Крум Зарков спря връщането на хартиените бюлетини
Един-единствен глас спря връщането на хартиените бюлетини на изборите. Предложението на БСП темата да влезе за обсъждане в пленарната зала не мина заради глас "против" на член на нейната парламентарна група. Оказа се, че това е Крум Зарков. Втори член на ПГ на БСП - Благовест Кирилов - пък отказа да участва в гласуването, за да не "вкарва БСП на една страна с ГЕРБ и ДПС".
Какво се случи?
Тази сутрин БСП се опита да включи разглеждането на промени в Изборния кодекс, основната от които е връщане на хартиените бюлетини при избори, в седмичната програма на Народното събрание. От левицата предложиха законопроектът за изменение и допълнение на ИК да бъде разгледан веднага след актуализацията на държавния бюджет. Бързането с новата редакция е заради все по-вероятното провеждане на поредни предсрочни избори. При гласуването на предложението им обаче един глас се оказа решаващ и ИК не успя да влезе в дневния ред, а с това се даде и фалстарт за връщането на хартиените бюлетини.
Искането на БСП бе отхвърлено със 115 гласа "за" (ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП), 115 "против" (ПП, ИТН, ДБ и "Възраждане" и 1 от БСП) и 1 "въздържал се" (ПП).
Снимка: FB/ Ивайло Мирчев
Резултатът показва, че решаващият глас е бил на депутат от БСП, който е отказал да гласува с парламентарната си група. Малко по-късно самият Зарков потвърди, че гласът е негов, но отказа да коментира решението си.
На 17 юни чрез публикация във Фейсбук обаче той разяснява:
"Десетки часове съм спорил с ГЕРБ и ДПС по въпроса за хартиената бюлетина и днес ние да внесем тяхната отколешна идея за мен е непонятно. Разбира се, машинното гласуване не е панацея и действително притесни някои гласоподаватели. Но ние трябва като партия да положим усилия да им помогнем да преодолеят това притеснение. Чувам, казват ми, „машината отказа възрастен наш член да гласува“ и аз съм много чувствителен към този аргумент. Но какво като гласува с хартия и гласът му не бъде отразен в крайния протокол, защото е надраскан, сбъркан или бюлетината обявена за невалидна? Нали си спомняме броя на невалидните бюлетини отпреди машините, нали не сме забравили инструктажите как се драска с нокът по хартията и т.н. И да – такива предложения правят партията ни непоследователна, а когато си непоследователен по един въпрос, хората спират да те слушат по други."
Благовест Кирилов от БСП пък не е участвал в гласуването, съобщи той във фейсбук. Той твърди, че не може да подкрепи тази идея, защото "вкарва БСП на една страна с ГЕРБ и ДПС".
Как започна всичко
Преди малко повече от два месеца БСП внесе законопроект за промени в ИК, но до момента той не е разглеждан нито в зала, нито в парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси. Причината е неодобрението на коалиционните партньори, които не са съгласни с връщането на хартиените бюлетини.
Тогава от левицата мотивираха предложението си със спада на избирателната активност, който според депутатите се дължал на машинния вот. Тази теза съвпада с твърдения на ГЕРБ-СДС, според които обаче машините допринесли за машинацията на вота.
В деня, в който от ГЕРБ поискаха вот на недоверие срещу правителството, бившите управляващи внесоха и свои предложения за промени в Изборния кодекс.
Така ГЕРБ-СДС и БСП искат да променят Изборния кодекс малко повече от година, след като машинният вот стана задължителен за всички секции с над 300 избиратели. В навечерието на Великден миналата година, по време на 45-ото НС, промените станаха факт, като основният отпор идваше от ГЕРБ. Именно машинният вот се превърна в основно оправдание за по-ниския резултат на бившите управляващи на изборите за 46-ото НС. След това, непосредствено преди изборите за 47-и парламент, ЦИК изненадващо изпълни искането на ГЕРБ и реши всички разписки от машини да се броят. В Централната избирателна комисия "против" се обявиха само ИБГНИ (Росица Митева) и ДБ (Любомир Георгиев). След края на изборите ГЕРБ по традиция обвиниха машините. Към тази реторика се присъедини и лидерът на левицата Корнелия Нинова.