Ключов за образованието финансист поема управлението на МОН

Ключов за образованието финансист поема министерския пост в МОН в третото правителство с премиер Бойко Борисов.

Красимир Вълчев (41 г.) работи в Министерството на финансите от 2002 до 2009 година, където отговаря и за разработването на частта за образование от държавния бюджет. В края на юли 2009 г. министър на образованието в първия кабинет на Бойко Борисов става настоящият зам.-председател на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, която го кани в екипа си. Вълчев приема и става главен секретар на МОН през септември същата година.

През ноември Фандъкова, бивш директор на едно от най-добрите софийски училища - Втора немска езикова гимназия (73 СУ "Владислав Граматик") - е избрана за кмет на София и поема управлението на града, а Вълчев остава в МОН при наследилия я на поста неин заместник Сергей Игнатов. След неговото отстраняване поста поема акад. Стефан Воденичаров.

Ключов момент за финансирането на образованието е преминаването към системата на делегираните бюджети, при която училищата получават бюджет, изчислен на база различни показатели, включително брой ученици, който могат да управляват значително по-свободно от предишната централизирана система. Вълчев участва активно в разработването, въвеждането и прилагането на системата и като експерт в МФ, и като главен секретар на МОН.

Той остава в просветното министерство и при служебното правителство с премиер Марин Райков, поело управлението на страната през март 2013 г. след оставката на Борисов. В него работи с проф. Николай Милошев, който е министър до края на месец май същата година.

С идването на кабинета "Орешарски" (в който образователен министър е Анелия Клисарова) Вълчев си отива от МОН и е възстановен като главен секретар през август 2014 г., при служебния кабинет с премиер проф. Георги Близнашки и министър на образованието политологът Румяна Коларова.

Вълчев остава на поста и при управлението на Тодор Танев (ноември 2014 – февруари 2016), и при Меглена Кунева (февруари 2016 – януари 2017), но категорично отказва да работи с наследилия я проф. Николай Денков и се връща в Министерството на финансите.