В сходни случаи прокуратурата публикува и отказва информация. Да започне да прилага закона еднакво!

Прокуратурата на Република България да прилага закона еднакво за всички, а не в сходни случаи една информация да бъде публикувана на сайта й или предоставена по заявление за достъп до обществена информация, а в други да бъде отказвана на журналисти, граждани, неправителствени организации. Препоръката отправиха от Програма "Достъп до информация" при днешното представяне на годишния им доклад за състоянието на достъпа до информация в България през 2020 г.

Помолен за примери за различно прилагане на закона от прокуратурата, ръководителят на правния екип на ПДИ адв. Александър Кашъмов разясни:

"Ясно е, че примерът за нееднакво прилагане на закона от прокуратурата е в случаите, когато се публикува например информация за досъдебно производство от обществен интерес. Прокуратурата публикува на сайта си документи, които представляват част от досъдебно производство, тоест тук тя използва своята дискреция да прецени, че тази информация няма да бъде следствена тайна. Тя обаче трябва да бъде също толкова открита, когато става въпрос за други производства от обществен интерес, но този интерес е маркиран от медии, журналисти, съдебни репортери, а не по нейна собствена преценка.

Говорим за право, защитено от Конституцията. Не може един път дадена информация да е защитена, а друг път да се предоставят документи."

Официално в документа препоръката е формулирана така:

"Прокурорската колегия на ВСС и главният прокурор да предприемат стъпки с цел прозрачност за предоставяне на необходимия и еднакъв достъп до създаваната в системата на прокуратурата обществена информация, като се стремят да избягват откази в случаите, когато сходна информация вече е била публикувана или предоставяна по заявление".

За пръв път в тазгодишния 20-и годишен доклад на ПДИ са отправени конкретни препоръки към съдебната власт по отношение на достъпа до информация. Извън цитираната към прокуратурата те гласят:

- Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и председателите на съдилища да осигурят възможност за присъствие в откритите съдебни заседания и чрез онлайн инструменти, съответно на практиките в развитите демократични държави;

- Съдийската колегия на ВСС и председателите на административните съдилища да предприемат мерки за изпълнение на задължението, установено в АПК, за публикуване на протоколите от открити съдебни заседания в интернет страниците на всички административни съдилища;

- Съдийската колегия на ВСС и председателите на Върховния касационен съд, апелативните, окръжните и районните съдилища да предприемат мерки за публикуване на протоколите от открити съдебни заседания в интернет страниците на съдилищата;

"Ситуацията с COVID-19 показа, че е необходима засилена прозрачност, особено в интернет, особено за публични заседания. Противното не е допустимо в цивилизования свят, където те се предават пряко, особено при наличие на обществен интерес. Не е допустимо мерките и ограниченията да водят до това дела да се гледат "на тъмно" - категорични са от ПДИ.

Оттам препоръчват да се довърши публикуването на протоколите в системата на административните съдилища - каквото задължение им е вменено от АПК. Оценката на екипа е, че този процес много бързо е напреднал и остават само четири съдилища, които трябва да довършат тази стъпка. Относно препоръката към гражданските и наказателните съдилища да публикуват протоколите си, най-големите го правят, увериха от Програма "Достъп до информация" и дадоха за пример Софийски районен съд.

Въведените мерки вследствие на пандемията от COVID-19 изостриха вниманието към проблема с достъпа до съда, става ясно от доклада.

"От значение за правото на достъп до обществена информация бе обстоятелството, че като последица от въведеното извънредно положение през период от два месеца не бяха провеждани открити съдебни заседания, освен по тясно определен кръг дела, сред които не попадаха тези по ЗДОИ. Това доведе до забавяне на графика на делата, образувани по жалби срещу откази и решения по ЗДОИ в първата половина на 2020 г. През втората половина на годината постепенно графикът се нормализира", се казва в него.

ПДИ отправя препоръки и по отношение публичността на Народното събрание.

Продължаваме да препоръчваме по-голяма прозрачност на Народното събрание, особено във фазата преди второто четене на законопроект в пленарна зала. Информацията не се публикува на сайта или изчезва. В момента сайтът на Народното събрание реално не работи и освен някаква базисна информация, в него не могат да бъдат търсени законопроекти от последните народни събрания, посочи адв. Кашъмов.

В доклада препоръката е разширена и звучи по следния начин: "Народното събрание да предприеме стъпки за осигуряване на реална прозрачност в законодателния процес, включително чрез промяна в правилника за организацията и дейността му. Законопроектите, внесени от народни представители, да бъдат винаги придружени от оценка на въздействието, да бъдат публикувани в удобен за работа формат, подлагани на задължителното обществено обсъждане и актуални спрямо етапа на текущата законодателна процедура".

Докладът

В доклада за 2020 г. се отбелязва ръст на подадените заявления за достъп до обществена информация по едноименния закон. Те са общо 14 500 - 2 680 от тях са подадени по електронен път - при 10 399 през 2019 г.

Най-често правна помощ от Програма "Достъп до информация" са търсили граждани (72-ма), журналисти (49) и неправителствени организации (41). В 6 случая екипът е потърсен за консултация от служители в администрацията и в 6 от общински съветници, в 4 – от представители на бизнеса и др.

Най-голям е броят на случаите, в които търсещите информация се обръщат към институциите на местната власт (кметове и общински съвети) – 57 и централните органи, създадени със закон – 33 и ЦО на изпълнителната власт – 27.

Най-чести основания за отказ

През 2020 г. преобладават мълчаливите откази – 30. На второ място са отказите на основание, че исканата информация представлява подготвителни документи без самостоятелно значение или свързана с преговори по даден въпрос – 16. На трето са отказите, в които се твърди, че исканата информация не е обществена – 14. На четвърто - отказите, в които се твърди, че информацията не е налична във вида, в който е поискана – 12. Такова е количеството на отказите на основание, че се засягат интересите на трето лице и няма неговото съгласие за предоставянето ù – 12. Следват случаите, в които администрацията се позовава на някаква тайна – служебна, данъчно-осигурителна, статистическа, професионална – 11, както и 4 случая на търговска тайна.

През изтеклата година е налице увеличаване на мълчаливите откази.

След по-внимателно разглеждане на случаите, категоризирани като „Други основания за отказ“ прави впечатление, че администрацията се опитва да отказва информация или като обявява търсената информация за необществена, или като се позовава на формални основания, или на такива, които отдавна не са спорни от гледна точка на съдебната практика, а именно:

● не е ясно каква точно информация се търси;

● заявлението не е подписано;

● законът дава право на достъп до информация, а не до документи;

● при искане на справка се обявява информацията за несъществуваща.

Области на търсене на информация

Най-често информация е търсена в следните области:

● градоустройство и пътна инфраструктура;

● проверки и контролна дейност;

● разходване на публични средства;

● управление и разпореждане с държавно и общинско имущество;

● околна среда;

● прозрачна и отчетна администрация;

● процес на вземане на решения;

● дейност на публичноправни субекти/организации;

● съдебна система.

Дела

През 2020 г. правният екип на ПДИ е подготвил 50 жалби и писмени защити в помощ на търсещите информация (22 – по случаи на граждани, 6 – на НПО, 17 – на журналисти и 5 – на политическа партия). От тях жалбите са 44 жалби.

В периода са постановени 35 съдебни акта (решения – 24 и определения – 11) по дела, водени с подкрепата на ПДИ (Върховен административен съд – 5, Административен съд – София град – 25 и Административни съдилища в страната – 5). В 24 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация, в 9 - в полза на администрацията, в 2 се е произнесъл частично в полза на търсещия информация и частично в полза на администрацията.

По редица спорни въпроси е налице трайна и последователна съдебната практика в полза на правото на информация и прозрачността. От нея може да се заключи, че:

1. Търговско дружество, чийто капитал (50% и повече) е собственост на държавата или общините, е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ);

2. Писмената справка е легална форма за предоставяне на информация по ЗДОИ. Обстоятелството, че определени данни не съществуват в обобщен вид, а следва да бъдат синтезирани с оглед заявлението, не може да обоснове законосъобразен отказ, когато исканата информация е налична при сезирания орган;

3. Несъгласието на трето засегнато лице не може да обоснове отказ за предоставяне на информация, когато е налице надделяващ обществен интерес за разкриването ù;

4. Достъп до информация може да бъде осигурен чрез посочване на интернет адрес, само когато исканата информация действително е публикувана на посочения адрес. В противен случай е налице въвеждане на заявителя в заблуждение, което води до незаконосъобразност на отговора;

5. Мълчаливият отказ по ЗДОИ винаги е незаконосъобразен.