Президентството показва Сребърната конституция и Манифеста за независимостта

Изключително рядко показваните пред публика Манифест за провъзгласяването на независимостта на България и т. нар. Сребърна конституция ще бъдат изложени в деня на отворени врати в президентството. 

На 19 септември президентската институция отваря врати за граждани с изложба по повод 22 септември. В Гербовата зала на „Дондуков“ 2 от 10.00 до 16.30 часа всички желаещи могат да разгледат документи, фотографии, експонати, свързани с провъзгласяването на Независимостта на България. Първата група посетители ще бъдат посрещнати от президента Росен Плевнелиев.

Манифестът, изработен върху пергамент с осемте министерски печата, и Сребърната конституция са показвани пред широка публика изключително рядко.

Централно място в експозицията заема Манифестът на цар Фердинанд за обявяване независимостта на Княжество България, изработен от проф. Харалампи Тачев. Обръщението към народа носи подписите на царя и членовете на кабинета, скрепен е с осем висящи восъчни печата на отделните министерства. Манифестът се съхранява в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков.

Името на Сребърната конституция произтича от сребърния ѝ обков. Архивният основен закон на Царство България отразява промените, приети през 1911 г. от V Велико народно събрание в съответствие с новия статут на България след обявяване на Независимостта. В изложбата може да се види и указът, с който цар Фердинанд свиква на Великото народно събрание, което да гласува редакциите на Търновската конституция. Промените засягат дори названието на основния закон - навсякъде думите „княжество и княз“ са заменени с „царство и цар“. Освен редакционни, поправките са и по същество - българският монарх разширява пълномощията си и заедно с правителството получава право да сключва международни договори, без да уведомява за това Народното събрание. Мандатът на българския парламент става четири години. Създават се две нови стопански министерства.

В изложбата е включена и черновата на Манифеста, изготвен от министър-председателя Александър Малинов и редактиран от Фердинанд, както и фотографии, писма, ордени и медали, свързани с отхвърлянето на васалния статут към Османската империя и с независимото Българско Царство.

Сред експонатите е и орденът „Св. Св. Равноапостоли”, създаден специално за отбелязване първата годишнина от Независимостта. През годините едва девет души са били удостоени с високото отличие.

В изложбата фигурира и писмо от ген.-майор Стефан Паприков, министър на външните работи и на изповеданията, до княз Фердинанд, предхождащо акта на обявяване на Независимостта. В кореспонденцията Паприков информира княза за липсата на покана до българския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов на официалния прием по случай рождения ден на султана. Основен аргумент на турската страна е, че Гешов не е представител на суверенна държава, макар че от десет години български дипломат редовно присъствал на приемите на султана. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград.

Експонатите от изложбата са предоставени от Централния държавен архив и Национален военноисторически музей.
Гостите на президентската институция ще могат да разгледат и част от подаръците, получени от президента Росен Плевнелиев.