България трябва да върне 143 млн. евро по ПВУ заради закриването на антикорупционната комисията

След като Народното събрание закри антикорупционната комисията, Европейската комисия ще изиска връщането на 143 млн. евро, изплатени по-рано за тази реформа, съобщиха източници от Еврокомисията. Нейни представители са провели срещи с членове на българското правителство и парламента. Експертите от ЕК посочват още, че седем технически готови за гласуване законопроекта делят България от възможността да получи ново плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Планът за възстановяване и устойчивост на България е подкрепен с безвъзмездни средства общо в размер на 6,17 милиарда евро. Към момента България е получила три плащания по ПВУ в общ размер 3,27 млрд. евро.

Първото плащане е от декември 2022 г. в размер на 1,37 млрд. евро. Второто плащане дойде с огромно забавяне - на 11 ноември 2025 г. Европейската комисия изплати 438,6 милиона евро на страната ни, след като искането за него беше изпратено за пръв път през октомври 2023 г.

Второто плащане бе направено, след като на 16 април 2025 г. България поиска да преразгледа своя План за възстановяване и устойчивост. Тази ревизия наложи промени в заявката на страната за второ плащане, която беше подадена по-рано. Със съгласието на Европейската комисия България оттегли заявката си за второ плащане на 17 април 2025 г. с намерението да я подаде повторно след финализирането на преработения план. Преработеният план беше одобрен от Съвета на 18 юли 2025 г.

На 23 юли 2025 г. България повторно подаде до Европейската комисия заявката си за второ плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост на обща стойност 653 милиона евро. Тази заявка включва 59 междинни и крайни цели, обхващащи 28 реформи и 12 инвестиции. Сред тях са мерки за подобряване на образованието, укрепване на съдебната система и обществените поръчки чрез по-голяма прозрачност и защита на подателите на сигнали, либерализация на електроенергийния пазар, справяне с енергийната бедност и развитие на капацитет за съхранение на енергия.

Европейската комисия (ЕК) частично одобри второто искане за плащане на България на 3 октомври 2025 г.

Последните средства в размер на 1,47 млрд. евро бяха изплатени в края на 2025 г., след като ЕК оцени като изпълнени 48 етапа и цели от общо 50, включени в искането за плащане. 

Третото искане за плащане обхваща 22 реформи и 19 инвестиции и е най-голямото, подавано до този момент. Водещите мерки, отчетени с него, са свързани с продължаване на реформите в области като научни изследвания и иновации, декарбонизация, обществени поръчки, подобряване рамката за управление на държавните предприятия, развитие на електронното управление и електронното здравеопазване и др.

Какво е необходимо за четвъртото плащане?

За да поиска следващия транш от плащане, България трябва да приеме поправки в четири съществуващи закона:

• промени в Закона за държавния служител (въвеждане на тест за интегритет). Това означава да се въведе тест за почтеност, за да се проверява дали държавните служители действат честно и без конфликт на интереси;
• промени в корпоративното подоходно облагане, свързани с електрическите автомобили - целта е да се насърчат големите фирми да ползват електромобили;
• промени в Закона за обществените поръчки (предварително оповестяване на търгове, за да има повече прозрачност и конкуренция);
• промени в Закона за възобновяемите енергийни източници, свързани с мрежовата свързаност и електрическата мобилност - целта е да се улесни включването на възобновяеми източници към електрическата мрежа, както и т.нар. електрическата мобилност - избор на предпочитан доставчик.

И да приеме три нови. 

• първия български закон за лобизма (ясни правила кой и как влияе за решенията на властта, за да има прозрачност и почтеност в управлението);
• нов закон за обществения транспорт (ясни правила за това как се планира, контролира и финансира той);
• нов закон за водоснабдяването и канализацията (за добро управление и качество на водите);

Трите изцяло нови закона вече са публикувани за обществено обсъждане, а останалите текстове са с пълна техническа готовност за приемане. Всички те са предварително съгласувани с Брюксел.

Предстоящите предсрочни парламентарни избори и неяснотата около съставянето на ново редовно правителство увеличават риска от забавяне. Последните конституционни промени обаче позволяват на парламента да продължи да работи и след назначаването на служебно правителство. Така законодателството дава възможност за извънредни заседания след формалното разпускане на парламента, ако има спешна необходимост от приемане на закони. Ако народните представители иимат желание да спасят средствата по ПВУ, то те могат да поискат свикване на извънредни заседания, на които да се гласуват законопрокетите по ПВУ.

В началото на септември 2025 г. евродепутатът от Европейска народна партия/Демократична България Радан Кънев каза пред OFFNews, че управляващите имат желание да спасят парите по ПВУ, но без да осъществят реформите. 

Бившият вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов смята, че България е изправена пред реален риск да загуби значителни средства по Плана за възстановяване и устойчивост заради забавени реформи и политическа нерешителност. 

"От оставащите 84 мерки по четвъртото и петото плащане, които трябва да се случат тази година, до момента е изпълнена само една. Планът завършва в края на лятото и това, което не сме направили дотогава, просто се губи. Има реален риск България да загуби голяма част от тези 2.5 милиарда евро", заяви той.

Като основни пречки той посочи блокираните реформи в енергийния сектор, либерализацията на пазара на ток и казусите около въглищните централи.

Европейската комисия напомни, че изпълнението на ПВУ се управлява от строг европейски регламент, който не допуска отклонения от сроковете – дори минимално закъснение води до загуба на плащания.

По тази причина експертите настояват седемте закона да бъдат приети преди изборите, което би било най-сигурният вариант за запазване на средствата. Те са оптимисти, че това би могло да се случи. Забавянето след изборите обаче би било изключително рисково и може да коства на страната стотици милиони евро.

Забавените реформи вече струват скъпо

Експертите от ЕК посочват, че най-сериозният проблем остава реформата в антикорупционната рамка. Заради неизпълнение на ангажиментите, свързани с независимото функциониране на антикорупционната комисия, България вече е загубила 215 млн. евро. След закриването на комисията, Европейската комисия ще изиска връщането на още 143 млн. евро, изплатени с второто плащане за това, че беше приет закон, учредяващ правилата за нейната дейност. Брюксел ще задейства процедура за отнемане на тези средства, които вероятно ще бъдат приспаднати от следващо плащане към България. Общата загуба по тази линия може да надхвърли 400 млн. евро.

На 28.01. Народното събрание отмени Закона за противодействие на корупцията, а с това закри и Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Това стана по предложение на ГЕРБ-СДС, чрез промени в Закона за Сметната палата. С промените в Закона за Сметната палата не само се премахват антикорупционната комисия и законът, по който тя действа, приет в края на 2023 г. от парламентарното мнозинство на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, но и се слага край на подхода в борбата с корупцията.

Под риск са и допълнителни 109 млн. евро. Тези средства са временно замразени заради неизпълнени реформи, свързани с отчетността и контрола върху главния прокурор. Срокът за промените изтича на 22 юни, след което средствата ще бъдат окончателно загубени.

Бългаските власти считат прилагането на механизма за разследване на главния прокурор за изпълнен след назначаването на съдия Даниела Талева за ад хок разследващ главния прокурор. На 12 ноември 2025 г. обаче прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет освободи Талева като разследващ главния прокурор. От 7 декември 2025 г., когато изтече двугодишният ѝ мандат, тя вече не изпълнява длъжността.

Мястото ѝ зае Антон Урумов от Софийския градски съд.

"В резултат на това Комисията предлага временно да отложи част от плащането в съответствие с Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Този подход позволява на държавите членки да се справят с неизпълнените ключови етапи, като същевременно продължат да получават средства за онези ключови етапи и цели, които са успешно изпълнени", съобщиха от ЕК.

През последните месеци парламентарната групата на "Обнови Европа" настоява за спиране на европейските плащания в сектор правосъдие заради ареста на варненския кмет Благомир Коцев, който вече е на свобода.

Сериозно предизвикателство остава и преструктурирането на Българския енергиен холдинг, което трябва да бъде уредено законодателно до края на септември.

Въпреки че реформите изостават, инвестициите напредват

На този фон изпълнението на инвестиционните проекти по ПВУ върви с много добро темпо. През последната година България успя да навакса сериозно изоставане и получи две плащания, като средствата са налични в Националния фонд и не са застрашени от липсата на приет бюджет за 2026 г.

По данни на Европейската комисия средното ниво на усвояване по Механизма за възстановяване и устойчивост в ЕС е 68%. Страни като Франция и Дания практически вече са приключили своите планове. От друга страна, Унгария, която има системни проблеми с борбата с корупцията и защитата на европейските средства от злоупотреби, още не е получила нито едно плащане по плана за възстановяване, с изключение на 920 млн. евро авансово изплатени през 2023 г.

България остава в средната група с 53% усвояване, но съдбата на оставащите около 2,5 млрд. евро зависи изцяло от решенията на Народното събрание.

Какво казват институциите?

През септември 2025 г. OFFNews изпрати запитвания по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до министерствата на правосъдието, електронното управление, регионалното развитие и благоустройството, енергетиката и финансите за това къде отиват парите от ПВУ. Министерството на енергетиката не отговори на поставените му въпроси.

На въпрос кои са топ 10 най-големите бенефициенти (компании) по ПВУ до момента и какви суми са им преведени, от МФ изпратиха таблица с бенифициентите, според която европейските средства се концентрират в ограничен кръг дружества, като преобладаващият дял от реално изплатените средства е насочен към държавни предприятия, ангажирани с ключови инфраструктурни и енергийни проекти.

Според данните на първо място в класацията е „Метрополитен“ ЕАД, който е получил над 207,6 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. На второ място се нарежда Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ЕАД с изплатени 85,6 млн. лв. Само тези две държавни дружества са получили над 293 млн. лв., или повече от 96% от всички средства, изплатени досега на държавни предприятия по ПВУ.

Третото държавно предприятие в списъка „Балкан“ АД е с далеч по-малко усвоено финансиране - под 10 млн. лв.

При частните компании картината е различна. Сред най-големите бенефициенти преобладават дружества, свързани с изграждането и развитието на индустриални зони и технологични паркове. Компании като „Индустриална зона Търговище“ АД, „Индустриален технологичен парк – Свищов“ АД и „Индустриален парк ЛВЗ“ ЕООД са получили между 10 и 11 млн. лв. всяка. Останалите частни бенефициенти в топ 10, сред които „Лийн Диджитал Солюшънс“ ЕООД и „Данлекс“ ЕООД, са усвоили суми в порядъка на около 4 млн. лв.

Данните от таблицата показват, че докато при държавните предприятия средствата са концентрирани в няколко стратегически проекта с национално значение, при частния сектор финансирането е разпределено между повече на брой компании, но в значително по-ограничени размери. Това повдига въпроса доколко ПВУ към момента изпълнява ролята си на инструмент за по-широка икономическа трансформация и стимулиране на частните инвестиции, извън големите публични инфраструктурни проекти.

*Данните са от таблица, предоставена от Министерството на финансите. В анализа са включени само търговски дружества, като са изключени институции и администрации. Бенефициентите са подредени по реално изплатени средства, а не по договорени суми. Изведени са топ 10 компании с най-голямо усвояване към момента, които допълнително са разграничени на държавни предприятия и частни компании според формата на собственост.

Относно въпроса какви реформи в правосъдната система включва ПВУ (като етапи и цели) от Министерството на правосъдието посочват, че след продължителни забавяния и политическа нестабилност България ускори част от съдебните реформи, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), през пролетта и лятото на 2025 г. В периода април–юли са приети и отчетени редица законодателни промени, които са пряко обвързани с второто плащане по плана. Част от ключовите реформи обаче все още са в процес.

От министерството посочват, че най-осезаемият напредък е в сферата на електронното правосъдие. В края на юли парламентът прие изменения в Административнопроцесуалния кодекс, с които се въвежда възможност за електронно водене на административни производства. Граждани, адвокати и институции вече могат да подават искания и документи онлайн, като законът задължава всички участници в процеса да посочват електронен адрес за призоваване.

Една от ключовите промени е възможността за подаване на искане за издаване на индивидуален административен акт по всяко време – 24 часа в денонощието. Това е мярка, която пряко засяга ежедневния достъп до правосъдие и е сред малкото реформи по ПВУ, които имат незабавен практически ефект.

Паралелно с това Министерството на правосъдието отчете и укрепване на Инспектората към Висшия съдебен съвет – органът, натоварен с превенцията и противодействието на корупцията в съдебната власт.

Друга важна мярка по ПВУ, отчетена като изпълнена през юли, е влизането в сила на Закона за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения. Законът транспонира европейските изисквания за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения, и цели да ограничи натиска и репресиите срещу хора, които сигнализират за корупция и нередности.

Въпреки че нормативната рамка вече съществува, експерти отбелязват, че реалният ефект ще зависи от прилагането ѝ и от капацитета на институциите, които трябва да гарантират защитата.

До края на юли беше направена и първа стъпка към регулация на лобистките дейности. Министерството на правосъдието публикува консултативен документ за бъдещ Закон за прозрачност и почтеност в управлението, който премина през обществено обсъждане. Подобна е и ситуацията с въвеждането на антикорупционни системи в държавните предприятия – има подготвени законодателни предложения и приет Кодекс за етично поведение, но реалните задължения за предприятията все още не са влезли в сила.

По-малко внимание получиха промените в търговското и несъстоятелностното право. През този период бяха отчетени изменения в Търговския закон, свързани с по-ефективни производства по несъстоятелност и въвеждането на нова правна форма на търговско дружество.

По-широката реформа, включително Законът за несъстоятелност на физическите лица, беше оставена за отчитане пред Европейската комисия в края на 2025 г.

От Министерството на електронното управление (МЕУ) посочиха, че реалното изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се осъществява от Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ). Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към МЕУ и отговаря за конкретните инвестиции, докато самото министерство няма ангажимент по тяхното директно управление.

ИАИЕУ участва в изпълнението на две основни инвестиции от националния план - широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура, като проектът цели модернизация и разширение на електронната инфраструктура в страната, включително мрежи за университети и научни институти и цифровизация на колекциите от архиви - тази инвестиция има за цел дигитализация на архивните колекции и създаване на платформа за достъп и съхранение на дигитализираното съдържание.

И двете инвестиции са в процес на изпълнение по график, без да има официално отчетени завършени етапи към момента.

За проекта по цифровата инфраструктура ИАИЕУ е сключила договори с няколко фирми и консорциуми, включително:

• „А1 България“ ЕАД
• „ПАРАФЛОУ КОМУНИКЕЙШЪНС“ ЕООД
• ОБЕДИНЕНИЕ „ЛИРЕКОНТ 22“ ДЗЗД
• „БУЛСОФТКОМ-ЕНТЪРПРАЙЗ“ ДЗЗД
• „КОНСОРЦИУМ СИСТЕЛ“ ДЗЗД

За изпълнението на инвестицията са проведени шест обществени поръчки:

1. Подмяна на устройства за Единната електронна съобщителна мрежа (DWDM/Core/Aggregation слоеве).
2. Подмяна и доставка на нови устройства за ЕЕСМ в Access слой.
3. Доставка на устройства за ЕЕСМ в Access слой за нови локации в общински центрове.
4. Подмяна на MMF кабели по съществуващи трасета и осигуряване на оптична свързаност до университети и научни институти.
5. Доставка и оборудване на възли за свръхвисокоскоростен достъп в 24 университета и научни института.
6. Изграждане на резервен защитен интернет възел и система за управление, наблюдение и защита на ЕЕСМ.
7. Всички обществени поръчки вече са приключили с подписани договори за изпълнението им.

За дигитализацията на архивите договорът е само с „А1 България“ ЕАД. За инвестицията е проведена една обществена поръчка за придобиване на единна платформа за дигитализация и център за съхранение на дигитализирано съдържание.

В отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството не дадоха конкретни отговори на въпросите: Кои инфраструктурни проекти по ПВУ (пътни, ЖП, ВиК) са в процес на реализация? Какви са сроковете за приключване и има ли риск да не бъдат завършени до крайния срок? Какви са стойностите на сключените договори до момента? Кои обществени поръчки са проведени във връзка с ПВУ и какъв е техният резултат?, защото "изброените в него типове инфраструктурни проекти не попадат в обхвата на инвестициите, които изпълнява МРРБ по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

МРРБ ни препрати към официалната си интернет страница, където е посочено, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството изпълнява следните инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост.

- Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд;

- Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд;

- Зелена мобилност;

- Единна информационна система по устройство на територията;

- Цифрова трансформация на българския строителен сектор;

- Въвеждане на строително информационното моделиране в инвестиционното проектиране и строителството.

Няма време

Планът за възстановяване и устойчивост на България е подкрепен с безвъзмездни средства общо в размер на 6,17 милиарда евро. Към момента България е получила три плащания по ПВУ в размер на 3,27 млрд. евро. Регламентът за Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) предвижда, че плащанията към държавите членки трябва да бъдат извършени от Комисията до 31 декември 2026 г., като окончателните етапни цели и цели, свързани с тези плащания, трябва да бъдат изпълнени до 31 август 2026 г. Етапните цели и целите, които не са постигнати до крайния срок 31 август 2026 г., няма да бъдат допустими за плащане по механизма.

Следете новините ни в GoogleNews