Благодаря Ви за всичко, г-н Иво Иванов! Честит рожден ден!

Получихме това писмо от Атанас Янев на електронната ни поща. Да си признаем - не бяхме забелязали, че нашият любим автор Иво Иванов има рожден ден. Но ни трогна, че читателите са го отбелязали. Честит рожден ден и от нас, Иво!

През бурния, драматичен и богат на събития 19 век, моят любим автор Достоевски и в същото време – един от основните виновници за тийнейджърските ми кошмари заради романа си „Бесове“ – заявил категорично: „Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл“. Дори великият, опитен, проникновен и дълбокомислен психолог в световната литература, който чете човешката душа като широко отворена книга, не успял да осъществи прозрението, че можем да се радваме едновременно и на живота, и на неговия смисъл.

До този извод обаче достигнал един българин малко над век по-късно, пречупвайки през призмата на думите личния си опит и съдбите на хиляди хора. И по-забележителното е, че го направил и продължава да го прави с лекота. Опростява сложността по възможно най-обикновения и в същото време необикновен начин така, че читателят може да вникне в посланията, да ги почувства, да ги съпреживее. Сякаш през всичките тези години след руския класик, та чак до днес, нашият сънародник е знаел каква ще бъде неговата мисия в този объркан, маскиран и изгубил ценностните си ориентири свят.

По неговите думи, историите му се разказват сами. Той просто ги записва и възкресява от пепелта на забвението, в което съвременният информационен поток и невежеството ни често ги поставят.

Нещата, които пише, се отличават със своя непоправим хуманизъм и безпощадна проницателност. От словото му читателят може да намери нещо свое и да го сложи в кутията за живеене с намерението, надеждата и безусловната вяра, че все някога ще дойде подходящ момент да го използва. Защото всеки един от нас има история, за която никой друг не знае. И която често самите ние не искаме и не можем да признаем пред собственото си Аз.

Но неговите герои са искрени пред себе си и поемат риска да погледнат истината в очите. Да видят нещата такива, каквито са. Да не се заблуждават, че Обетованата земя е близо. Да преследват личното си щастие с ясното съзнание, че трябва да бъдат готови за него, когато то почука на входната врата.

Изправени пред кръстопът, постлан навсякъде с тръни и бодили, личностите, за които този невероятен наш сънародник разказва, са наясно: че накъдето и да поемат, няма да бъде лесно.

И всъщност, не е правилно да бъде. Не е морално. Не е справедливо. Не е честно. Тъй като към себепостигането и самопреодоляването водят само и единствено болката, самотата и трудностите. И пред тях всички сме еднакво равни и паднали на колене. Но всеки един от нас има право на избор.

Някои от героите в неговите истории избират по-трудния път. Други по-лесния. Едни изстрадват светлината, за която са сигурни, че ще дойде и която вярват, че са заслужили. Показват ни, че силата на човешкия дух е безгранична. Други провокират мрака, в който или веднъж и завинаги ще се намерят, или ще се изгубят безвъзвратно. Едни взимат правилните решения, каквото и да им коства това. Други взимат грешните решения, защото вече нямат изход или самите те не го виждат.

Едни са били на Еверест и бързо пропадат в Марианската падина. Други са били в Марианската падина и бавно се изкачват до Еверест.

Но общото между всички герои на българския писател е, че те правят своите избори и си понасят отговорността за тях. Обикновено минават през проблемите, тръните и бодилите. За да стигнат там, където се срещат със себе си.
Така променят животите ни и им придават смисъл, за да имаме стимул да продължим напред, въпреки собствените ни слабости и външните обстоятелства. Отвъд играта и кривата на щастието.

Благодаря Ви за всичко, г-н Иво Иванов! Честит рожден ден!