Юнкер на тръгване от ЕК: Борисов е сред най-умелите комуникатори, с които работих. Обясни ми 'Южен поток' без думи

В последния си ден на поста председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отбеляза оттеглянето си с обзорен коментар в Politico. Той прави равносметка на работата си като политик номер 1 в ЕС. Специално внимание председателят на ЕК отделя на комуникацията си с българската страна, по-специално в лицето на министър-председателя Бойко Борисов. Препечатваме с малки съкращения коментара му в превод на БГНЕС.

„Един от най-умелите комуникатори сред премиерите, с които имах удоволствието да работя, е някой, с когото никога не съм споделял общ език (въпреки че се смятам за определен вид полиглот): моят приятел Бойко Борисов. Когато през 2015 г. той се опита да ми обясни значението на доста сложния проект „Южен поток“ за енергийната сигурност в България и съседния регион, той го направи без брифинг и без използване на думи, а само чрез няколко драсканици на лист хартия. Бях толкова впечатлен от неговото произведение на изкуството, че го рамкирах и го поставих на стената в офиса си, като напомняне за важността на енергийната взаимосвързаност.“

Няколко месеца по-късно“, продължава Юнкер, „българска делегация дойде да ме посети, за да продължим дискусията за българския газов хъб. Гордо им показах, че съм разбрал всичко благодарение на отличните рисувателни умения на техния министър-председател, само за да открия, че член на делегацията е направил снимка на поставената от мен в рамка рисунка и я е пуснал в българския печат. Бъдещите творения на Бойко без съмнение скоро ще красят художествена галерия в София!“

Европа – голямата любов на Юнкер

„Не е тайна, че Европа е и винаги ще бъде голямата ми любов и затова да ръководя Европейската комисия през последните пет години наистина беше най-голямата чест за мен“, споделя Юнкер.

„Последните пет години не бяха празник. Имаше предизвикателни моменти, които останаха в съзнанието ми, както и няколко много мили спомени от много специални моменти – всички те затвърдиха защо работя тази работа“, добавя той.

Сред приоритетите, които ЕС си поставя през 2014 г., припомня председателят, са се откроили ясно няколко – създаване на дигитален съюз, въвеждане на повече солидарност в миграционната политика на Европа и съюз, който е голям по отношение на големите неща и скромен за останалите. Поставените цели са изпълнени, смята Юнкер, както и че би желал да бъде запомнен със стремежите си да промени този съюз към по-добро.

Жан-Клод Юнкер изброява и статистически факти за постигнатото в мандата си: от началото на неговото управление са създадени 14 милиона работни места. ЕС и еврозоната са претърпели 25 последователни тримесечия на икономически растеж. Постигнати са търговски споразумения с 16 нови държави, открили 5 милиона допълнителни работни места. Около 172 000 млади европейци доброволно са се включили в Европейския корпус за солидарност. Инвестирани са 4,5 милиарда евро за поставяне на партньорството с Африка на нова и равна основа с общите очаквани инвестиции от 44 милиарда евро до 2020 г. През последните пет години драстично е намален обема на законодателството на ЕС – с 83% в сравнение с преди – „за да може да се съсредоточи върху нещата, които наистина имат значение за европейците, като например справяне с климатичните промени и по-добро управление на миграцията“.

От 2015 г. това, което бе наречено План "Юнкер", премахва бариерите пред инвестициите и използва публичните пари за набиране на частно финансиране в подкрепа на проекти, базирани в ЕС, които иначе не биха могли да бъдат осъществени. От октомври 2019 г., според последните данни, Планът на Юнкер се очаква да привлече инвестиции в размер на 450,6 милиарда евро, а над 1 милион малки и средни предприятия ще се възползват от него.

„Моята комисия прекара много време в слушане на това, което европейците казаха в 1815 дебата в 640 места из цяла Европа. Любимият ми момент беше, когато прекрасен възрастен господин в Малта ме попита кога ЕС ще създаде Европейски ден на дядовците. Беше чудесна възможност да обясня, че ЕС всъщност няма пръст във всеки пай и че някои неща се правят по-добре на национално ниво (въпреки че много харесвам дядовците)“, шегува се Юнкер наред със сериозните факти.

Кой подслушва телефона на Юнкер?

Шефът на Европейската комисия продължава с уж полушеговит тон, засягайки сериозна тема.

„Въпреки че всички разискват сигурността на 5G мрежите, аз съм щастлив да разчитам на моята надеждна Nokia (не съвсем нов модел, но почти), за да ме предпазва от любопитни уши. Защото сега ще ви споделя нещо от моето минало. Спомням си, че затворих телефона след продължителен разговор с моя скъп приятел Бил Клинтън, само за да получа телефонно обаждане от Жак Ширак няколко минути по-късно. Без претенции за умения на гадател Жак ме попита: „Но защо ти каза така на Клинтън, Жан-Клод?“ Е, благодаря, че ме подслушвахте, мон ами.

Гръцката криза

„Прекарахме седем месеца, имахме 16 срещи на Еврогрупата и четири срещи на върха, като се борихме за запазване на Гърция в еврозоната. Това беше време на изпитание за всички нас – макар и за никого толкова много, колкото за смелия народ на Гърция. След повече от 500 заседания на Съвета мога да кажа – тези месеци сами по себе си заслужават да бъдат отбелязани – с народа на Гърция като истински герои на историята“, споделя Юнкер.

Брекзит

В своите прощални коментари Юнкер посочва, че всеобхватната висока подкрепа за Европейския съюз е предизвикана „в немалка степен от дебата около Брекзит, който е подчертал достойнствата на европейското членство“.

Напускащият председател на Европейската комисия дава по този повод съвет на главния си преговарящ за Брекзит Мишел Барние. „По въпроса за Брекзит аз наех най-способния адвокат за развод „в града“, мон шер Мишел, който два пъти договори най-добрата възможна сделка за развод с уверения, че семейството на ЕС-27 ще остане единно“, казва той.

„В известен смисъл не съм недоволен от излизането на Великобритания от ЕС, защото ми се разбива сърцето да видя член на нашия съюз да напуска средата си“, заключава Юнкер.

Семейни работи

През тези изминали години, разказва още Жан-Клод Юнкер, той често се чувствал като „европейски семеен терапевт, опитвайки се да поддържа всички щастливи на борда“. „Не забравяйте, че референдумът за Брекзит не беше единственият референдум, с който трябваше да се справя. Да си спомним холандското споразумение за асоцииране с Украйна, датското за съвместна борба срещу престъпността и решението на Швейцария да ограничи свободното движение на граждани на ЕС“.

По-нататък Юнкер отчита някои моменти на слабост на ЕС и предизвикателствата, които са рискували да подкопаят здравата връзка между лидерите.

„Наистина имаше момент през 2016 г., когато нещата изглеждаха доста мрачни. Но бавно и сигурно съюзът ни успя да се отдели от ръба. На 25 март 2017 г. европейските лидери се събраха в Рим, за да подновят обетите си, обещавайки да се държат един за друг и заедно да продължат напред. Това ще остане един от най-милите ми спомени от този период. Подписах тази декларация със същата писалка, в същата зала, в която бившият премиер на Люксембург Йозеф Бех подписа оригиналния Римски договор, с който беше създадена Европейската икономическа общност през 1957 г.

Парижкото споразумение за климата за мен потвърди това, което вече знаех в сърцето си: когато Европейският съюз действа заедно, неговата комбинирана дипломатическа сила може да промени света за следващите поколения. Без ЕС Парижкото споразумение нямаше да съществува. Изправени пред все по-непостоянен глобален пейзаж, не трябва да изпускаме погледа си върху това какво може да се постигне, когато сме обединени“.

Бившият вече председател на Комисията споделя, че е щастлив, че новата такава на Урсула фон дер Лайен очевидно ще продължи в тази посока.

Продължава на стр. 2