Народното събрание прие на първо четене законопроект на правителството, който предлага 33% от всички директорски позиции в дружествата, регистрирани на борсата, да се заемат от жени.
Промените бяха публикувани за обсъждане миналата есен и внесени през декември 2024 г. в деловодството на сегашния парламент и чак сега влизат в пленарната зала. Ето как протече гласуването:

Проектът за допълнение на Закона за равнопоставеността на жените и мъжете и транспонира европейска директива и на Съвета на ЕС за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса, и за свързаните с това мерки, аргументират се вносителите от Министерския съвет (МС).
Проектозаконът е с целева дата 30 юни 2026 година и предвижда налагане на санкции при неизпълнение от страна на дадено дружество.
Идеята е "представители на по-слабо представения пол" да заемат най-малко 33% от всички директорски позиции, както със, така и без изпълнителни функции, на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите. Има зададено обаче и ограничение на това колко жени шефове може да има - не повече от 49%.
Става въпрос за временни насърчителни мерки, които са задължителни за държавите членки, уточнява се в проектозакона.
Директивата на ЕС ще бъде в сила още 14 години - до 31 декември 2038 г. Данните сочат, че през 2023 г. едва 19,3% от ръководните длъжности на високо ниво - директор, се заемат от жени.
По-ниската заетост сред жените, както и заетост в нископлатени сектори, и на по-ниски позиции на ръководни длъжности, задълбочават разликата в заплащането по пол, която е 13% в полза на мъжете за 2022 г. В дългосрочен план това води до по-висока разлика в пенсиите в полза на мъжете и нарастване на бедността сред жените, най-вече сред възрастните жени в пенсионна възраст, пише още в мотивите на законопроекта.
Мерките важат за публичните предприятия, но не и за малките и средни предприятия.
Отпор на законопроекта дадоха само от "Възраждане". Георги Георгиев каза, че са странни двойните стандарти в законопроекта и оцени предложенията като "странни истории, идващи от брюкселската бюрокрация".
Ружа Райчева
Ружа Райчева завършва "Политически мениджмънт и консултиране" в СУ "Св. Климент Охридски". Преди това се е занимавала с класическа музика и театър. Интересува се от вътрешна политика, медии, култура и международни отношения. Присъединява се към екипа на OFFNews през април 2021 г.
















Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Гробна тишина от правителството за атаката с ''Орешник'' в Украйна. Дори Унгария реагира остро
Москва удари Киевска област с Орешник, най-малко 4 жертви на руските атаки
Гробна тишина от правителството за атаката с ''Орешник'' в Украйна. Дори Унгария реагира остро
Гробна тишина от правителството за атаката с ''Орешник'' в Украйна. Дори Унгария реагира остро