БХК иска президентът да върне закона за НСО

Заради възложените по-големи правомощия на НСО и възможността гардовете да упражняват неправомерно физическа сила и и да използват оръжие срещу лица, които не представляват пряка заплаха, Българският хелзинкски комитет (БХК) поиска президентът да върне новоприетия закон за ревизия на спорните текстове в него. 

Според тях гардовете могат да упражняват сила спрямо бременни жени и деца "в случаите на масови безредици, при които има непосредствена опасност за живота на охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства". 

Според правния директор на БХК адв. Маргарита Илиева Законът за НСО не съответства по адекватен начин на принципа за прилагането на сила при абсолютна необходимост - нещо, заради което Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е произнесъл няколко осъдителни решения спрямо България заради Закона за МВР. 

В тази връзка правозащитниците констатират липсата на разпоредби, които регламентират използването на физическа сила и помощни средства, съобразени с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. Също така в закона не е наложена забраната за използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

Не е достатъчно само да се предвиди, че сила и помощни средства се използват, само когато това е абсолютно необходимо в определени хипотези, както прави това ЗНСО. Трябва още изрично да се предвиди, както прави това ЗМВР, че в такива случаи се използва само абсолютно необходимата (по вид и интензивност) сила, съответно, помощни средства, се казва в становището на адв. Илиева.

Тя смята, че в момента законът позволява гардовете да използват сила и помощни средства, когато това не е абсолютно необходимо. Също така законът не задължава държавните охранители да се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя:

Това означава, че те могат да упражнят сила и помощни средства без оглед ситуацията, без оглед на това какъв е човекът, срещу когото я упражняват (възрастен човек; непълнолетно момиче/ момче; родител с малко дете; с ниско телесно тегло; в слаба физическа форма; и пр.) и без оглед на това, което е извършил, извършва или се подозира, че ще извърши този човек (ще си свали горната дреха в знак на протест/ ще хвърли домат/ ще извика критична дума срещу охранявания, т.е. няма да застраши нечии здраве или живот). Това не е правомерно. Допустима е само съответна, съобразена сила. Когато няма задължение силата да бъде съобразена, рискът от произвол е непренебрежим.

Правозащитниците са притеснени и от възможността гардовете да задържат лица, които не са извършили насилие, нито пък с поведението си са заплашили някого. Сега законът предвижда задържане да става само при неизпълнение на разпореждане на служител от НСО. 

"Това не е правомерно. Животозастрашаваща сила е допустима само срещу човек, който от своя страна застрашава живота или здравето на друг човек или е застрашил или наранил друг в миналото, така че съществува риск отново да го направи", аргументира се адв. Илиева.

Според нея нормите в закона не задължават гардовете да пазят живота и здравето на хората, защото е поставено условието те да се съобразяват с това "по възможност". 

Притеснения са изказани и във връзка с използването на оръжие при "пресичане на терористични или други опасни деяния с възможни тежки последици". В случая не е ясно понятието какво е значението на използвания термин „пресичане”, което може да се тълкува твърде широко и да послужи за произвол. Не е определено и лицето, срещу което би могло да се употреби оръжие в тази хипотеза – какво трябва да е направило или да прави това лице, за да може срещу него да се употреби оръжие.

Така написана разпоредбата, тя позволява оръжие – по дефиниция, животозастрашаваща сила – да се употреби срещу лице, което ничии живот или здраве не застрашава, нито е застрашило в миналото. Това би било в разрез с принципа на абсолютната необходимост, се казва още в становището.

Също така в закона не е записано изрично, че използването на оръжие може да става при абсолютна необходимост. Липсват разпоредби, които да съответстват на разпоредби в Закона за МВР. Като това, че полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел. В ЗМВР се забранява употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

Служителите на НСО пък не са длъжни да изготвят доклад след употреба на оръжие. 

Последиците от тези липси са ясни. Субектите на оръжие по ЗНСО могат да продължат да употребяват оръжие и когато целта им е постигната и това би довело до осъдителна свръхупотреба на сила и загуба на човешки живот или здраве. Те биха могли да използват оръжие, т.е. животозастрашаваща сила, срещу човек, който ничии живот и здраве не застрашава, нито някога е застрашил. Това не би било правомерно. Субектите биха могли да използват оръжие безотчетно, което би способствало за култура на безотговорност в институцията и за безнаказаност, когато трябва да се разследват случаи на свръхупотреба на сила от субектите, се казва още в становището.