OffNews.bg

ГЕРБ искат общ проект за промяна на Конституцията: Премахването на служебните кабинети е под въпрос

Парламентарната комисия по конституционни въпроси днес се събра на първото си заседание след публичното представяне на проекта за конституционна реформа на ПП-ДБ в неделя, като днес се появиха новите подводни камъни в управляващата (не)коалиция между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

От партията на Бойко Борисов настояха за общ проект за промяна на основния закон с повечето от парламентарните групи. От ГЕРБ обаче дадоха да се разбере, че трябва да се търси по-балансирано решение за ограничаването на правомощията на служебните кабинети, а идеята за ограничаване на мандатите на кметовете до два за ГЕРБ е неприемлива.

Конституционна реформа по бързата писта едва ли ще има

В хода на дебата в комисия ясно пролича, че конституционната реформа едва ли ще мине по т.нар. бърза писта, тъй като подкрепата за промените едва ли ще достигне заветните 180 гласа. От "Възраждане" днес декларираха, че няма да подкрепят нито едно от предложенията, а от БСП още вчера обявиха, че ще участват от разговорите, но ако отпадне идеята за смяна на Националния празник. Така ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС - трите партии с предложения за промяна на Конституцията, разполагат със 167 гласа. Ако към уравнението се прибавят и депутатите на ИТН, както и независимият Радостин Василев, то гласовете стават 179, т.е. един депутат ще се окаже недостатъчен за бързото прокарване на промените.

Зам.-председателят на НС Никола Минчев (ПП-ДБ) акцентира на нуждата от разделянето на ВСС на прокурорски и съдийски съвет. Бившият правосъден министър Надежда Йорданова от ПП-ДБ повторно представи проекта на коалицията. Тя акцентира върху промените, касаещи промяната в правомощията на служебните кабинети и предлаганата от тях промяна, според която служебните правителства могат да управляват само месец без работещ парламент, а не два, както е в момента. Йорданова коментира и смяната на националния празник на 24 май, като се аргументира, че така устоите на българската държава ще бъдат заложени и на конституционно ниво.

Председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС изтъкна, че в обществото се е създало усещане за неизменна нужда от промяна на основния закон, която обаче не трябва да се прави прибързано и невнимателно. Той каза, че главата "Съдебна власт" е най-изменяната в Конституцията - четири пъти, и въпреки това все още има критики. Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС) заговори за общ проект на политическите партии, така че да не се налага нова промяна на основния закон след няколко месеца.  Тя заяви, че и групата на ГЕРБ има свой проект, в който отново присъства разделянето на ВСС. Захариева отказа да влиза в подробности с аргумента, че това ще се случи, когато текстовете бъдат съгласувани с останалите партии. Депутатката от ГЕРБ обаче съобщи, че се обсъжда идеята инспекторите във ВСС да не може да се връщат в органите на съдебната власт след изтичането на мандата им.

Тя даде да се разбере още, че ГЕРБ не приема идеята на ПП-ДБ за служебните кабинети. По думите ѝ трябва да се търси по-балансиран подход и непрекъсваемост на работата на парламента. Според нея идеята на ПП-ДБ за ограничаване на мандатите на кметове до два е "спорна".

Златан Златанов от "Възраждане" заяви, че парламентарната му група ще отхвърли всички предложения за промяна на Конституцията, въпреки че такава била нужна. Депутатът от партията на Костадин Костадинов очевидно не бе запознат нито с конкретните предложения, нито с процедурата и заяви, че проектът бил внесен, а в него имало ЛГБТИ политики и НПО предложения. Очаквано той се противопостави на предложението за промяна на Националния празник. Златанов каза още, че партията му ще поиска при промяната на основния закон трябва да се запише, че българският лев е валутата в България.

От ДПС не коментираха предложенията си за промяна в Конституцията, тъй като партията представи проекта си преди година. От БСП казаха, че нямат свой проект и към настоящия момент няма да коментират идеите на ПП-ДБ. ИТН няма свой представител в комисията.

Какво предстои

Очаква се до края на месеца в деловодството на Народното събрание да бъде внесен проект за конституционна реформа. Това бе потвърдено и днес в комисия от председателя на комисията:

"Има нагласа до дни да има общ законопроект за промяна на конституцията", заяви Радомир Чолаков.

За да бъде внесен законопроект за изменение на основния закон, е необходими проект, подписан от 60 народни представители. Групите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС разполагат с достатъчно депутати, за да внесат отделни проекти, а ДПС - не. След серията лидерски срещи между представители на трите партии, на които неизменно присъстваше и санкционираният по "Магнитски" Делян Пеевски, така и не стана ясно дали ще има общ съвместен проект, както днес призова Радомир Чолаков. Пеевски миналата седмица пък заговори за възможността ДПС да внесе предложенията си като становища в конституционната комисия.

След като текстовете бъдат внесени, то те се разглеждат от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването им. След това опциите са две: ако проектът бъде приет с мнозинство от три четвърти - 180 депутати - то той ще се движи по т.нар. бърза писта и ще има три гласувания в различни дни. Ако обаче на първо четене предложенията не получат 180 гласа, но не по-малко от две трети от гласовете на депутатите -  160, то предложението може да бъде разглеждано отново след не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети, или 160 от всички народни представители.

Рискове и хипотези

Радомир Чолаков днес заяви, че е обсъждана и идеята паралелно с промените в основния закон да се работи и върху изцяло нов Закон за съдебната власт. По думите му това е по-чистият вариант, а не в преходни и заключителни разпоредби да се залагат срокове за изковаването на нови текстове, които да са в унисон с новата Конституция.

Експертите, които присъстваха на днешното заседание на комисията, акцентираха, че част от идеите са в полето на Великото Народно събрание и съществува риск приетата конституционна реформа да бъде обявена за противоконституционна.

Проф. Пламен Киров пък повдигна въпроса дали това Народно събрание, избрано при ниска избирателна активност, е легитимно, "за да пипа в основния закон".