Сръбската църква канонизира хиляди "сърби, убити от българите" през Първата световна война

Сръбската църква канонизира т. нар. "Сурдурларските мъченици" или всички сърби, избити от българските окупатори по време на Първата световна война в Сурдулица, предаде сайтът "Двери на православието".

На 29 май се е състояло първото честване на техния ден. В сайта на Сръбската патриаршия пише, че става дума за 7000 души, 4000 от които идентифицирани.

Сръбската пропаганда от следвоенния период пише за 20 до 30 хиляди избити от "българските окупатори" и тази цифра заляга в официалната сръбска история. Тъй като цялото местно население е значително под тези числа, сръбските историци обясняват разликата с това, че българите са водили всички заловени от цяла Сърбия именно в Сурдулица и под предлог за депортиране в България са били убивани, допълва изданието.

Инициатор на канонизирането е Вранския епископ Пахомий, който през 2010 г. издигна в двора на училището в Сурдулица военна гробница с костите на убитите.

Първи в акта за канонизацията се пише: "Скопски митрополит Викентий, Призренски епископ Никифор Перич, игуменът на манастира "Св. Прохор Пшински" Владимир и цялото братство, убити в периода на Първата световна война от 1915 до 1918 г. от българските окупатори".

Първата литургия за новия празник в сръбския църковен календар беше отслужена от Вранския епископ Пахомий на 29 май в църквата "Св. Георги" в Сурдурлица.

Изданието разказва, че събитията са свързани с Топлишкото въстание на Коста Пекянец и Коста Войнович в 1917 г., при потушаването на което българските войници и части на ВМОРО убиват близо 1500 души. В акта за канонизацията не се споменава, че при тези кървави събития има убити от сръбските четници и сред българското население, като например 37-те убити вкл. деца при запалването на Босилеград и др.

Всъщност, канонизацията става малко след разразилия се скандал около паметната плоча с имената на 37-те убити българи, която бе поставена в Босилеград. На 15 май инициативен комитет в града, заедно с вицепрезидента Илияна Йотова, откри паметната плоча. Тогава нито кметът, нито други официални лица от сръбска страна не присъстваха на откриването на плочата.

По-късно плочата бе преместена, а след това дори прибрана в полицейския участък на града.