"Конституционният съд в ролята на оракул... запазва статукво"

Предварително тълкуване на неслучили се промени в Конституцията подменя волята на избирателите и поставя Конституционния съд "в ролята на оракул", който "раздава политически индулгенции и запазва статукво".

Това предупреждение отправя през 2003 година председателят на Конституционния съд Румен Янков, чието особено мнение стои под Решение № 3 от 10 април 2003 г. на Конституционния съд. Делото е образувано на 26 октомври 2002 г. по искане на главния прокурор Никола Филчев, който отправил запитване за това нужно ли е свикване на Велико народно събрание, ако трябва да се направят промени в Конституцията. С решението си тогава съдът блокира намеренията на група депутати да правят промени в Конституцията, защото запитването е отправено преди гласуването на промените - ситуация, в която в момента се намира настоящата съдебна реформа. В края на миналата седмица лидерите на парламентарни групи взеха решение да питат Конституционния съд за основните точки в нея. Между първо и второ четене депутатите възнамеряват да питат съда дали разделянето на ВСС на две колегии може да мине без свикване на Велико народно събрание.

По същество Конституцията има правомощия да се произнася по искания за установяване на противоконституционност на приети вече закони и актове на парламента, но не и по отношение на законопроекти. 

Случаят от 2003 година е показателен за това как статуквото брани позициите си, когато няма интерес от промяна. Още тогава обаче председателят на КС Румен Янков не се съгласява с колегите си, които блокират в зародиш законопроекта за промени в Конституцията. Според него въпросите към съда са "насочени в бъдещето" и питането цели постигането на "една импликация - ако “се премахва или премества конституционно установен държавен орган от една в друга институция”, какво ще се получи? Но условието “преместване”, “закриване” на органите към времето на питането не е осъществено! И в това е проблемът", коментира той.

И продължава, че ако съдът прави тълкуване предварително, то последиците от това, ще са очевидни - внушение как да действа Народното събрание, ако реши да прави промени в Конституцията: 

Но подобен род тълкуване подменя кардинално стойностите - въпросите да се решават не от гласуването в тъмната стая и там от пряко легитимираните да законодателстват, а от конституционна юрисдикция, която да определя априори правилата им за поведение. Оказва се така, че Конституционният съд в ролята на оракул раздава политически индулгенции и запазва статукво.

Мнението на съдия Янков е, че делото трябва да бъде прекратено. Подобно е мнението и на колежката му Пенка Томчева, според която решението на Конституционния съд има "консултативен" характер и насочва парламента как да действа. Това според нея поставя съда в ролята му на законодател, което не влиза в правомощията му: 

Става дума за своеобразно “насочващо тълкуване” и, струва ми се, отговорът на подобни детайлизирани въпроси в определен смисъл отнема самостоятелността и върховенството на законодателната власт, а едновременно с това поставя Конституционния съд в положението на позитивен законодател, без да има такива конституционни правомощия.

Своеобразна ревизия на това решение, с което се поставят ограничения на конституциноните промени, съдът прави през 2005 година. Тогава Конституционният съд приема, че обикновено Народно събрание може да прави промени в съдебната система, но в рамките на функционирането ѝ.

Относно намеренията за сезиране на КС вече имаше негативни отзиви от юристи. Съдия Нели Куцкова определи като недопустимо съдът да реши окончателно въпроса за промените в конституцията в частта за съдебната система.

"Тези, които са против промяна в конституцията, се позовават на едно старо решение, с което се казва, че всяка промяна в начина на работа, структурата на органите в държавата, които са установени от конституцията, представлява промяна на формата на държавно управление и трябва да се извършва от Велико народно събрание (ВНС). Много хора, които разбират от конституционно право, казват, че това е остаряло становище, но аз ще си позволя да цитирам само едно от особените мнения към това решение на съдията Румен Янков, които, обсъждайки как от Конституционния съд се иска да прецени предварително дали нещо ще бъде противоконституционно, казва, че това е изместване на волята на хората, които са избрали народни представители със задачата те да приемат законите и евентуално те да променят конституцията", заяви Нели Куцкова в неделя пред БНР.

Според омбудсмана Константин Пенчев КС не би следвало да бъде питан предварително от партиите във връзка с предстоящите промени. "КС тълкува конституцията, а не дава съвети какво би могло да се промени, коментира той в понеделник пред Нова телевизия по повод намерението на депутатите да отправят питане до КС между двете четения на основния закон. Подобно мнение споделят редица други изтъкнати юристи и конституционалисти", коментира бившият шеф на ВАС пред Нова телевизия.

В края на миналата седмица под законопроекта за промени в Конституцията се подписаха 180 депутати. Проектът предвижда разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, пряк избор на магистратската квота и усилване на правомощията на Инспектората.