МОН обеща, но все още няма наредба децата да отсъстват от училище по семейни причини до 15 дни

Въпреки че преди три седмици министърът на образованието Галин Цоков съобщи, че учениците ще могат да отсъстват от училище с извинителна бележка от родител 15 дни, а не както досега 3 дни, все още няма публикувана наредба за промяната. 

Това сигнализира в отворено писмо Ирина Манушева, която е майка на три деца. Манушева припомня, че новината за голямата промяна бе съобщена на 11 януари, а 20 дни по-късно проектът по наредбата дори не е публикуван на сайта на МОН, а според закона общественото обсъждане по нея ще трае минимум 1 месец.

Майката апелира за максимално бързо приемане на заявената промяна в Наредбата за приобщаващо образование, както и за своевременно разрешаване на проблема за децата в детските градини.

Министерството на образованието и науката съобщи, че с предстояща наредба родителите ще могат сами да освобождават децата си от училище до 15 дни в учебната година в уведомителен режим. На 11 януари образователният министър Галин Цоков обяви увеличение на възможните дни за освобождаване на децата от училище със заявката, че промяната би трябвало да влезе в сила в края на февруари.

Голяма промяна за учениците: Ще могат да отсъстват не 3, а 15 дни с бележка от родител

Досега възможните дни отсъствия по семейните причини бяха 3 с бележка от родител плюс още 7 с разрешение на директора на училището. През януари Цоков обяви, че МОН е достигнало до предложението за нова наредба и увеличение на дните отсъствие след обществено обсъждане с родителски и професионални асоциации.

Молбата за всички полагаеми дни ще се подава само пред класния ръководител. От МОН очакват, че така ще се разтоварят и директорите на училищата, които досега трябваше да разрешават част от тези отсъствия. Галин Цоков обаче така и не посочи дата, от която промяната влиза в сила.

На 11 октомври 2023 г. Ирина Манушева създаде онлайн петиция, озаглавена: "Петиция за разрешаване отсъствието на ученици с декларация от родител". Към момента на публикуването на статията в OFFNews под нея са се подписали общо 8123 души.

Ето какво пише тя в отвореното си писмо към Цоков, изпратено към МОН на 1 февруари 2024 г.:

"Забавянето на реалното решаване на един толкова малък проблем, по който е налице не само пълно единомислие между пряко засегнатите, но и вече формулиран, добре приет вариант, ни озадачава и смущава.

Заинтересованите страни посрещнахме предложението Ви за увеличаване на броя дни „по семейни причини“ като елегантно и ефективно, макар и компромисно решение за абсурдната формализация, принуждаваща от години българските родители да търсят лекар дори при елементарни, леки неразположения на децата си единствено заради необходимостта от медицинска бележка за отсъствията.

То би помогнало първо на самите деца. Когато едно дете не се чувства добре, последното, от което има нужда, е да пътува и да чака пред медицински кабинет. Да, системата позволява да отиде и по-късно, но в такъв случай би изгубило още един учебен ден, в който би могло вече да се върне в училище. Ако родителите могат сами да извинят няколко дни отсъствие, детето ще има възможност да се възстанови на спокойствие у дома и щом се почувства по-добре - да навакса с пропуснатия материал, вместо да губи часове за сдобиване с бележка.

Родителите не биха губили работно време за същата цел. Разбира се, не отпада възможността да се посети лекар при най-малкото притеснение или необходимост от издаване на болничен лист.

Ще се намали и разпространението на инфекции, защото в момента родителите са изправени пред дилемата или да пратят дете с леки симптоми на училище/градина, или да го задържат у дома, но да изгубят минимум един работен ден за ненужен в повечето случаи медицински преглед.

Особено важен ефект ще бъде освобождаването на лекарите от времеемки и излишни – на практика административни – процедури, за да могат да обърнат необходимото внимание на лечението на действително нуждаещите се пациенти.

Както знаете, на 11 октомври 2023 г. беше инициирана Петиция за разрешаване отсъствието на деца и ученици с декларация от родител вместо медицинска бележка, която представих на Вашето внимание на 3 ноември, ведно със събраните за по-малко от месец 7300 подписа – не само на родители, но и на много лекари, учители и други граждани, осъзнаващи разумността на искането. Към днешна дата подписите вече са над 8100. Още веднъж ще подчертая, че не става въпрос за възражение срещу електронните бележки: напротив, оценяваме високо плюсовете на дигиталното решение – улеснение за всички по веригата, елиминиране на елемента на съмнение в достоверността, много по-висока степен на конфиденциалност. Става въпрос за самия принцип, залегнал в искането за такива бележки. Тук трябва да отбележим, че нашумялото през последните дни изместване на въпроса към заплащането и замяната на бележката с друг, безплатен документ, по никакъв начин не решава именно този принципен проблем.

Темата предизвика силен обществен отзвук. Независими сходни позиции заявиха редица организации и институции, в т.ч. Българската педиатрична асоциация, Асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата, Омбудсманът на Република България и др. Бяха проведени няколко работни срещи, а представители на Министерство на здравеопазването също застанаха недвусмислено и категорично срещу изискването за медицинска бележка за всяко отсъствие поради здравословно неразположение.

На тези срещи представихме множество аргументи в полза на предоставянето на повече свобода и отговорност на родителите, както и извадки от нормативните уредби на други държави (в практически всички държави от развития свят – ЕС, САЩ, Канада, Австралия и др., отсъствията по здравословни причини се извиняват с обаждане/съобщение/декларация от родител, а медицинска бележка се изисква само в редки случаи), успешни политики за подобряване на посещаемостта и превенция на отпадането от училище, научни изследвания по въпроса. Показахме, че навсякъде по света се гледа изключително сериозно на присъствието в училище и се работи задълбочено върху проблема с неоснователните отсъствия и риска от отпадане, но това по никакъв начин не се транслира в недоверие към родителите да преценяват сами състоянието на децата си в един или друг момент. Напротив, фокусът пада не върху формалните мерки, а върху добрите практики за подкрепа на учениците и семействата с оглед превенцията на отпадането от образователната система.

Припомнихме, че опасенията от безотговорното поведение на българските родители всъщност представляват напълно безпочвено обвинение към огромната част от тях. Те в действителност отделят много време, ресурси и финансови средства за образованието на децата си. Училищните и частните занимални за по-малките са пълни. Според официални проучвания половината от учениците в прогимназиален етап посещават частни уроци или школи, а в 7 клас броят им скача още повече. Допълнителната подготовка продължава активно и в гимназията. Това би трябвало достатъчно ясно да говори, че българският родител в никой случай не е незаинтересован от образованието на децата си. Тъкмо напротив. Но струящото от всички страни недоверие към учениците и родителите им е повече от отблъскващо. Стигаме до крайности детето да не може да напусне занималнята, за да посещава спорт, езиков курс, занимания по изкуство и др. От услуга за ученика и семейството му тя се превръща в поредното затруднение и задължение. Още по-абсурдно е до такава степен да се формализират отсъствията на децата в детските градини.

Когато говорим за отговорността на родителите, не можем да не подчертаем, че няма друга държава в Европа, в която учениците да посещават толкова много академични занимания извън училище с цел по-добро усвояване на учебния материал – иначе казано, за компенсиране на недостатъците на официалната образователна система. Огромна част от децата са заети поне един почивен ден през седмицата или по няколко часа през седмицата с курсове по български език, математика и др., да не говорим за чуждите езици.

Нелепо е точно тази държава да бъде най-строга по отношение на всяко отсъствие от училище.

Що се отнася до децата в риск от отпадане от образователната система, преди всичко, трябва да отбележим, че няма нито едно научно изследване или анализ, което да показва, че има връзка между формалното затягане на мерките за присъствие и реалното повишаване на посещаемостта в училище. Напротив, всички те наблягат на необходимостта от реални промени като подобряване на качеството на училищния живот, осъвременяване на учебните програми и учителските подходи, социална подкрепа за семействата в риск и др.

Второ, обществена тайна е, че строгите правила у нас създават проблем единствено на съвестните ученици и семейства, докато в много действително проблемни случаи на практика не се прилагат. Да не говорим, че дългогодишната тенденция да се налагат задължителни, всеобщи мерки с потенциално негативно влияние върху мотивацията и развитието на огромното мнозинство от деца и подрастващи въз основа на недоказани предположения, че ще имат дисциплиниращ ефект върху малък процент ученици, е извънредно компрометиран подход, ако търсим по-добри и устойчиви резултати в образователната система.

Единствените възражения, които чухме на работните срещи и в обществения дебат по проблема през последните месеци, бяха споменатите общи опасения, неподкрепени с никакви данни, изследвания и проучвания, които да показват, че строгата формализация и извиняването на отсъствията само с медицински бележки може да има какъвто и да било положителен ефект върху посещаемостта на учебните занятия и образователните резултати.

Продължаваме да вярваме, че за устойчивото и качествено образование е важна ефективността на учебния процес, а не просто физическото присъствие на всяка цена. През последните години сме свидетели на постоянно затягане на мерките за задължително присъствие на учениците, но не виждаме никакви признаци и доказателства, че това води до подобряване на образователните резултати. Тъкмо напротив. Образователната ни система видимо е изправена пред огромни проблеми по всички национални и международни критерии. Убедени сме, че една крачка към утвърждаването на личната отговорност в учебния процес и насърчаването на диалога между училището и семейството не само ще бъде полезна, но и е повече от наложителна.

С оглед на всичко изброено още веднъж апелираме за максимално бързо приемане на заявената промяна в Наредбата за приобщаващо образование, както и за своевременно разрешаване на проблема за децата в детските градини.

Благодаря за вниманието и за волята за намиране на решение. То ще бъде малка, но важна стъпка за преодоляването на един от най-опасните разриви в нашето образование: между реалните потребности на децата и нормативната уредба; между семейството и образователните институции."