Politico: На Европа ѝ писна от българската енергийна политика. ЕК разследва сделката с Боташ

Преди два дни анализ, изготвен от "Глобъл Уитнес" (Global Witness), базирания в София Център за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, разкри, че бургаската рафинерия на руския енергиен гигант "Лукойл" е заобикаляла забраната на Европейския съюз за търговия в държави членки с продукти, произведени от руски петрол. Вчера Европейската комисия (ЕК) отрече да има процедура срещу България, свързано с евентуално заобикаляне на санкциите на ЕС срещу Русия. Днес обаче Politico отново написа силно критична статия за енергийната политика на България, в която твърди, че ЕК разследва споразумението на "Булгаргаз" с турската компания "Боташ.

Що се отнася до енергийната империя на Русия, България дава с едната ръка, а с другата взема - и на Европа ѝ писва.

Миналия месец София удари Русия с нов данък върху износа на газ за ЕС - опит на новата реформаторска администрация на страната да подобри репутацията си на приятелска страна към Запада и да удари по военния фонд на Кремъл. Този ход обаче разгневи съседите на България и самия проруски президент на страната Румен Радев, който поиска от най-висшия съд да преразгледа законността му.

Според експертите правителството не може да твърди, че страната наистина е твърда към Русия, след като по-рано тази година страната сключи газова сделка с Турция, която може да помогне на Москва да възстанови контрола си върху енергийните доставки в ЕС.

Противоречието подчертава тънката линия, по която България отдавна върви в рамките на Европа.

От една страна, страната се стреми да се отърси от историческата си репутация на подставено лице на Москва в ЕС след руската инвазия в Украйна. Въпреки това дори най-външно прозападните партии в България все още се борят да изкоренят дълбоко вкорененото влияние на Москва в страната - от енергийния сектор до службите за сигурност.

Газовата сделка на страната с Турция, която според експертите ще спомогне за засилване на ролята на Русия като доминиращ енергиен доставчик в Югоизточна Европа, вероятно ще подхрани недоволството в Европа относно лоялността на София. ЕС се опитва да се откаже напълно от зависимостта си от изкопаемите горива на Москва до 2027 г. - нещо, което договорът на България с Турция може да затрудни.

Ясен сигнал

Когато миналия месец България наложи данък от 10 евро на мегаватчас върху руския газ, преминаващ транзитно през страната от Турция, тя твърдеше, че този ход ще помогне за набирането на 1,2 млрд. евро крайно необходими парични средства, като същевременно ще удари военните приходи на Москва.

Финансовият министър Асен Василев настоя, че България може да налага каквито иска такси, а руският енергиен гигант "Газпром" е свободен да използва алтернативни маршрути за доставка, ако не иска да плаща български национални данъци". Той настоя, че съседните държави нямат причина да се притесняват, защото потоците не се спират и "не виждам защо те изобщо биха имали проблем с данъка".

Руска хватка

Независимо от това дали България има сериозни намерения да облага Русия с данъци, експертите предупреждават, че тя също така тихо отваря вратата на Москва да засили ролята си на доминиращ доставчик на газ за Югоизточна Европа - предоставяйки на Русия значителни възможности за влияние в региона.

Като част от по-широкообхватна сделка, подписана между българската държавна газова компания "Булгаргаз" и турския ѝ партньор "Боташ" през януари, "Булгаргаз" се съгласи да предостави на турската компания достъп до българските газопроводи, за да продава газ за вътрешно потребление през граничния пункт Странджа-Малкочлар, както и за съседните държави.

Съгласно правната рамка, създадена от този пакт, "Боташ" обяви множество споразумения за доставка на газ, като през последните месеци сделки за доставка сключиха унгарската MVM, румънската OMV Petrom и молдовската East Energy Gas Trading.

Проблемът е, че газът почти сигурно идва от Русия, която снабдява Турция чрез подводните тръбопроводи Turkstream, според Аура Сабадуш, старши анализатор в компанията за пазарна информация ICIS.

Въпреки че вносът може да идва от Иран, Азербайджан или втечнен природен газ, пристигащ в пристанищата на страната, "няма друг производител" освен Москва, който би могъл да продава на ниските цени, наблюдавани в момента на българската газова борса, които са силно занижени в сравнение с европейските референтни цени, каза тя.

И тъй като "не можем да проверим ... дали това е руски газ", твърди българският депутат Делян Добрев, който председателства парламентарната комисия по енергетика. "Botaş може да купува повече руски газ, да го доставя в България и да му дава документи за произход на някакъв друг газ, защото в Турция имат смес от различни газове", каза той. 

Правителство с вързани ръце

Не всички са убедени в уверенията, че газовата сделка с Турция е безукорна.

Според писмо, видяно от Politico, ЕК е започнала антитръстово разследване на споразумението поради опасения, че то облагодетелства българските и турските газови компании за сметка на техните конкуренти.

Стъпката предизвика загриженост и в някои столици на ЕС.

Газовият гамбит на България означава "заобикаляне на политиката на диверсификация, отново зависимост от Русия, а сега и от Турция, което им дава пари и още един лост за влияние върху ЕС", заяви дипломат от една от страните от блока, на когото бе предоставена анонимност.

"Ако те спрат да доставят газ, ние отново сме в беда, както преди година", заявих той. 

Българското правителство вече призна, че сделката не е трябвало да бъде подписвана от предишната служебна администрация и започна разследване. Василев заяви, че проучва дали сделката има смисъл от търговска гледна точка, но настоя, че са налице мерки, с които България може да проследи страната на произход на газа.

Но ръцете на София по споразумението са вързани, като страната ще бъде принудена да плаща по 2 млрд. евро годишно, ако се откаже от сделката.

И независимо дали това им харесва или не, правителството сега е "приковано към сделката и се опитва да отклони вниманието си от нея", казват анализаторите.