'Малко КТБ-ейско' става или как кабинетът видя Белене като 'пазарен проект'

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Всеки един вариант, свързан с реализация на проекта, с продажба на оборудването, е свързан изцяло с волята и съгласието на конструктора по проекта, които са нашите партньори от „Росатом“. Просто без тяхното съгласие не бихме могли нито да продадем оборудването, нито да предприемем каквито и да било действия по отношение на реализацията на проекта.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, да обобщим за какво става въпрос.

Имаме за над 3 милиарда стока във вид на площадка и оборудване, което стои в найлони под навеси на площадката на Белене. Обосновката казва, че след десет години ще има недостиг на електроенергия. Пети и шести реактор са на последно удължаване на живота в момента. Излязат ли тези 2 хиляди мегавата, остават ТЕЦ-овете, в същото време и вредните емисии... Проблемът с ТЕЦ-овете и вредните емисии Нено Димов, ако искате, може да ви каже, че ни трябват поне 1 милиард и 300 милиона евро, за да ги приведем на един етап да отговарят на критериите. Но политиката към въглищата в Европа е крайно рестриктивна и ние оставаме все по-сами, защото една по една, много от държавите се отказват от тях. Говори се за зелени енергии и за всичко останало.

И сега, дори да водим разговор с някого, при наличния мораториум в Парламента ние нямаме мандат да го водим този разговор. Какви са вариантите? Продажба – практически това не може да стане или ако стане… това упражнение е правено веднъж и за 90 милиона е продадено първото оборудване. Да дадеш над 3 милиарда и половина, а да получиш някакви жълти стотинки...

Второ, появиха се определени големи инвеститори и ние фактически сега искаме да внесем предложение в Парламента да ни се даде възможност да разговаряме с тях. Ако с тези инвеститори могат да се постигнат основните параметри… Взели сме си поуки от задължителното изкупуване на електроенергията, което е в други централи или ВЕИ-та, категорично с това ние няма да се съгласяваме, такива са указанията, които съм дал на Томислав, на Теменужка. Да участваме в проекта в размера на това, което сме инвестирали като държава, да не се вадят други пари.

На първо място, да не се дава държавна гаранция, да се задължава държавата с този проект или, казано простичко, ако този проект може да се развива като пазарен, без държавна гаранция или дългосрочни договори за изкупуване на произведената енергия. Държавата би могла да участва като акционер в проекта с активите, с които вече разполага, каквото, например, е платеното и доставено оборудване. Ако това не се постигне, този проект няма да се случва. Но, с голямо уважение към нашите бивши партньори, които основно говорят по тази тема, считам, че е крайно безстопанствено, крайно недържавнически да стои оборудване за 3 милиарда и половина, което, ако продължи да стои така, ще стане негодно, в същото време да говорим, че няма пари за две болници и ето така да щракнем и да кажем: „Хвърляме на боклука 3 милиарда и половина“.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Малко КТБ-ейско става.

БОЙКО БОРИСОВ: Става малко КТБ-ейско, казва Валери. Затова искаме да имаме мандат, ако намерим или постигнем такива условия при тези параметри, да вървим към проекта.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква ще е печалбата, ще спечели ли нещо държавата?

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да изясним. Първо, държавата е съдружник. Ако дружеството формира печалба, а дружество не се прави с друга цел, тя ще си получава част от печалбата – първо. Второ, не са без значение и косвените ползи, свързани с данъци, наемане на високо квалифициран персонал и т. н.

И присъединяването. Присъединяването не бива да бъде гледано само като разход, защото за изграждането на нова мрежа се харчат пари, само че за ползването на тази мрежа после се плаща такса и разходът, който е направен, както всяка друга инвестиция, би могъл да бъде изцяло компенсиран, дори в последствие да се формира и печалба от таксите, които се заплащат. Така е с всяка тръба, с всяка електропреносна и каквато и да е било друга мрежа.

Въпросното решение е само под формата на обща рамка. Това са най-малките детайли, между другото. Далеч по-важни детайли са застраховки, ядрен риск, ядрено гориво и т. н. Те се уреждат с конкретни условия в процедурата, която трябва да бъде обявена.

Големият въпрос е, че е несериозно по отношение на всички появили се компании, които проявяват интерес, да се водят каквито и да е било разговори при условие, че има, образно казано, мораториум в Народното събрание и всички биха ни обвинили, че сме неискрени, водейки подобни разговори.

Иначе няколко аргумента - проектът не предполага допълнителни разходи, които ще бъдат направени от държавата (това е по повод на всички коментари колко милиарда, кой щял да ги плаща – деца, баби, внуци и т. н.). И най-важното – проектът е пазарен и той не е ориентиран против който и да е било отрасъл в енергетиката, нито против ВЕИ-та, най-малко против въглищни централи, ВЕЦ-ове или каквито и да било други съоръжения.

И още един много важен нюанс. Един пазарен проект няма как да бъде мислен само в рамките на българския пазар. Подобна мощност при добра свързаност предполага при всички случаи експорт или в посока юг или в посока запад, където са големите дефицити на електрическа енергия.

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин премиер, ако разрешите едно допълнение. Най-вече става въпрос за нашия национален интерес, както от гледна точка на енергийната ни сигурност, така и от гледна точка на това тези милиарди, които са вложени, да бъдат оползотворени по най-добрия начин и в интерес на българските граждани. Никой не иска да обслужва ничии интереси, единствено и само нашите.