Развръзката от протестите ще настъпи още този месец

Развръзката ще настъпи още през този месец. Не виждам да съществува реалистичен вариант, при който сегашният парламент да сформира правителство, което да получи онзи санитарен минимум обществено доверие, което да му позволи да управлява.

Това заяви социологът и бивш член на Централната избирателна комисия и неин говорител Цветозар Томов в отговор на въпрос от интервю за БНР ще се стигне ли до радикални промени заради протестите в "триъгълника на властта" (Ларгото в София), до оставка на кабинета и нови избори.

"Според мен ще се стигне, да", каза той.

Попитан какво изчаква Борисов той отвърна - вотът на недоверие в парламента.

Социологът очерта възможни сценарии на поведение на ГЕРБ оттук нататък:

- опит за нов кабинет в рамките на този парламент, което за него е "обречена стратегия". "Не виждам как и един втори кабинет, в какъвто и да е формат, ще получи достатъчно ресурс на обществено доверие, за да може да се справи с предстоящата здравна и икономическа криза. Какво "предстояща", ние сме в нея и сега";

- опит да се печели време и да се очаква в една игра на изтощение протестите да отслабнат. Но - предупреди Томов - "няма никакви признаци, това да се случи. Напротив - те се разрастват и пространствено, и териториално".

Това е политически и социален трус, който ще измени политическия релеф, но за точни прогнози е рано. И все пак има две неща, които може да каже с висока степен на сигурност:

"Виждам две неща, които мога да кажа с относително висока степен на сигурност: има само една партия, която няма да бъде засегната от това, което се случва в страната и това е Движението за права и свободи. Преди всичко, защото тя разчита на един добре контролиран вот сред избирателите, които гласуват за нея на избори. Второто, което мога да кажа е, че има видими признаци, че в момента първа политическа сила в София е Демократична България, а не ГЕРБ.

ГЕРБ още плаща цената на задкулисното обвързване с ДПС, което очевидно е стигнало такава степен и мащаби, че дори в тази криза по доста непоследователен и понякога комичен начин водачите на ГЕРБ се опитват да създадат впечатлението, че него го няма. Това е политическата трагедия на ГЕРБ. Надявам се, че тази партия ще се изчисти от тези зависимости, но очевидно няма как дори да си го признае публично в момента. 

Всичко започна преди 10 дни. В самото начало на кризата се оказа, че премиерът не е в състояние дори да уволни регионален началник на МВР, ако неговите господари от Движението за права и свободи не са съгласни. И той остана. Видяхме, че и тримата министри, за които е публична тайна, че са обвързани с ДПС, които Борисов се опита да отстрани, са в ситуация, в която техните оставки са замразени - ще видим докога.

Натрупаха се твърде много вбесяващи хората факти, които показват до каква степен реалното управление на страната се осъществява от хора, които нямат легитимна власт и които използват като марионетки хората, които са на легитимна власт, за да прокарват своите искания и интереси.

Всичко почна с разтварянето на завесата на парка "Росенец", за да се убедим, че някоя територия се владее напълно от почетния председател на ДПС и че на него са подчинени всички български институции. Покрай събитията някак си забравихме, че само преди 9 дни имахме и поразителния случай, в който една национална служба - Националната служба за охрана (НСО) - поиска да бъде пазена морската акватория пред парка "Росенец", макар и за кратко време".

Според социолога конфликтът между президента Румен Радев и изпълнителната власт - в лицето на премиера и правителството - е възникнал, защото "президентът беше единственият легитимен политически фактор, който донякъде, макар и според мен доста предпазливо и двусмислено, все пак се разграничи от опита да се прикрие скандалът в "Росенец", съобщавайки, че въпросните гардове, които изхвърлиха Христо Иванов, са служители на Националната служба за охрана. Последва наказателно действие от главния прокурор на следващия ден, след което пожарът избухна".

Каква част от участващите млади хора на протестите ще бъдат избиратели на следващите избори за Томов е "въпрос с повишена трудност":

"Ако тези хора не бъдат разочаровани от действията на политическите организации, които ще се опитват да бъдат техни представители, и гласуват активно, това ще доведе до доста големи промени в политическия пейзаж в България.

Само че това е задача, която тези, които искат да ги привлекат, тепърва ще имат да решават. Дали и доколко ще я решат трябва да видим. Защото най-новата ни история е изпъстрена със случаи, когато хората, които са излизали, за да протестират с абстрактни искания за повече свобода, повече справедливост, повече законност, ред в страната са се оказвали разочаровани от действията на припознатите от тях политици. Дано този път не се случи така.

Ако говорим за това кой има най-големи шансове да убеди тези хора, че е подходящият техен политически избор, това е като че ли Демократична България".

Политическо говорене през последните дни насочи разговора в посока машинно и електронно гласуване. Управляващите твърдят, че такова не може да бъде приложено при предсрочни избори. Попитан за това, Цветозар Томов каза:

"Не е вярно, че не може да бъде приложено при предсрочни избори. Това е поредната изсмукана от пръсти версия, която се подхвърля в публичното пространство. Има възможност и достатъчно време това да стане.

Но изборните технологии не са панацея, чрез която да се осигури провеждането на честни избори в България. Дали ще се гласува машинно, или по познатия начин не е от особено значение с оглед честността на изборите. По-добре е да създадем ред, който да даде възможност за машинно гласуване. Това много зависи от ЦИК и подготовката на изборната администрация и по това трябва да се работи практически от този момент, защото време действително няма много, но пак ще кажа: не това е решаващо.

Много по-важно е другото: дистанционно гласуване.

Един от проблемите на българската избирателна система е игнорирането на възможностите на избиратели извън страната да упражнят правото си на глас на изборите. Съществуват и ограничения в Избирателния кодекс по отношение на броя секции, които могат да бъдат регистрирани извън страната, но главният проблем е свързан със създаването на чисто физически условия за гласуване на този огромен брой избиратели.

Трябва да мислим за вариант на гласуване по пощата, защото електронното гласуване крие повече рискове. Това се обсъжда от много години, ще има много силна съпротива срещу въвеждането му. Аз съм песимист за това, че този парламент, сегашната изпълнителна власт ще положи усилия да реши тези проблеми на ИК и добре, че някак си вече се говори за това, защото ако протестната вълна се насочи в тази посока, ще възникнат някакви шансове те да бъдат решени".