Алфа Рисърч: Апартаментгейт ерозира образа на ГЕРБ и повлече премиера: партията на кантар с БСП за евровота

Съществени щети върху образа и доверието на ГЕРБ констатира "Алфа Рисърч" в национално представително проучване (22-26 март), съвпаднало с разразяването на скандала "Апартаментгейт". Само за 10.3% няма проблем в придобиването на апартаментите и това е предизборна атака от опозицията. 66.6% са категорични: това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Така мислят не само опозиционно настроени граждани: почти всеки втори симпатизант на ГЕРБ (47.3%) смята същото.

Извън ситуацията с "Апартаментгейт", в по-общ политически план, образът на ГЕРБ чувствително ерозира по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Едва 12.8% са убедени, че ГЕРБ води по-принципна битка с корупцията. За БСП така мислят 11.3%, 7.4% казват, че истинска битка водят други политически сили. 57.3% са на мнение, че никой не води битка с корупцията в България.

Изследването не може да установи какъв е "приносът" на "Апартаментгейт" към индикаторите за доверие в институции, политици и партии. Все пак той избухна на фона на вече съществуващите пререканията между партиите в малкия коалиционен партньор, опрощаването на дълговете на Главното мюфтийство, промените в Изборния кодекс, протестите на различни професионални групи. И все пак, съдейки по динамиката на обществените нагласи, той вероятно е усилил вече съществуващи съмнения и като резултат тегли надолу и партията, и правителството, и премиера.

Одобрението за правителството намалява с 4 пункта – от 17% на 13%, а неодобрението нараства до 52%. Отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.

Негативен е ефектът и върху личния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 28% доверие срещу 43% недоверие.

Най-одобряваният от правителството продължава да е вицепремиерът Томислав Дончев, следван от външния министър Екатерина Захариева и този на спорта Красен Кралев. Положителен индекс (превес на положителните над негативните мнения) имат също образователния министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на транспорта Росен Желязков.

Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, но неодобрението расте и достига 59%. Само председателят на парламента Цвета Караянчева успява да запази личния си рейтинг. Тя се ползва с два пъти и половина по-високо одобрение от Народното събрание (20%) и двойно по-ниско неодобрение (30%).

Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на март получава положителни оценки от 51% от българските граждани срещу 15% отрицателни.

На фона на щетите, които понася ГЕРБ, преминаването на останалите партии към мобилизационна изборна вълна и туширането до известна степен на острите им публични пререкания води до стабилизиране на техните позиции, макар и на по-ниски равнища, в сравнение с управляващите.

Одобрението на Корнелия Нинова расте с 4% до 23%. С 3% увеличава рейтинга си Красимир Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с по 2%.

Липсата на реални дебати по европейските теми водят до силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март 35% от имащите право на глас заявяват че със сигурност ще гласуват. Почти 2/3 се колебаят или са твърдо убедени, че няма да отидат до урните.

След известно „откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари, към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря. Разликата е в рамките на статистическата грешка.

Ако изборите бяха днес

Ако евроизборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. ДПС събира 10.6% и е третата политическа сила. Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността би увеличил тежестта на ДПС и, подобно на евровота от 2007 г., би могъл да ги постави по-близо до водещите ГЕРБ и БСП.

Сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от:

- спад от около 1.5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари;

- отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25% на предишни избори);

- мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната ѝ тежест при по-ниска избирателна активност.

Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на 2/3 от бившите избиратели на ГЕРБ и 1/4 от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80% от гласувалите за нея преди 2 г.

„Демократична България“ с вот от 5.1% е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат. Партиите от коалицията "Обединени патриоти", които в рамките на проучването са измервани поотделно, постигат следните резултати:

- ВМРО - 4.1%;

- НФСБ - 2.2%;

- Атака - 2.1% от решилите да гласуват.

ВМРО има най-голям шанс, но дали ще получи мандат, зависи до голяма степен от способността ѝ да привлече част от вота на останалите националистически формации.

Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.

Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот, коментират от "Алфа рисърч".

Брекзит

Пътят, по който ще поеме Европа през следващите 5 г. не е безразличен на българите. Сред нашето общество доминира очакването за негативно влияние на Брекзит върху Великобритания, ЕС и България. Всяко пето домакинство вижда пряк риск за себе си, защото има близки в Обединеното кралство. Всичко това кара 54% от българите да се обявят категорично против напускането на Великобритания. 15% са на противоположното мнение.

Несъстоялият се на 29 март развод между ЕС и Великобритания консолидира проевропейската ориентация на българина. За 63% членството ни в ЕС е без алтернатива. На обратната позиция са 8%. 61% подкрепят позицията за повече взаимни отстъпки между държавите в името на по-силен ЕС, срещу 39%, според които националните интереси трябва да бъдат твърдо отстоявани, дори с риск за отслабване на ЕС.

"Алфа Рисърч" проследява и общественото мнение за спирането на помощите на родители, чиито деца не ходят на училище и въвеждане на задължителност на основното образование. Огромното мнозинство от 84% от пълнолетните жители на страната одобряват идеята за законово регламентиране на задължително основно образование вместо заложеното към момента в Конституцията училищно обучение до 16-годишна възраст. Зад предложението застават представители на всички социално-демографски слоеве.

Подкрепено от мнозинството българи е и предложението за спиране на всички видове помощи на родители, чиито деца не посещават училище (65.8%). Въвеждането на санкция обаче среща и значим дял противници: 29% смятат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите въобще не трябва да се обвързват с посещаването на училище. Притеснения, че подобна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро социално и материално положение от големите градски центрове. Категорични противници на мярката пък са представители на уязвимите социални групи.