Учителите у нас се смятат за висококвалифицирани, но недооценени

Прогимназиалните учители в България се смятат за висококвалифицирани, но недооценени от обществото, сочи проучване на международното сравнително изследване на условията за преподаване и учене в различни образователни системи - TALIS (Teaching and Learning International Survey).

Това стана ясно днес на пресконференция на МОН, на която бяха представени резултатите от провелото се изследване от 2008 до 2013 г. в десетки страни по света.

Първият цикъл на проучване е обхванал 24 страни през 2008 г., а вторият - 34 страни през 2013 г. В него са участвали по 2975 учители от 200 училища от всяка една изследвана страна (за България - 197 училища).

Според изследването типичният прогимназиален учител в България е жена на 47 години и с 22 години трудов стаж. В подкрепа на това са данните, че през 2013 г. учителите под 25 години в страната са 0,6%, докато средното ниво за TALIS е 1,9%. Преподавателите между 25 и 29 г. са 2,8% в сравнение с 10% средна бройка в останалите държави, тези между 30 и 39 г. у нас са 18,3%, а в чужбина са 29,2%. Педагозите на възраст между 40 и 49 г. в България са 31,6% от общата бройка, докато средното ниво за проучването е 28,8%. Учителите в страната ни между 50 и 59 г. са 40,9%, а тези в чужбина - 23,8%. 

^{Области, в които учителите посочват, че имат най-голяма необходимост от професионално развитие.}

Типичното училище в България е с 345 ученици и 26 учители и средна големина на паралелките от 22 ученици. Учителите посочват, че най-голям проблем им е закъсняването на учениците, следвано от бягането от чат и заплахите и обидите между децата.
^{Фактори, влияещи върху училищния климат.}

Българските учители посочват добри нива на професионално развитие с участие в различни дейности, в някои от които превъзхождат чуждестранните си колеги.

Според МОН финансовата подкрепа, която държавата оказва на учителите, за да се развиват професионално, е на добро ниво, в графиката по-долу обаче се вижда, че страната ни помага на преподавателите си под средното международно ниво.

Зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева заяви, че политиката на страната ни спрямо образованието върви в добра посока, съизмерима с тази на останалите европейски държави. Според нея МОН "съзидателно надгражда" добрите политики, заложени във времето, което ще доведе до подобряване на средното образование и резултатите на българчетата на международните изследвания.

94% от родните преподаватели в прогимназиален етап са професионално удовлетворени от работата си, което ги поставя сред челните места в класацията, но едва 20% от тях смятат, че обществото има положителна нагласа към професията учител.

В България притесненията произтичат най-вече от непрекъснато нарастващата средна възраст на учителите, главно поради недостатъчното включване на млади учители в системата, възможността от нежелание за промяна и оказване на съпротива за нововъведения сред по-опитните учители, нехомогенното разпределение на ученици от различни непривилегировани групи от обществото – например с майчин език, различен от българския, или от социално слаби семейства .

МОН е на мнение, че за справянето с тези проблеми е необходимо да се изготви стратегия с политики, насочени основно към начини за привличане, поощряване и задържане на млади учители, осигуряване на подкрепа на учителите, съобразена с техните нужди, осигуряване на допълнителна педагогическа подкрепа и ресурси за преподавателите, работещи с ученици, за които българският език не е майчин, или които идват от социално слаби семейства.

Кастрева коментира, че се работи по наказанията за прикриването на мъртви души в училищата и преписването на матури, но те са в компетенцията на правосъдното министерство, а не на образователното. Тя посочи, че за 2014 г. над 500 души са разкрити като крайно непосещаващи училище, като те са предимно сред хората в самостоятелна и задочна форма на обучение.