Васил черпи, децата грабват сурвачките

Православната църква почита в първия ден на новата година паметта на Свети Василий Велики, народът ни го нарича Васильовден. Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина. Името е от гръцки произход и означава "царски, царствен". 

Свети Василий Велики е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. Един от тримата светители - отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Василий Велики организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина. 

Васильовден, наречен още Василица или Сурваки е зимен празник, който се отбелязва навсякъде, където живеят българи. Денят се свързва със зимното слънцестоене, затова на него се правят различни обреди и гадания. На трапезата се слага баница с късмети и дрянови клонки, тавата се завърта три пъти и всеки получава парче от падналото се пред него. Децата сурвакат възрастните за здраве и получават сушени плодове, орехи и дребни монети. 

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.