Приеха Закона за МВР, шамар на полицай вече няма да струва 500 лв.

Депутатите приеха окончателно новия Закон за МВР, който беше посочен от опозицията и правозащитни организации за репресивен.

С преходните и заключителни разпоредби на закона отпада възможността нападение над полицай да се прилага Указът за дребното хулиганство, според който се налага наказание задържане до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лв. Нанасянето на телесна повреда на полицай ще се наказва с до 3 години затвор и до 10 години, ако поражението е тежко.

С приемането на новия закон окончателно в сила влизат и някои от спорните текстове, в които правозащитни организации съзряха опит за блокиране на протестите.

В чл. 63 е записано, че вътрешният министър има право на въвежда извънредни мерки при заплаха за сигурността или вътрешния ред. Тези временни ограничения могат да се прилагат „за предотвратяване на престъпления и нарушения на обществения ред на определени обществени места“ и „при безредици или непосредствена опасност от възникването им“.

Чл. 87 пък дава право на служителите на реда да употребяват сила при крайна необходимост. Сред случаите, при които според закона полицейската сила е "абсолютно необходима", са: при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; при задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; ако има нападение срещу граждани и полицейски органи и при групови нарушения на обществения ред.

Въпреки че в закона е разписано, че конкурсното начало за кариера в МВР се запазва, новите текстове определят редица изключения. Законът изключва конкурс при подбора на кадри, завършили Академията на МВР, както за дипломираните курсанти от висши военни училища, обучавани за нуждите на МВР.

Предвижда се също така при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР да пътуват безплатно в обществения градски транспорт.

Сред основните промени в изцяло новия закон е изискването главният секретар на МВР да се назначава от Министерски съвет, а не с указ на президента, както беше досега.

Кандидатът за поста на главния секретар ще трябва да има поне седем години професионален стаж, което според ГЕРБ е крайно недостатъчно. Според депутатите от опозицията изискването за стаж на кандидата за поста дава възможност за главен секретар да бъде назначен дори и началник сектор от някоя Областна дирекция на МВР. За това от ГЕРБ предложиха изискването за трудов стаж да е 12 години, от които поне 1/3 да са били на ръководна длъжност в системата.

То обаче не беше прието. Не беше прието и предложението за връщане на старото положение, при което главсекът се назначава с указ от президента. Като мотив за това депутатът Пламен Манушев, който е бивш командващ на Военноморските сили, направи сравнение с назначаването на началника на отбраната. Според него главният секретар на МВР и началникът на отбраната са най-високите командни длъжности в силовите ведомства и изискват на този пост да има хора с опит. За поста началник на отбраната има изискване той да бъде зает от четиризвезден генерал, което би трябвало да важи и за главния секретар на МВР, смята адмирал Манушев.

Опозицията изрази резерви и към създадената възможност правото за избор на главен секретар на МВР да се съсредоточи изцяло в партийни представители, каквито са членовете на правителството.

Изменение, за което служителите в МВР настояваха, е, че новите текстове увеличават извънредния труд, който се заплаща от държавата.

Досега служителите на МВР получаваха допълнителни пари за до 50 часа извънреден труд месечно, а новите текстове предвиждат до 70 часа месечно. Извънредната работа ще се заплаща със 150% от обичайното възнаграждение.

Тази корекция бе сред основните искания на служителите от МВР, на които се наложи да работят много извънредни часове около миналогодишните протести. В началото на годината от бранша дори заплашиха с протести, защото новият закон за МВР се бавеше.

Една от основните критики на опозицията от страна на ГЕРБ беше във връзка със синдикалната дейност. С въвеждането на изискването за представителност, сега в състава на Съвета за социално партньорство при МВР ще влязат едва два от общо 6-те полицейски синдиката. В новия текст от закона е регламентирано, че за представителни ще се смятат синдикатите, в които членуват поне 5% от служителите на министерството и които имат звена в 1/3 от структурите му. На тези изисквания отговарят единствено Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) и Националният синдикат на гражданската администрация в МВР.

„Никой не може да спре една синдикална организация да поставя въпроси и да излиза с позиции, в това число и пред политическото ръководство. Този праг, който се въвежда с изискването за представителност, ограничава единствено Съвета за социално партньорство и нищо друго“, коментира пред OFFNews Валентин Попов от СФСМВР. Той обясни, че предложението на съюза е било прагът за представителност да бъде 4% и съответният синдикат да има звена в поне ¼ от структурите на МВР.

Синдикатите са доволни и от друга своя победа - приемането на предложението за това министърът да не може да пенсионира служители, достигнали пенсионна възраст. Досега беше възможно при достигане на 27 години осигурителен стаж, от които 2/3 в системата на МВР, служителят да бъде пенсиониран от работодателя си. Сега това ще става по желание на самия служител, който ще може да работи допълнително до навършване на пределната възраст от 60 години, въпреки че е натрупал необходимия стаж за пенсия.

Законопроектът затвърждава и позицията на т. нар. "доброволни сътрудници" към МВР. Техните функции силно напомнят за доносниците от времето преди 1989 г. В новия законопроект техните права и задължения съвсем не са ясно дефинирани, детайлно те би трябвало да бъдат разписани в допълнителна разпоредба. Пише само, че МВР осъществява работата си чрез "специфични явни и неявни способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им". Извънщатните сътрудници ще съдействат на МВР и при "осъществяване на оперативно-издирвателната дейност" на МВР, както и при "опазване на обществения ред".

Новият закон увеличава и глобите за неявяване след призовка в полицията - от сегашните 100 лева сумата скача тройно, на 300 лева. При повторно неявяване наказанието не е 100 до 200 лева, а 200 до 500, предвижда проектът.

За неизпълнение на закона глобата се вдига от 200-500 лева на 200 до 2000 лева.

Новият закон предвижда на мястото съществуващата Главна дирекция „Национална полиция“ да се създадат две главни дирекции - „Криминална полиция“ и „Охранителна полиция“. Целта на тази структурна реформа е по-добрата координация, ръководство и контрол при осъществяването на охранителната, оперативно-издирвателната и дейността по разследване на престъпления.

МВР се разтоварва и от неспецифични дейности като охрана на обекти със сигнално-охранителна техника по договори.