Стотици изкачиха връх Стража, за да подкрепят каузата „Трън без златна мина“

На пръв поглед „Асарел Медет“ е символ на успех и просперитет: една от най-големите и печеливши компании в България, осигурява стотици работни места в Панагюрище, плаща космически за българската провинция заплати от около 1000-2000 лева; изпълнителният й директор Лъчезар Цоцорков е меценат – дарява болница на родния си град, специално място за съхранение в градския исторически музей на Панагюрското съкровище, носител е на най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ I степен, на приза „Мениджър на годината“ за 2009 г., както и на наградата „Златен век” от Министерството на културата, почетен гражданин на Панагюрище и на Стрелча.

И все пак, въпреки тази му блестяща биография, на мразовития и неприятен 12-ти март близо 700 души отидоха в почти обезлюденото село Лялинци, за да кажат на г-н Цоцорков, че не желаят неговата щедра благотворителност да се пренесе и в Трънския край. Походът до близкия връх Стража бе организиран под егидата на сдружение „Трън“, в което участват хора от местните села, както и живеещи в София трънчани – достатъчно независими и смели, за да си позволят да кажат „Не“ на един човек, който всъщност е свикнал да бъде местният феодал.

В съзнанието ми е останал изключително яркия спомен от общественото обсъждане за разширяването на медната мина на „Асарел Медет“ през месец ноември 2013 г. А, май забравих да спомена, че всъщност огромните си пари за благотворителност г-н Цоцорков изкарва чрез добив на мед. „Асарел Медет“ е най-голямото медодобивно предприятие в България. А добивът на мед е сред силно замърсяващи околната среда индустрии. Тя изисква на първо място огромни количества вода, които после липсват за други нужди, отравя въздуха, почвите и водите в региона с остатъците на минната дейност, които се изсипват в едни красиви хвостохранилища (не се шегувам: в района на Средна гора около Панагюрище е пълно с красиви езерца с наситено тюркоазен цвят, който се дължи на разтворената в тях мед), а при златодобива любима поради ниските разходи технология е извличането с цианиди, които са сред най-опасните химически съединения, тъй като са силно реактивни.

През месец ноември 2013 г. в сградата на община Панагюрище се проведе някаква пародия на обществено обсъждане, където се говореше за „нашия благодетел“ и за „нашественици“ (визирани бяха дошлите от София, Пловдив и Пазарджик заради обсъждането хора), както и за „справедливата сила на миньорския юмрук“. Един от тези силни юмруци едва бе спрян да раздава правосъдие по най-примитивния начин след края на пародията, при която дори бе рецитирано стихотворение в чест на г-н Цоцорков.

Тогава благодарение на „нашествениците“ проектното предложение на „Асарел“ беше върнато от екоминистерството за доработване – от кумова срама. А и защото знаеха, че времето работи в полза на инвеститора. „Нашествениците“ са доброволци и инвестират собственото си време и пари за безкористна защита на зелена кауза. А г-н Цоцорков и неговите гавази на място бранят своя пряк финансов интерес. Доста неравностойна битка.

Но… стига думи. Време е за снимки. От Трън. От 12-ти март 2017 г.

В 9.45 на площада са само бусът на туристическо дружество „Планински орли“ от Драгалевци, джипът на холандеца и български патриот Патрик Смитьойс и колата на Румяна Боянова от сдружение „Трън“: главен инициатор на изкачването. Руми и Патрик са заедно в битката срещу „Трейс Рисорсиз“ повече от година – Патрик снима филм за пораженията от мините в България върху местното население, който вече е качен за свободно гледане в Youtube, а Руми решава, че ще пази родния си град от мината в момента, в който разбира за заплахата преди около година. Тогава започват и първите разкопки в съседен Брезник, където също се намира част от сребърно-златната жила, която следва да бъде разработена.

Към 10.15 площадът започва да се изпълва с хора.

Към 10.20 организаторите донасят известно количество значки с надпис „Аз избирам Да за Трънско“. Таня и Красимир получават по една и с радост показват съпричастност към каузата. Живеят в София, но всеки уикенд са из планините. Уважават българската природа и смятат, че наш дълг е да я пазим, каквато сме я наследили. Купили са си малка къща в село Бураново, в района между Дупница и Благоевград, близо до река Струма.

Където се събират много хора, неизменно има и алъш-вериш. В случая: кебапчета (но не безплатни), домашно вино, домашно приготвени сиропи от къпини, индрише, мента, риган, смесени билки и, разбира се… традиционни безалкохолни и спиртни питиета

Преди да започне походът, част от множеството минава и през малката, но наистина стара местна църква. Преценява се, че е строена между 12-ти и 14-ти век.

Най-малкият герой на похода

И още нещо любопитно се случва преди да започне изкачването. Скромна делегация от 30-тина работници на „Асарел Медет“ (докарани със служебни автобуси специално за случая) пристига, за да връчи на Патрик Смитьойс писмо, с което да му направи забележка относно направения от него филм. Писмо има и за Боян Петров, но той е вече на върха. Патрик обещава да му го предаде, колкото и силно да е съкрушен, че при Боян се говори за „уважение към мъжеството му“, докато на него само са му се скарали, че във филма му болницата в Панагюрище е определена като „ракова“, пък тя имала и АГ отделение. Фактът, че от БЧК в Панагюрище вече традиционно отбелязват Световния ден за борба с рака, очевидно е случайност.

Руми обяснява на асарелци да си заминават по живо, по здраво откъдето са дошли.

Походът започва

Втора фаза на изкачването

Стоян Стоянов е от село Джинчовци, основател на фейсбук групата „Аз съм трънчанче“ и върл защитник на каузата за Трън без златна мина

Със символичен пърформанс част от участниците в похода показаха, че мястото на златото е под земята, а не над нея.

Подобно е посланието и на Данита от неправителствената организация „За Земята“. Те са най-настоятелни в усилията си добивът на злато и мед в България (страната ни е водеща в Европа) да се извършва отговорно, устойчиво и социално справедливо. Концесионните такси в България са изключително ниски – средно около 1.5 % от общата печалба. Тоест, от 1.5 милиарда долара печалба за „Дънди“ от златната концесия в Челопеч в българската хазна са влезли 34 милиона лева. Половината от тях са за общината, където се добива златото. И ако това прави нещата една идея по-приемливи за местните хора (17 милиона са огромен приход за която и да е малка българска община), българската държава и нейните граждани са големият ощетен от подобни концесии.

Ида е на похода с майка си Мария, която е архитект. Това е първата зелена акция в живота й. Казва ми, че й харесва. Искрено. Все пак е само на 11.

Мария и нейната златна птица.

Българското знаме се вее на много места в похода.

Това момче е хванало с приятели сутрешния влак от Перник. Те са по-скоро запалени по каузата срещу мината, на него му се вижда малко твърде… политическа. Но му харесва идеята на изкачването, даже участва за втори път. Но не първото, казва, бяхме само 40-50 души.

Без колелото не мърдам никъде. Ще го кача и до върха.

Мигове почивка за малките герои

И възрастните герои имат нужда от почивка

Трета фаза на похода

По билото

На върха няма зашеметяващи гледки от други върхове, но пък гледка към стотици хора, застанали в мъглата и студа, защото са убедени, че за България има друг път на развитие, различен от това да бъдем нечий суровинен придатък.

Рибарско сдружение „Балканка“ е активно във всякакви каузи, свързани с опазване на водите. Златодобивът причинява не само тяхното замърсяване, но и сериозният им недостиг.

Влади е от Перник и за втори път подкрепя със своята каба гайда инициатива срещу златната мина, организирана от сдружение „Трън“. Ако референдумът не се проведе на 26-ти март? „Пак ще дойдем.“