Антикорупционната комисия ще заработи... догодина

Антикорупционната комисия все пак няма да може да подслушва. Няма да се използват и полицаи под прикритие - това записаха депутатите в окончателната версия на Закона за противодействие на корупцията, който бе приет с аплодисменти на второ четене днес, след три дни мъки.

Така досегашната КПКОНПИ се разделя на две - Комисия за противодействие на корупцията (КПК), която ще поеме случаите на корупция и конфликт на интереси, и втора комисия, която ще се занимава с проверките за незаконно имущество и конфискацията му.

Новият орган обаче ще заработи догодина. В преходните и заключителни разпоредби депутатите приеха предложението на Хамид Хамид от ДПС, който поиска членовете на КПК да бъдат избрани в срок до три месеца след обнародването на закона. Това на практика означава, че новата Комисия за противодействие на корупцията ще заработи догодина.

С този закон не бе уредена дейността на втората комисия - тази за конфискация, за която ще има отделен законопроект. Докато тя бъде формирана, настоящите членове на комисията ще продължат да работят и да отговарят за конфискацията на имущество. Десислава Атанасова даде заявка, че следващият законопроект ще бъде внесен още идната седмица.

Изненади и драми

Работата по текстовете започна във вторник по време на извънредното заседание на парламента. За цял ден обаче депутатите не гласуваха и един параграф, защото решиха да си дадат 20-минутна почивка, която продължи почти два часа, като след нея се разпуснаха. Така борбата с корупцията забуксува още на старта. Причината е неразбирателството в (не)коалицията и механизмите за избор на членове на бъдещата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Така антикорупционната реформа се оказа заложник на вътрешните саги между ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ.

Вчера "сглобката" бе смазана и в крайна сметка трите партии в управляващото мнозинство се разбраха да си поделят бъдещата Комисия за противодействие на корупцията и гласуваха тя да има само трима членове, които ще се ротират на председателското място на всеки две години. Редът на ротацията ще се определя с жребий.

В името на мира НС реши: Ротация ще има и в антикорупционната комисия

Сред другите основни моменти в приетите текстове е въвеждането на правото на неправителствени организации да правят номинации за членове на КПК. Изискванията за кандидатите е да имат юридическо или икономическо образование и минимум седем години юридически стаж или седем години професионален опит в службите за сигурност и обществен ред.

Освен това се създава номинационен борд, който ще излиза с предварителна оценка на кандидатите за членове в КПК. Бордът ще се състои от петима независими членове - по един член, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерство на правосъдието, Омбудсмана на Република България и от Сметната палата. Крайното решение ще е на парламента и ще се взима с мнозинство от поне две трети от депутатите (160 гласа). Избраните кандидати ще имат право на един манат от шест години.

Към КПК ще има инспектори, които ще имат разследващи функции и ще осъществяват оперативно-издирвателна дейност. Те ще могат да използват физическа сила и помощни средства - белезници; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие. Няма обаче да могат да се използват СРС-та или полицаи под прикритие. 

Освен това - при наличие на законен повод за започване на разследване срещу директора и заместник-директорите на Специализирана дирекция "Противодействия на корупцията" ще се уведомява главният прокурор.

Сигнали с данни за корупция или конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности, ще могат да подават всички лично или с адвокат. Проверката ще се извършва в 90-дневен срок от получаване на сигнала, като е предвидена възможност за удължаване на срока еднократно, но само с месец. Всеки, подал сигнал, ще трябва да се уведоми за резултатите от проверката и за решението.

Разпределихме ли порциите?

Бившият служебен министър на правосъдието Крум Зарков определи бъдещата антикорупционна комисия като "политизирана и неефективна институция".

Новият антикорупционен орган ще е политизиран и неефективен. Сглобката си го поделя

Зарков, който е и автор на един от отхвърлените законопроекти за реформа на КПКОНПИ, коментира, че заложеното мнозинство от две трети е противоконституционно, тъй като в основния закон е заложено, че НС приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. 

Бившият правосъден министър написа във Фейсбук още, че това мнозинство ще се събере трудно, а ако го има, то то ще е резултат от политическо съглашателство на партиите от мнозинството:

"В сегашната конфигурация на коалицията - сглобка "антикорупционните" комисари са разпределени точно - един на ГЕРБ, един на ПП-ДБ и един на ДПС."

Крум Зарков видя и друг проблем в текстовете. Според него веднъж избрани, тримата трябва винаги да са на работа, защото дори един да е в болничен, в отпуск или в задръстване, всеки от другите двама ще разполага със своеобразно вето.

Нужна е реформа, а не закон на хартия

В хода на дебата днес от ИТН поискаха разделянето на комисията да се случи след 9 месеца. Срещу тази идея скочи бившият ротационен шеф на парламентарната правна комисия Стою Стоев, който заяви, че подобно отлагане ще попречи на осъществяването на реформата в КПКОНПИ, заради което България няма да може да поиска втория транш по ПВУ. Все пак депутатите формално разделиха КПКОНПИ на две, но новите две комисии ще заработят догодина. 

Реформата в КПКОНПИ, освен ключова за борбата с корупцията по високите етажи на властта, е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Приемането на текстовете е свързано с получаването на втория транш по ПВУ. Приемането на текстовете трябваше да се случи миналата есен, както е разписано в Националния план. За тази една година обаче по текстовете нямаше никакъв напредък, освен тупане на топката. А управляващите се надяват, че с приемането на тези текстове България ще влезе в Шенген в края на годината - след изборите в Нидерландия през декември. Една от двете страни, които ни спъва. Другата е Австрия.