Това означава, че то по никакъв начин няма да работи, отбеляза Дацов.

По думите му "въпреки огромните приказки за структурна промяна, за ново бъдеще, New Generation рамка, общо взето, може би на 80-90%, нещата са същите като преди".

"Има намаление на средствата спрямо първоначалното предложение с около 3%, някъде 2,6%, и една група богати държави, около 6, ще имат право на намалени вноски спрямо процента от БВП. Рамката води до това, че отново ще отиват повече пари за земеделие и селски райони и кохезия", каза Дацов и подчерта, че оттук нататък ще е много важно какви механизми на разпределение ще бъдат приложени и при одобрението на програмите, "защото те дават същността на това, което ще се прави".

За да бъдат увеличени парите за земеделие, са орязани важни области, които не са традиционни, но са "доста по-смислени и ефективни" - отбеляза финансистът и даде примери с парите за политиката в областта на здравеопазването, за свързването с COVID, за изследвания, за спасяване на европейски предприятия със структурна важност, но изпитващи затруднения вследствие икономическата обстановка и COVID.

"Определено смятам, че ако продължаваме със старите схеми на разпределение на парите за селско стопанство, нито ще бъде стимулирана ефективността, нито значително ще се промени нещо в общоевропейското селско стопанство. А ако погледнете България, вече 15 години моделът на разпределение на помощите в земеделието не е променен и това не е добре.

Не става въпрос само за едни пари. Текущият модел показва значителен недостатък. Той води до това, че съдейства за обезлюдяването на населените места и промяната в съотношенията град-село. Тези помощи за развитие на селските райони и самите фермери, вместо да стимулират устойчивото развитие на селското стопанство, всъщност стимулират американски тип земеделие - с машини, малко работна ръка, базирана на 4 основни продукта и оттук нататък ти просто създаваш система, при която какъв може да е поминъкът на един фермер с четирима работници? Какво може да е устойчивото развитие на такова населено място, след като около земеделската общност не се изгражда нищо?".

Дацов напомни, че хвалбите, че повечето пари за България са плод на индивидуални усилия са безпочвени с думите: "Това разпределение не е толкова вследствие на индивидуалните усилия на някой, а на механизъм, който е одобрен на общоевропейско ниво на база на принципите, които са заложени. Не бива никой да си представя, независимо какъв тип пропаганда се води, че, виждате ли, ние сме изключение. Не, това е обща рамка и на базата на механизма, който се получава след одобрението и налагането на политиките, България получава повече средства, тоест България е от страна на печелившите в този механизъм".

Според него много по-важно от размера на парите е друго - какъв е ефектът от направеното.

Изразходихме страшно много пари по линия на европейските фондове, а ефектът от тях е крайно незадоволителен - каза Дацов.

Според него "механизмът, който позволява концентрация на ресурси в много малко хора при ограничени общи други ресурси, с ниска ефективност на тези средства и възвращаемост в икономиката правят така, че задълбочават разделението в обществото".

Той посочи още, че през последните години скоростта на догонване от България на ЕС е два пъти по-ниска, отколкото преди да влезем в Съюза.

"Това не означава, че ЕС е лош, а по-скоро е обратното - има какво да се желае от ефективността и начина на управление на тези средства. Бих казал, че не трябва да има разлика между управлението на вътрешните средства и на външните. Това са наши пари, които ние използваме, за да постигнем наши цели. Размерът действително няма значение, защото какъв е смисълът, когато нещата не постигат целите за държавата? Може би индивидуални цели за някои хора се реализират, но не и целите на държавата".