Президентът свиква КСНС заради плачевното състоянието на армията

Президентът Росен Плевнелиев свиква на 27 април 2015 г. заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Темата е: „Развитие на Въоръжените сили в контекста на актуалната среда за сигурност“.

На заседанието ще бъде изнесен доклад на военното министерство за състоянието на армията и въоръжените сили. Освен членовете на Консултативния съвет, за участие в заседанието са поканени заместник министър-председателят Меглена Кунева, директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) генерал-майор Драгомир Димитров и изпълняващият длъжността директор на Служба „Военна информация“ полковник Светослав Даскалов.

Общите констатации в доклада са свързани със системния недостиг на пари и изоставането на модернизацията. Те повтарят направените заключения от няколко правителства преди това.

Най-плачевно е състоянието при Военновъздушните сили и флота. 

„Поради ниските финансови квоти за капиталови разходи през последните години, не се изпълняват полагащите се съгласно действащите нормативни документи регламентни прегледи и ремонти на корабите въоръжението и техниката. Част от тях се експлоатират с отстъпление от тактико-техническите изисквания на предела на техническите им възможности“, се казва в доклада на военното министерство.

През последните години не са извършвани и необходимите технически прегледи, регламентни работи и ремонти на част от боеприпасите (ракети, торпеда, мини). В рамките на осигурените финансови средства, приоритетно са изпълнявани прегледите и ремонтите на корабите, участващи в международни учения и на декларираните сили.

Бойната ни авиация е заплашена от ликвидиране, след като командващият Военновъздушните сили генерал-майор Румен Радев обяви, че е напълно възможно през май да имаме само два изтребителя.

На срещата на върха на НАТО в Уелс миналата година, президентът Плевнелиев и служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов поеха ангажимент пред съюзните държави членки на Алианса за вдигане на разходите за отбрана. За 2015 година те трябваше да достигнат 1.5% от брутния вътрешен продукт, но реално те са около 1.3 процента. Амбициите са до 2020 година тези разходи да достигнат 2%. 

Едно от първите решение на правителството с приемането на средносрочната бюджетна прогноза за три години беше, да се орежат големите модернизационни поректи в отбраната. Един от тях е придобиването на нов тип многоцелеви изтребител.