Джонатан Алън: Правителството би могло да освети сделката за Южен поток
Българското правителство би могло прозрачно да освети газовата сделка за Южен поток. Нека бъдем наясно какво Южен поток не е. Южен поток не допринася за енергийната сигурност от гледна точка на диверсификацията на източниците на доставка. Той няма да доведе до потичането на нови газови молекули в Европа. Няма да доведе и до потичането на неруски газ.
Това е казал в своя реч пред Атлантическия клуб в България посланикът на Великобритания у нас Джонатан Алън.
В изказването си той третира въпросите на сътрудничеството между Великобритания и България в сферата на сигурностт, външната политика и енергийната независимост.
Той застава зад тезата, че газопроводът Южен поток по никакъв начин не води до диверсификация на енергийните източници и до енергийна независимост както за България, така и за страните от Европейския съюз.
Докато защитниците му твърдят, че Южен поток ще бъде в полза на България, заради потенциалните директни доставки на газ от Русия, съвсем малко се знае за цената, която България ще трябва да плати. Европейската комисия, наред с много други наблюдатели, има дълбоки съмнения относно тръжната процедура за избор на изпълнител на наземната част на газопровода. Нека процедурата бъде разгледана открито заради националния интерес на България, а не заради искане на чуждестранна институция. И докато Великобритания не може да види икономическа или политическа логика в полза на Южен поток, ако проектът продължи, абсолютно сигурно е, че той трябва да покрие 100% законовите изисквания и правила на ЕС, коментира още Алън.
Той казва, че България е енергийно най-неефективната държава в ЕС.
Посланикът казва, че страната ни най-проруски настроената държава в ЕС. Това не е избор между Русия и Запада, а между ценности: от една страна са демокрацията и международните организации, изградени върху ясни правила, като ЕС, а, от друга – президентът Путин. Вярвам, че България вече е направила своя избор между двете, допълва Алън.
В речта си той обяснява още, че е необходима повече загриженост за това, че "Русия на Путин привлича почитатели в задния двор на Балканите". "България би могла да е регионален лидер на Балканите, като споделя опита си на страна с тесни исторически, културни, религиозни, етнически и търговски връзки с Русия, но страна, която е взела ясното решение да поеме по пътя към Запада, към Европа", казва още Алън.
Според него България може да има огромна полза, ако избере да бъде вратата към Европа за Западните Балкани и за Турция.
Алън също така отправя призив за по-тясна международна политика в областта на сигурността и борбата срещу ислямистите в Ирак и Сирия.
В по-дългосрочна перспектива, с приближаването на тези държави към членство в ЕС се увеличава групата на единомислещите партньори, което добавя тежест към гласа на България:
Вече виждаме как отделни страни-членки, включително и България, играят роля в това местните сили да могат да се справят с Ислямска държава. САЩ, Великобритания и други държави осъществиха успешни въздушни удари срещу позиции на Ислямска държава. Сформира се и коалиция.
Това не е театрална постановка, в която ЕС и институции на Съюза ще поемат водеща роля. Нито е правилният проблем, нито е правилният вид проблем. Но в допълнение на индивидуалните ни действия и политики, можем да направим много заедно.
Той обяснява заплахата, която идва от Ислямска държава и това, че организацията привлича към каузата си все повече жители в страни от ЕС. Алън смята, че всяко съмнително лице трябва да бъде спирано на границата и връщано. По думите му правото на свободно предвижване в ЕС не е безусловно.
Накрая Алън прави паралел на заплахата от конфрикта Украйна-Русия с атентата в Бургас и бежанската вълна от Сирия:
През първата година на мандата ми тук, Хизбула убиха шестима човека, включително и един български гражданин, на летището в Бургас. Миналата година конфликтът в Сирия засегна България под формата на бежанска вълна. И двете събития бяха неочаквани, но и двете показват колко бързо външната политика може да се превърне във вътрешна. По същия начин, на тези, които са по-отдалечени, проблемът Русия-Украйна може да се струва проблем на външната политика, но за България и региона, той засяга вътрешната политика.