Охранителните фирми вече ще могат да пазят цели населени места
Нов лиценз за охрана на урбанизирани територии ще дава право на частни охранителни фирми да извършват дейности по "наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули". Това се регламентира с приетите на второ четене промени в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОХД).
Според текстовете охраната на урбанизирани територии е комплекс от дейности, който включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението в съответната урбанизирана територия. За такава територия се смята "селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището".
Договори за охрана на урбанизирана територия ще сключват кметовете на общини.
Текстовете предизвикаха критики от страна на депутатите от БСП.
Според Красимир Янков с тях се дава възможност за приватизиране на дейност, която е в прерогативите на МВР. Според него законът дава възможност за дублиране на дейности и за допълнително финансово натоварване на общините. Той обвърза новите текстове с напрежението в МВР, несправянето с конвенционалната престъпност и исканията за по-високи заплати сред служителите.
"Докъде сте готови да стигнете. Напрежението сред служителите на МВР явно не може да бъде успокоено с обещанието на премиера за 100 млн. лв. Смятате ли, че хората, които работят в системата за сигурност, вярват на министър-председателя? В МВР държите на екзистец-минимум възнагражденията на служителите и ви изплашиха с билборд тези служители", заяви Янков.
Колегата му Иван Иванов смята, че с тези текстове се отстъпва от лансираната от управляващите идея за по-тясно сътрудничество между МВР и местната власт. Вместо това се създавала поредната "корупционна среда", като се дава възможност провеждането на обществени поръчки за охрана. Иванов предложи текстът да отпадне, което предложение депутатите отхвърлиха по-късно.
Маноил Манев защити предложените от групата на ГЕРБ текстове с това, че дейностите, които ще се извършват по лиценза за охрана на урбанизирани територии, нямат нищо общо с работата на МВР.
"Какви функции се осъществят по охрана на урбанизираните територии – наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули. Никакви такива свободни съчинения по темата за охраната урбанизирани територии с някакви отряди... Няма такова нещо", контрира той и заяви, че с тези текстове се узаконява дейността по сключване на договори за подобни дейности. Той даде пример с това, че видеонаблюдение и сега се извършава в някои общини. "Като сега всеки кмет на община, който прецени, че има възможност или общината прецени че има нужда, да може на законно основание да сключи договори за осъществяване на дейността", обясни Манев.
Иван Иванов контрира, че от текстовете "мирише на лобизъм" и че този закон "ще влезе в категорията приети закони от сегашното мнозинство в посока на частни интереси".
От левицата отправиха обвинения и за това, че законът увеличава административната тежест върху охранителния бизнес. Депутатите спориха и относно отпадането на звената за самоохрана в частния сектор, като се запазва възможността такива звена да има в бюджетните организации, включително училищата и болниците.
Маноил Манев аргументира отпадането на тези звена със случаи като нападението на Околовръстния път в София. По думите му сега няма регулация на тези звена. "Точно сега е моментът да се разберете в БСП какво желаете – дали да оставим на уведомителен режим без възможност никой да ги контролира, или да гарантираме сигурността на гражданите като махнем тези звена за самоохрана, като ги оставим само на бюджетните структури, които да нямат финансова тежест при сключване на договори", каза той.
Гласуването на закона на второ четене продължава и в четвъртък.