Борисов започна втори народен съд срещу най-заслужилия кмет на София, според проф. Вили Лилков
С решението на лидера на ГЕРБ да задължи общинските съветници на партията в София да гласуват против изграждането на паметник на инж. Иван Иванов започна втори народен съд срещу най-заслужилия кмет на столицата ни.
Това заяви проф. Вили Лилков, общински съветник от Синя София в СОС, след като вчера Бойко Борисов призова общинските съветници от ГЕРБ-СДС да не подкрепят поставянето на паметник на най-успешния кмет на София инж. Иван Иванов. В пост във Фейсбук лидерът на ГЕРБ обяснява, че съветниците ще се съобразят с представените данни за политическата дейност на инж. Иванов в полза на нацистка Германия. Това заявих по време на среща с представители на еврейската общност в България, в която се включиха и колегите от ГЕРБ в Столичния общински съвет и Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ (ПП), пише още Борисов.
Проф. Лилков, който е инициатор за създаването на паметника, обясни във фейсбук:
Независимо, че след 9 септември 1944 г. срещу него няма обвинения в антисемитизъм, дори един от народните обвинители в народния съд заявява, че не намира основания кметът да бъде съден, независимо, че през най-мракобесните времена на Вълко Червенков той е съдебно реабилитиран, днес се намират хора, които оскверняват паметта му. На клеветите ще отговарям с документи!
Лилков цитира документ от ДС от 1945 г. във връзка със съдебния процес срещу Иван Иванов, който "не е съден за нацистка или антисемитска дейност от 7-ми състав на народния съд, а от 4-ти състав, който съди военни лица".
Преди да клеветиш, трябва да четеш!, заявява проф. Лилков.
От документа на ДС:
„Бившият кмет на столицата – инж. Иван Иванов, принадлежи към онази група от наши общественици от миналото, които, за съжаление, са били в меншество, но които могат да се нарекат „почтени“. По убеждения той е националист без ярко определение към някоя партия. Известно ни е, че например към Цанковото движение е имал винаги отрицателно становище.
От тъй нареченити „национални организации“ никога не се е интересувал и не е подкрепил нито една от тях. Инж. Иванов е убеден монархист и отявлен германофил. Обаче същевременно трябва да се подчертае, че никога не е бил привърженик на националсоциализъма. Ако и не на официални места, то в интимен кръг, в миналото, често се е изказал против националсоциалистическия режим.
С това се обяснява и мнението на официалните германски служби за него: никога инж. Иван Иванов не е бил „любимец“ на тези служби – по простата причина, че те знаеха за неговото до известна степен отрицателно становище спрямо националсоциализъма. Това се отнася специално за онези официални германски служби, които бяха заемани от непартийци. [...]
Отношенията му с Бекерле бяха само в официален контакт. ... В качеството си на кмет на столицата, естествено, Иванов е бил поканен и е вземал участие във всички офицални приеми и създаде връзки с всички официални личности, гости на нашата страна. Също така за официални случаи е пътувал и в странство, където си е създал съответните връзки. Но трябва да се приеме, че те са били професионални връзки, някъде може би заякчени чрез приятелство, но не и разузнавателни. Не ни е известно въобще да е имал някакъв контакт с ръководители на други чужди централи: англо-американска, френска и пр.
Известно ни е само мнението на ГЕСТАПО за него: те му нямаха доверие. Знаели, че в миналото бил комунист. Знаейки, че няма положително становище към националсоциализъма, те смятаха, че още имал симпатии към комунизма и може би поддържал още някакви връзки. Смятаха го поне „покровител“ на комунистите. ... За всеки случай не бяха доволни от Иванов и не го считаха за „свой човек“.“
Истината срещу лъжата, срещу заблудите с документи!, пише още проф. Вили Лилков.