СУ обяви Петър Илиев за плагиат и го уволнява (допълнена)
Д-р Петър Илиев е извършил плагиатство и ще бъде уволнен.
Софийският университет обяви днес тези заключения на етичната му комисия за труда на номинирания от Слави Трифонов за вицепремиер по сигурността и вътрешен министър след проверка, продължила месец и половина.
"В книгата на д-р Петър Илиев "Компетенцията на Народното събрание" е налице плагиатство, при което значителни части от чуждо произведение - дисертацията "Парламентарен контрол" на Наталия Киселова, е използвано и представено за авторски труд, без дисертацията да е цитирана като източник" - се казва в заключението.
СУ не уведоми директно медиите, каквато е практиката, а тихомълком публикува резюме от него на сайта си и във Фейсбук.
Установеното плагиатство от комисията - с председател доц. д-р Валентина Кънева, зам.-председател доц. д-р Боряна Мусева и членове проф. д-р Евгения Калинова; доц. д-р Бистра Мизова; доц. д-р Веселин Кожухаров; доц. д-р Веселина Москова-Думанова; гл. ас. д-р Пламен Цветков; Росица Банкова, главен инспектор администрация и Росен Иванов, студент - е основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно устройствения правилник на СУ. Ректорът проф. Анастас Герджиков вече е отправил искане до Факултетния съвет на Юридическия факултет за започване на процедурата за прекратяване на трудовото правоотношение.
Темата за евентуалното плагиатство стана публично известна с номинирането на Илиев за вицепремиер и министър. Попитана, доц. Киселова заяви пред БНР, че е повдигнала пред катедрата в Юридическия факултет въпроса за прекалено голямото сходство с труда й още през 2015 г., но тогава той е бил "замразен" и "вдигнат на трупчета".
Доц. Киселова твърди също, че е разговаряла тогава с колегата си Илиев и резултатът бил разочароващ. "Каза, да кажем, че това не е толкова важно".
От своя страна д-р Илиев твърди, че не е чел труда на доц. Киселова и че "слугински медии ме тричат".
Заключението на Етичната комисия
До ректора на СУ са подадени три сигнала на 4 август. Нито един не е от преподавател. Два са от студенти, третият - е от докторант. Студентите Д. Т. от математическия факултет, К. Г. от юридическия. и докторантът К. А. от Богословския факултет се позовават се на публикации в „Клуб Z“ „Правна лудост“ и „Дневник“.
На 10 август Етичната комисия иска доц. Киселова да изложи позицията си в 7-дневен срок. На 16 август тя потвърждава, че са налице съвпадения между книгата и докторската й дисертация, защитена през 2007 г., и две нейни статии от година по-рано. Тя прилага:
- текста на дисертацията, сканирани копия на части от монографията на д-р Илиев „Компетенцията на Народното събрание“;
- текст на монографията й със заглавие „Парламентарен контрол“, публикувана през 2021 г. на основата на дисертацията;
- сканирани копия на двете статии, публикувани през 2006 г.;
- сравнителна таблица на открити съвпадения между пасажи на дисертацията и публикуваната през 2015 г. монография на д-р Илиев.
Приложената таблица съдържа данни за приблизително 90 проблемни страници в книгата на д-р Илиев „Компетенцията на Народното събрание“ от общо 697 стр.
Междувременно, на 13 август издателството на труда на Илиев – „Нова звезда“, изпраща по собствена инициатива за целите на проверката два екземпляра от книгата „Компетенцията на Народното събрание“. Тя обаче вече не съдържа 697 страници, а 618. Твърди се, че в този вид книгата е отпечатана през 2015 г.
По повод внезапното „свиване“ на публикувания труд, OFFNews се обърна към Университета с въпроса кое издание чете Етичната комисия. Наместо отговор получихме сопване. СУ няма да коментира нищо до приключване на проверката – гласеше то.
Двата екземпляра са изпратени с писмо без име на подателя и без подпис на някой от издателството. Затова Етичната комисия иска издателството да уточни името на подателя, длъжността му, да бъде добавен печат на издателството и официално потвърждение, че именно то изпраща 618-страничното издание. „Нова звезда“ потвърждава от името на управителя.
На 26 август комисия иска от Илиев в 7-дневен срок да се запознае със сигналите и събраните документи, да изрази мнение и представи доказателства или да поиска събирането на такива. Той го прави чрез адвокат на 30 август.
Броя страници
Заради несъответствието в броя страници комисията иска от ръководителя на Катедрата по конституционноправни науки екземпляр от книгата. На 2 септември получава 697-те стр. Докторант също й изпраща това издание. И съдия се включва да помага. В.П. изпраща на СУ 697-страничното издание от 2015 г. и уверява, че го е купил през 2015 г. Прилага и доказателства.
Илиев отново е поканен да се запознае с допълнително постъпилите документи. Той отговаря на 2 септември чрез адвокат. Пред ректора и Етичната комисия твърди:
1) че проверката следва да бъде извършена с оглед „единствено меродавния текст“ в книгата „Компетенцията на Народното събрание“, а именно този с 618 стр. Тя била изпратена от издателството „в качеството му на неутрален субект“;
2) че той никога не е чел и не се е запознавал с посочените в „сигналите“ трудове на доц. д-р Наталия Киселова;
3) че неговата монография предхожда по време книгата на доц. д-р Киселова и че през 2015 г. докторската й дисертация не е публикувана (това е вярно, но дисертацията й е от 2007 г. – бел. ред.);
4) че липсва каквато и да е идентичност, съответствие и сходство между докторската дисертация на доц. д-р Киселова и книгата „Компетенцията на Народното събрание“, изпратена от издателството на 13 август, т.е. 618-страничната.
5) иска Етичната комисия да установи дали текстовете на доц. Киселова имат оригиналност, научна новост, авторски научен принос и авторски научен резултат и дали не представляват цитирания и позовавания на други автори, преразказ на техни мисли, тези и разсъждения относно факти. Иска за целта Етичната комисия да изиска от декана на Юридически факултет да назначи трима експерти;
6) твърди, че автори, които цитират в своите научни трудове едни и същи първоизточници, не извършват плагиатство;
7) твърди, че неговата монография има различен фокус, който не е върху историческата част и парламентарния контрол, а представлява цялостно и задълбочено научно изследване на правомощия на Народното събрание, както и парламентарните актове, издадени в резултат на осъществяването на тези правомощия;
8) оспорва качеството на заинтересовани лица на подалите сигналите;
9) иска Етичната комисия да ги призове да се явят лично и в негово присъствие да установят самоличността си като представят за справка личните си карти и потвърдят дали са действителните автори на сигналите; към деканите на съответните факултети да бъде отправено искане за установяване на качеството на тези лица към датата на подаване на сигналите;
10) изтъква, че в сигналите липсват реквизити, посочени в чл. 6, ал. 1 от Вътрешните правила;
11) позовава се на давност по чл. 194, ал.1 от Кодекса на труда;
12) позовава се на дефиницията за плагиатство съгласно §1, т.7 от Допълнителните разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България, която се отнася само за установено плагиатство в рамките на процедура за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност, каквото не е налице по повод на монографията от 2015 г.
13) твърди, че Вътрешните правила, приети на заседание на Академичния съвет на 14.07.2021 г., не могат да имат обратно действие и да бъдат приложени към деяния от 2015 година.
В отговор Етичната комисия изисква справки и удостоверения относно статуса на подалите сигналите. Те потвърждават, че Д. Т. и К. Г. са редовни студенти в съответните факултети, а К. А. – редовен докторант в Богословския факултет. Обръща се и към НАЦИД, които изпращат заверено копие от дисертацията на доц. Киселова.
За да се изясни действителния обем на монографията на д-р Илиев към момента на публикуването й през 2015 г., Етичната комисия иска от Националния институт на правосъдието екземпляр. Такъв е изпратен на 13 септември. Същото искане към НБУ е удовлетворено на 16 септември. Изпратената книга е от 697 страници. От библиотеката на Юридическия факултет също предоставят екземпляр и в писмо посочват, че през 2015 г. Илиев е предал на библиотеката 5 екземпляра, които по негова воля не са били заведени надлежно в базата данни и се съхраняват в хранилището на библиотеката, без да се ползват от читателите й.
Справка от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ удостоверява, че на 13 август 2021 г. е депозирана книга със същото заглавие от 618 стр.
След всичко това Комисията приема, че са налице достатъчно свидетелства, че през 2015 г. книгата е отпечатана на 697 страници и проверява именно тях.
Проверка показва, че в книгата с 618 страници липсват страници, към които е отнесено твърдението за плагиатство. Няма ги следните параграфи от Глава I. „Парламент и парламентаризъм“:
§2. Ранен (дуалистичен) парламентаризъм (с. 47–68 от книгата с 697 страници);
§3. Класически (монистичен) парламентаризъм (с. 68–80 от книгата с 697 страници);
§4. Съвременен (рационализиран) парламентаризъм (с. 81-107 от книгата с 697 страници).
Разлика има и във финалната част на §1. от Глава I - в книгата от 697 с. текстът обхваща 54 реда на с. 45-47, а в другия вариант същият текст е редуциран до 29 реда на с. 45-46.
Другата съществена разлика е в обема на §3. „Контролни правомощия“ от Глава III. „Основни правомощия на Народното събрание“. В екземпляра от 697 страници този параграф обхваща с. 504–531, т.е. 28 страници, докато в екземпляра от 618 страници той е между с. 443 и 453, т.е. съдържа 11 страници.
Съпоставката е в полза на твърдението за плагиатство. Дисертационният труд на доц. Киселова не е споменат нито в изложението, нито в библиографията към книгата Илиев.
Резултатите от сравнението на около 135 страници от дисертацията на доц. Киселова (345 стр. без приложенията и библиографията), с около 92 страници от книгата на Илиев от 697 стр., както и фактът, че дисертационният труд на Киселова не е цитиран в книгата и не е включен в библиографията към нея, дават основание на Етичната комисия да потвърди наличието на плагиатство от страна на Петър Илиев, пише в заключението.
Впечатляващо е - добавя комисията, - че в сравняваните страници от книгата на Илиев близо 230 бележки с цитирания на източници и авторски текст от научния апарат под линия е изцяло заимстван от дисертацията на Н. К. (добавени са по-малко от 10 нови).
"Използвани са характерни за плагиатството техники: буквално заимстване на чужд текст без позоваване на автора му; заимстване на чужд текст с внасяне в него на някои промени, които не променят смисъла му, отново без цитиране на неговия автор; комбиниране на различни пасажи от чужд текст в общо изложение, без да се посочва откъде са взети и кой е авторът им."
Задължението за цитиране се отнася и до непубликуваните дисертационни трудове, подчертават от комисията. Оттам пишат още:
„Смятаме, че е налице незачитане на чужд принос в научен труд, получил оценка за приноси в науката в процедура на ВАК. Съпоставянето на съответните части от дисертационния текст на Н. К. и от книгата на П. И. е показателно за начина, по който е осъществено присвояването на текстове“, допълват те.
Плагиатството е вид измама, поради което е смятано за тежко нарушение на научноизследователската етика, недопустимо като деяние и поведение на член на академичната общност.
Смятаме, че плагиатството от страна на преподавател в Софийския университет е недопустимо и с оглед на това, на което се опитваме да научим студентите и докторантите в Университета, когато ги въвеждаме в научното изследване и ги запознаваме с етическите принципи, с които то е същностно обвързано, а също и с оглед на последователните усилия, предприемани в Университета през последните години, насочени към обучение, както и към проверка и контрол по отношение на плагиатство от страна на студенти и докторанти.
Плагиатството е деяние, което противоречи на принципите на академична почтеност и честност (чл. 2), на академична отговорност (чл. 5) и институционална отговорност (чл. 6), намерили израз в Етичния кодекс на Софийския университет. То е несъвместимо с една представа за интегритет на личностите, ангажирани с научно изследване и преподаване в Университета, която се отнася до последователността в действията и цялостното поведение на членовете на академичната общност и предполага спазването на етическите принципи и правила в научноизследователската дейност, както и спазването на законите на държавата. Поради тежестта на плагиатството като нарушение, различно от други провинения, даващи основания за дисциплинарно наказание, в Закона за висшето образование, чл. 58, ал. 4, то е основание за освобождаване от академична длъжност.
Принципите и правилата на научноизследователската етика не са установени едва с Етичния кодекс на Университета, а са споделени в една научна общност, която надхвърля националните граници. Според чл. 3 от Закона за висшето образование то „се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.
В Етичния кодекс на академичната общност на Софийския университет, във Вътрешните правила за извършване на проверка за плагиатство и недостоверност на научни данни в научни трудове на членовете на академичния състав на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в Правилника за устройство и дейността на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чл. 129, ал. 2, т. 2, както и в Закона за висшето образование констатирането на плагиатство не е обвързано с давност. Поради това не приемаме аргумента за давност, изтъкнат в становището на д-р П. И. С оглед на обема на констатираните съответствия и техния вид, смятаме съображенията, изложени от д-р П. И. по отношение на това, дали съответните части от дисертационния труд на Н. К. са приносни, както и съображенията, свързани с приносните моменти в неговото изследване, за неотносими.“
Оттам разясняват, че проверката е продължила 45 дни от сезирането не само поради обема на произведенията, които бе необходимо да бъдат съпоставени, но и поради допълнителните справки за установяване на страниците към 2015 г. на монографията на д-р П. И. „Компетенцията на Народното събрание“, Издателство „Нова звезда“ с оглед на екземпляра от книгата от 618 страници, изпратен на 13.08.2021 г. от издателство „Нова звезда“, със знанието и съгласието на д-р П. И.
„Доколкото в рамките на проверката са установени достатъчно много данни за книгата „Компетенцията на Народното събрание“ от 2015 г., състояща се от 697 страници, Комисията има основания да допусне, че представянето на книгата в преработен съкратен вариант от 618 страници, необозначен като второ издание, е опит за възпрепятстване на започналата на 09.08.2021 г. вътрешноинституционална проверка, което само по себе си е нарушение и е несъвместимо с академичната честност и почтеност.
Въз основа на констатираните нарушения на Етичния кодекс на СУ „Св. Климент Охридски“ Етичната комисия препоръчва на ректора в рамките на неговите правомощия да предприеме съответни мерки.“